Свържи се с нас

Новини

Габрово ще отбележи 140 години от Освобождението си с възстановка

Възстановка на посрещането на първите руски войни в Габрово, по случай 140-та година от Освобождението на града

Published

on

снимка: Община Габрово

На 10 юли от 18.00 ч. пред Дечковата къща с възстановка на посрещането на първите руски войни в Габрово, ще бъде отбелязана 140-та година от Освобождението на нашия град, информираха от местната общинска администрация.

Във възстановката ще вземат участие Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“, оркестър „Габрово“, Младежка театрална студия „Гаргара“ към НЧ „Христо Смирненски 1949“ и Национално дружество „Традиция“ – Габрово.

снимка: Областна администрация – Габрово, Архив

Преди 140 години Габрово е сред първите български селища, обявени за свободна територия. Вестта за десантът на руската армия при Свищов донася в града ни търговецът Колчо Мянков. Още с установяването на щаба на ген. Гурко в Търново, габровци изпращат свои представители при него. В среща с генерала учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев му предоставят сведения за обстановката в Габрово и карта за дислокацията на турските войски в региона.

На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща отрядът на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът, с население около 7 хил. души, се превръща в най-сигурния тил на Шипка. Гражданството ги посреща с хляб и сол, с много цветя. За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровският отряд, под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински, със задача за овладяване на Шипченския проход.

снимка: Областна администрация – Габрово, Архив

Габрово и габровци стават част от събитията за защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, на зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер.

Но габровци вписват свои страници с различни прояви и в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци, от състава на конната сотня, участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).

снимка: Областна администрация – Габрово, Архив

Най-голяма е помощта на местното население по време на епичните августовски боеве. В подкрепа на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия.

Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9 – 14 (н. ст. 21 – 26) август, защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен.

снимка: Областна администрация – Габрово, Архив

Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки, Шипка се оказва „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша, за което важен принос има и габровското население.

През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловата гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка.

снимка: Областна администрация – Габрово, Архив

Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.

От първия ден на своето освобождение до последните военни месеци габровци живеят с радостта и възторга, с напрежението и мъката на общия водовъртеж на времето. Формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи. Населението дава всичко от себе си доброволно, с доверие и благодарност, за да се превърне града ни в „сигурния тил на Шипка“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Шахматистите от „Орловец 1997“ се завърнаха с три медала от турнир

Published

on

Състезателите на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиян Василев, Иван Екимов и Диана Екимова се завърнаха с медали от Детския шахматен турнир Купа „Кирил и Методий“, който се проведе в Казанлък.

Кристиян Василев постигна 4 точки от 7 кръга и стана първи при момчетата до 13 г., като грабна златния медал.

Второ място и сребърен медал при момчетата до 11 г. спечели Иван Екимов с 5 т. от 7 партии, както и Диана Екимова при момичетата до 17 години, която постигна 3,5 т.

Дебютно участие в турнира направиха Доминик Даскалов, който зае 5 място при момчетата до 13 г. и Павел Иванов при момчетата до 11 г., които натрупаха ценен опит.

В турнира за деца до 9 години Клубът бе представен от 7-годишния Стелиян Пелеев, който спечели 2 точки и се нареди пети сред децата в категория „Детска градина“.

Зареди още

Новини

Габрово отново събра млади пазители на паметта на България

Published

on

В Актова зала на Национална Априловска гимназия се проведе церемония, която отново доказа, че любовта към родната история не е угаснала в сърцата на младото поколение. Осмият национален ученически конкурс „История, патрони и дарители на моето училище!“ събра на едно място деца от десетки краища на страната, обединени от едно общо призвание – да помнят, да разказват и да предават нататък.

Тазгодишното издание на конкурса е посветено на две значими годишнини: 191 години от създаването на Първото новобългарско светско взаимно училище – люлка на организираното ни народно просвещение – и 180 години от рождението на Райчо Каролев, просветител, историк и първи директор на Габровската гимназия.

Имена и дати, вписани с неизбледняващо мастило в летописите на българската образованост. Инициативата, родена под патронажа на фондация „Радетел“, е доказателство, че народната ни памет може и трябва да живее не само в архивите, но и в умовете и душите на учениците.

В конкурса участваха 40 творби в четири категории: доклад, историко-литературно есе, разказ и видеоклип. Авторите им са ученици от Плевен, Перник, Бургас, Варна, Кърджали, Бяла Слатина, Панагюрище, София, Луковит, Асеновград и Габрово. Всяка творба бе повече от учебно задание, тя бе свидетелство за уважение към миналото, към дарителството и Благодетелите, чийто завет продължава да осветява пътя на образованието у нас и днес.

Събитието бе открито с приветствено слово на директора на НАГ, госпожа Елвира Христова, а участниците и гостите бяха поздравени и от госпожа Елена Сербинова, председател на фондация „Радетел“ – организация, чиято мисия е именно опазването и предаването на тази безценна културна и просветна памет.

Творбите бяха преминали предварителна оценка от комисия от историци, литератори и специалисти по информационни технологии, а в деня на събитието номинираните ученици защитиха своите разработки пред авторитетно жури, в състав: госпожа Любка Тинчева, директор на НМО, госпожа Снежана Рачевиц, дългогодишен преподавател по български език и литература, бивш директор на НАГ, заместник-председател на фондация „Радетел“ и един от създателите на конкурса, и госпожа Даниела Цонева, историк, краевед, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ клон Габрово и преподавател по история и география. След публичната защита журито обяви своя вот.

В категория „Доклад“ първо място завоюва Константин Железов от НЕГ „Гьоте“, Бургас, второ – Алекс Янъков от ПГ „Цар Иван Асен II“, Асеновград, и трето – Виктория Михайлова от НАГ, Габрово.

В категория „Историко-литературно есе“ победи Нелина Фитлекова от ПГИТМТ „Проф. Л. Цоцорков“, Панагюрище, следвана от съученичката си Мария Баирова на второ място, и Цветомира Мичева от НАГ, Габрово на трето.

В категория „Разказ“ първото място отиде при Денислав Иванов от НАГ, Габрово, второто – при Борис Цонев, също от НАГ, а третото – при Гергана Георгиева от СУ „Алеко Константинов“, Луковит.

В категория „Видеоклип/филм“ отличието за първо място получи Калина Бърнева от Първа езикова гимназия, Варна, второто бе присъдено на Георги Гечев от СУ „Отец Паисий“, Кърджали, а третото – на отбора на Владимир Пеев, Александра Даскалова и Габриела Георгиева от ПАГ „Никола Вапцаров“, Бяла Слатина.

Отличените ученици получиха грамоти, купи и парични награди, а грамоти бяха връчени и на всички участници и научни ръководители, защото зад всяка млада творческа воля стои посветен педагог.

В рамките на церемонията госпожа Елена Сербинова връчи и традиционните стипендии на ученици от НАГ. Тази година Християн Георгиев от 11а клас получи еднократна стипендия за постигнати успехи в образованието, науката и спорта, а Преслава Драганова от 10г клас бе удостоена с едногодишна стипендия за доказани образователни успехи и постижения в танцовото изкуство.

Докато млади хора от Бургас до Кърджали, от Варна до Луковит, намират смисъл и вдъхновение в историята на своите училища и техните благодетели, можем да бъдем спокойни: паметта не умира. Тя просто сменя своите пазители.

Зареди още

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица