

Култура
„Художниците на Стара Загора“ гостуват в Габрово

снимка: ХГ „Христо Цокев“
На 4 април Художествена галерия – Стара Загора ще гостува на ХГ „Христо Цокев“ – Габрово с изложба „Художниците на Стара Загора“. Експозицията е съставена от 57 живописни произведения, дело на 36 автора.
Включените в нея художници от Антон Митов, Васил Маринов и Атанас Михов през Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров и Марио Жеков, поколението на Петър Славов, Димитър Караджов, Петър Русков и Димитър Чехларов до Любомир Цакев, Иван Попчев и Янаки Кавръков представят основната част от творците определящи облика на художествените процеси на Стара Загора от края на 19 до края на 20 век. Тя е своеобразен реверанс към паметта и таланта на четири поколения художници, утвърдили своя град сред духовните центрове на страната ни.
Повод за гордост за нас, като габровци е присъствието в експозицията на оставилия трайни следи в културния живот на града ни, но роден в Стара Загора художник Минчо Минчев.
Изложбата предстои да бъде открита лично от Проф. д-р Марин Добрев на 4 април /вторник/ от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“, ет.1 и може да бъде видяна до 18 април, включително.
ХУДОЖНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА
В специалното издание „Петдесет години българско изкуство” през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише „Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти – компонисти …”. И има основание за това.
В края на 1878г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне при възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. своя път към Пражката академия поема Никола Попов. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги е вече студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов. Те слагат началото на първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. През 1989г. Васил Димов, преди постъпването си в Римската художествена академия, реди своя камерна изложба. В началото на века тук се събират като учители Георги Евстатиев, Васил Маринов, Димитър Куцаров, Добри Христов, Васил Костакев, Генчо Митев. През 1908г. Васил Маринов и Никола Стоенчев откриват първите курсове по рисуване за юноши. С дарени живописни платна от Васил Димов, Антон Митов, Георги Евстатиев, Петко Клисуров и Атанас Михов е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна” /бъдещата художествена галерия/. През 1910г., още преди приемането им в Академията, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първата си изложба. Следват самостоятелните изложби на Димитър Куцаров и Васил Маринов, както и активното им участие в основаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. През 1914г. Никола Кожухаров печели конкурса за завеса на Старозагорския театър и заедно с Димитър Гюдженов я реализират. Фоайетата и салоните на училищата и малкия салон на Дружество „Театър” са се превърнали в експозиционни зали. Изложбената дейност в края на 10-те години в Стара Загора е тъй динамична, че става притегателен център за художниците от страната. Тук през 1920г. в дома на поета Иван Мирчев още неизвестният Иван Милев реди станалата по-късно своя митична изложба. С голямата си колективна експозиция през 1921г. старозагорските художници слагат началото и на традиционните си годишни представяния. През 1922г. Жельо Тачев подрежда най-ранната си изложба, а Гюдженов и Кожухаров показват картините си от войната. Следващата година е паметна с юношеската изложба на Димитър Караджов, със съвместната експозиция на Васил Маринов и Евгения Илиева /по-късно Лепавцова/, с втората, още по-внушителна изложба на Жельо Тачев и т.н. През 1924г. художествения живот в Стара Загора става още по-интензивен. През м. март в малкия салон на дружество „Театър” проф. Антон Митов започва прочутата серия от лекции по история на изкуството с т.н. „светлинни картини”. Никола Аръшев открива първата си самостоятелна изложба от пейзажи. През същата година са показани още десет изложби, сред които тези на Александър Мутафов и Евгения Илиева, на Васил Маринов. В края на 20-те години Марио Жеков, Васил Костакев, Атанас Михов срещат публиката със своите картини, а през 1927г. руският художник Моромцев я очарова с морските си пейзажи от началото на 20 век. През следващото десетилетие осезаемо е присъствието тук на казанлъшките художници Станю Стаматов и Мара Нонова /по-късно Чорбаджийска/, на творци като Кирил Буюклийски, Васил Тодоров и Спиридон Иванов. Появяват се художниците от новото поколение – Николай Евров, Димитър Караджов, Дона Бояджиева, Господин Георгиев, Стоян Йорданов и др. Впечатляващо дълголетие на изложбената си дейност поддържат Васил Маринов, Васил Костакев, Васил Тодоров и Евгения Илиева. На тяхната енергия и организаторска дейност Стара Загора дължи удивителния ритъм на събития в художествения си живот. Голяма част от гостуванията, както и представянето на старозагорските художници в Пловдив и София, е тяхно дело. В най-голяма степен заслугата за формирането на този своеобразен духовен генератор през първите четири десетилетия на миналия век е на Васил Маринов.
Старозагорското дружество на художниците е сред първите, които Съюзът на българските художници утвърждава в края на 40-те години. Тогава традициите са поети от новите млади – Петър Русков, Зафир Георгиев, Георги Стефанов. Естественото прехвърляне на моста между двете поколения става чрез Васил Тодоров, Руси Карабиберов и Тодор Калпакчиев. През 50-те и 60-те години общността се разширява от творци като Георги Славов, Илко Георгиев, Антон Дамянов, Димитър Чехларов и др. След тях публиката на Стара Загора посреща още двайсетина, наскоро завършили художественото си образование, енергични и талантливи скулптори, графици и живописци, които намериха свое място в гилдията и по пътя към национални и международни форуми. Част от тях като Иван Попчев, Любомир Цакев, Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров ще се утвърдят като явления в съвременното ни изкуство, но ранната смърт прекъсна техния устрем.
На всички тях, на творците от четирите поколения старозагорски художници, е посветена тази изложба. Срещата на публика с нея, надявам се, ще отговори по достойнство на мисията, която всеки от тези тридесет и пет автори носят в себе си.
Проф. д-р Марин Добрев, Директор на Художествена галерия Стара Загора.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 5 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 6 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 6 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 6 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Кримипреди 6 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 5 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 5 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 5 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово