Свържи се с нас

Култура

„Художниците на Стара Загора“ гостуват в Габрово

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

На 4 април Художествена галерия – Стара Загора ще гостува на ХГ „Христо Цокев“ – Габрово с изложба „Художниците на Стара Загора“. Експозицията е съставена от 57 живописни произведения, дело на 36 автора.

Включените в нея художници от Антон Митов, Васил Маринов и Атанас Михов през Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров и Марио Жеков, поколението на Петър Славов, Димитър Караджов, Петър Русков и Димитър Чехларов до Любомир Цакев, Иван Попчев и Янаки Кавръков представят основната част от творците определящи облика на художествените процеси на Стара Загора от края на 19 до края на 20 век. Тя е своеобразен реверанс към паметта и таланта на четири поколения художници, утвърдили своя град сред духовните центрове на страната ни.

Повод за гордост за нас, като габровци е присъствието в експозицията на оставилия трайни следи в културния живот на града ни, но роден в Стара Загора художник Минчо Минчев.

Изложбата предстои да бъде открита лично от Проф. д-р Марин Добрев на 4 април /вторник/ от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“, ет.1 и може да бъде видяна до 18 април, включително.

ХУДОЖНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА

В специалното издание „Петдесет години българско изкуство” през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише „Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти – компонисти …”. И има основание за това.
В края на 1878г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне при възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. своя път към Пражката академия поема Никола Попов. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги е вече студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов. Те слагат началото на първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. През 1989г. Васил Димов, преди постъпването си в Римската художествена академия, реди своя камерна изложба. В началото на века тук се събират като учители Георги Евстатиев, Васил Маринов, Димитър Куцаров, Добри Христов, Васил Костакев, Генчо Митев. През 1908г. Васил Маринов и Никола Стоенчев откриват първите курсове по рисуване за юноши. С дарени живописни платна от Васил Димов, Антон Митов, Георги Евстатиев, Петко Клисуров и Атанас Михов е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна” /бъдещата художествена галерия/. През 1910г., още преди приемането им в Академията, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първата си изложба. Следват самостоятелните изложби на Димитър Куцаров и Васил Маринов, както и активното им участие в основаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. През 1914г. Никола Кожухаров печели конкурса за завеса на Старозагорския театър и заедно с Димитър Гюдженов я реализират. Фоайетата и салоните на училищата и малкия салон на Дружество „Театър” са се превърнали в експозиционни зали. Изложбената дейност в края на 10-те години в Стара Загора е тъй динамична, че става притегателен център за художниците от страната. Тук през 1920г. в дома на поета Иван Мирчев още неизвестният Иван Милев реди станалата по-късно своя митична изложба. С голямата си колективна експозиция през 1921г. старозагорските художници слагат началото и на традиционните си годишни представяния. През 1922г. Жельо Тачев подрежда най-ранната си изложба, а Гюдженов и Кожухаров показват картините си от войната. Следващата година е паметна с юношеската изложба на Димитър Караджов, със съвместната експозиция на Васил Маринов и Евгения Илиева /по-късно Лепавцова/, с втората, още по-внушителна изложба на Жельо Тачев и т.н. През 1924г. художествения живот в Стара Загора става още по-интензивен. През м. март в малкия салон на дружество „Театър” проф. Антон Митов започва прочутата серия от лекции по история на изкуството с т.н. „светлинни картини”. Никола Аръшев открива първата си самостоятелна изложба от пейзажи. През същата година са показани още десет изложби, сред които тези на Александър Мутафов и Евгения Илиева, на Васил Маринов. В края на 20-те години Марио Жеков, Васил Костакев, Атанас Михов срещат публиката със своите картини, а през 1927г. руският художник Моромцев я очарова с морските си пейзажи от началото на 20 век. През следващото десетилетие осезаемо е присъствието тук на казанлъшките художници Станю Стаматов и Мара Нонова /по-късно Чорбаджийска/, на творци като Кирил Буюклийски, Васил Тодоров и Спиридон Иванов. Появяват се художниците от новото поколение – Николай Евров, Димитър Караджов, Дона Бояджиева, Господин Георгиев, Стоян Йорданов и др. Впечатляващо дълголетие на изложбената си дейност поддържат Васил Маринов, Васил Костакев, Васил Тодоров и Евгения Илиева. На тяхната енергия и организаторска дейност Стара Загора дължи удивителния ритъм на събития в художествения си живот. Голяма част от гостуванията, както и представянето на старозагорските художници в Пловдив и София, е тяхно дело. В най-голяма степен заслугата за формирането на този своеобразен духовен генератор през първите четири десетилетия на миналия век е на Васил Маринов.

Старозагорското дружество на художниците е сред първите, които Съюзът на българските художници утвърждава в края на 40-те години. Тогава традициите са поети от новите млади – Петър Русков, Зафир Георгиев, Георги Стефанов. Естественото прехвърляне на моста между двете поколения става чрез Васил Тодоров, Руси Карабиберов и Тодор Калпакчиев. През 50-те и 60-те години общността се разширява от творци като Георги Славов, Илко Георгиев, Антон Дамянов, Димитър Чехларов и др. След тях публиката на Стара Загора посреща още двайсетина, наскоро завършили художественото си образование, енергични и талантливи скулптори, графици и живописци, които намериха свое място в гилдията и по пътя към национални и международни форуми. Част от тях като Иван Попчев, Любомир Цакев, Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров ще се утвърдят като явления в съвременното ни изкуство, но ранната смърт прекъсна техния устрем.

На всички тях, на творците от четирите поколения старозагорски художници, е посветена тази изложба. Срещата на публика с нея, надявам се, ще отговори по достойнство на мисията, която всеки от тези тридесет и пет автори носят в себе си.

Проф. д-р Марин Добрев, Директор на Художествена галерия Стара Загора.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица