Свържи се с нас

Култура

„Художниците на Стара Загора“ гостуват в Габрово

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

На 4 април Художествена галерия – Стара Загора ще гостува на ХГ „Христо Цокев“ – Габрово с изложба „Художниците на Стара Загора“. Експозицията е съставена от 57 живописни произведения, дело на 36 автора.

Включените в нея художници от Антон Митов, Васил Маринов и Атанас Михов през Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров и Марио Жеков, поколението на Петър Славов, Димитър Караджов, Петър Русков и Димитър Чехларов до Любомир Цакев, Иван Попчев и Янаки Кавръков представят основната част от творците определящи облика на художествените процеси на Стара Загора от края на 19 до края на 20 век. Тя е своеобразен реверанс към паметта и таланта на четири поколения художници, утвърдили своя град сред духовните центрове на страната ни.

Повод за гордост за нас, като габровци е присъствието в експозицията на оставилия трайни следи в културния живот на града ни, но роден в Стара Загора художник Минчо Минчев.

Изложбата предстои да бъде открита лично от Проф. д-р Марин Добрев на 4 април /вторник/ от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“, ет.1 и може да бъде видяна до 18 април, включително.

ХУДОЖНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА

В специалното издание „Петдесет години българско изкуство” през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише „Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти – компонисти …”. И има основание за това.
В края на 1878г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне при възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. своя път към Пражката академия поема Никола Попов. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги е вече студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов. Те слагат началото на първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. През 1989г. Васил Димов, преди постъпването си в Римската художествена академия, реди своя камерна изложба. В началото на века тук се събират като учители Георги Евстатиев, Васил Маринов, Димитър Куцаров, Добри Христов, Васил Костакев, Генчо Митев. През 1908г. Васил Маринов и Никола Стоенчев откриват първите курсове по рисуване за юноши. С дарени живописни платна от Васил Димов, Антон Митов, Георги Евстатиев, Петко Клисуров и Атанас Михов е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна” /бъдещата художествена галерия/. През 1910г., още преди приемането им в Академията, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първата си изложба. Следват самостоятелните изложби на Димитър Куцаров и Васил Маринов, както и активното им участие в основаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. През 1914г. Никола Кожухаров печели конкурса за завеса на Старозагорския театър и заедно с Димитър Гюдженов я реализират. Фоайетата и салоните на училищата и малкия салон на Дружество „Театър” са се превърнали в експозиционни зали. Изложбената дейност в края на 10-те години в Стара Загора е тъй динамична, че става притегателен център за художниците от страната. Тук през 1920г. в дома на поета Иван Мирчев още неизвестният Иван Милев реди станалата по-късно своя митична изложба. С голямата си колективна експозиция през 1921г. старозагорските художници слагат началото и на традиционните си годишни представяния. През 1922г. Жельо Тачев подрежда най-ранната си изложба, а Гюдженов и Кожухаров показват картините си от войната. Следващата година е паметна с юношеската изложба на Димитър Караджов, със съвместната експозиция на Васил Маринов и Евгения Илиева /по-късно Лепавцова/, с втората, още по-внушителна изложба на Жельо Тачев и т.н. През 1924г. художествения живот в Стара Загора става още по-интензивен. През м. март в малкия салон на дружество „Театър” проф. Антон Митов започва прочутата серия от лекции по история на изкуството с т.н. „светлинни картини”. Никола Аръшев открива първата си самостоятелна изложба от пейзажи. През същата година са показани още десет изложби, сред които тези на Александър Мутафов и Евгения Илиева, на Васил Маринов. В края на 20-те години Марио Жеков, Васил Костакев, Атанас Михов срещат публиката със своите картини, а през 1927г. руският художник Моромцев я очарова с морските си пейзажи от началото на 20 век. През следващото десетилетие осезаемо е присъствието тук на казанлъшките художници Станю Стаматов и Мара Нонова /по-късно Чорбаджийска/, на творци като Кирил Буюклийски, Васил Тодоров и Спиридон Иванов. Появяват се художниците от новото поколение – Николай Евров, Димитър Караджов, Дона Бояджиева, Господин Георгиев, Стоян Йорданов и др. Впечатляващо дълголетие на изложбената си дейност поддържат Васил Маринов, Васил Костакев, Васил Тодоров и Евгения Илиева. На тяхната енергия и организаторска дейност Стара Загора дължи удивителния ритъм на събития в художествения си живот. Голяма част от гостуванията, както и представянето на старозагорските художници в Пловдив и София, е тяхно дело. В най-голяма степен заслугата за формирането на този своеобразен духовен генератор през първите четири десетилетия на миналия век е на Васил Маринов.

Старозагорското дружество на художниците е сред първите, които Съюзът на българските художници утвърждава в края на 40-те години. Тогава традициите са поети от новите млади – Петър Русков, Зафир Георгиев, Георги Стефанов. Естественото прехвърляне на моста между двете поколения става чрез Васил Тодоров, Руси Карабиберов и Тодор Калпакчиев. През 50-те и 60-те години общността се разширява от творци като Георги Славов, Илко Георгиев, Антон Дамянов, Димитър Чехларов и др. След тях публиката на Стара Загора посреща още двайсетина, наскоро завършили художественото си образование, енергични и талантливи скулптори, графици и живописци, които намериха свое място в гилдията и по пътя към национални и международни форуми. Част от тях като Иван Попчев, Любомир Цакев, Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров ще се утвърдят като явления в съвременното ни изкуство, но ранната смърт прекъсна техния устрем.

На всички тях, на творците от четирите поколения старозагорски художници, е посветена тази изложба. Срещата на публика с нея, надявам се, ще отговори по достойнство на мисията, която всеки от тези тридесет и пет автори носят в себе си.

Проф. д-р Марин Добрев, Директор на Художествена галерия Стара Загора.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица