Култура
„Художниците на Стара Загора“ гостуват в Габрово

снимка: ХГ „Христо Цокев“
На 4 април Художествена галерия – Стара Загора ще гостува на ХГ „Христо Цокев“ – Габрово с изложба „Художниците на Стара Загора“. Експозицията е съставена от 57 живописни произведения, дело на 36 автора.
Включените в нея художници от Антон Митов, Васил Маринов и Атанас Михов през Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров и Марио Жеков, поколението на Петър Славов, Димитър Караджов, Петър Русков и Димитър Чехларов до Любомир Цакев, Иван Попчев и Янаки Кавръков представят основната част от творците определящи облика на художествените процеси на Стара Загора от края на 19 до края на 20 век. Тя е своеобразен реверанс към паметта и таланта на четири поколения художници, утвърдили своя град сред духовните центрове на страната ни.
Повод за гордост за нас, като габровци е присъствието в експозицията на оставилия трайни следи в културния живот на града ни, но роден в Стара Загора художник Минчо Минчев.
Изложбата предстои да бъде открита лично от Проф. д-р Марин Добрев на 4 април /вторник/ от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“, ет.1 и може да бъде видяна до 18 април, включително.
ХУДОЖНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА
В специалното издание „Петдесет години българско изкуство” през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише „Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти – компонисти …”. И има основание за това.
В края на 1878г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне при възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. своя път към Пражката академия поема Никола Попов. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги е вече студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов. Те слагат началото на първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. През 1989г. Васил Димов, преди постъпването си в Римската художествена академия, реди своя камерна изложба. В началото на века тук се събират като учители Георги Евстатиев, Васил Маринов, Димитър Куцаров, Добри Христов, Васил Костакев, Генчо Митев. През 1908г. Васил Маринов и Никола Стоенчев откриват първите курсове по рисуване за юноши. С дарени живописни платна от Васил Димов, Антон Митов, Георги Евстатиев, Петко Клисуров и Атанас Михов е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна” /бъдещата художествена галерия/. През 1910г., още преди приемането им в Академията, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първата си изложба. Следват самостоятелните изложби на Димитър Куцаров и Васил Маринов, както и активното им участие в основаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. През 1914г. Никола Кожухаров печели конкурса за завеса на Старозагорския театър и заедно с Димитър Гюдженов я реализират. Фоайетата и салоните на училищата и малкия салон на Дружество „Театър” са се превърнали в експозиционни зали. Изложбената дейност в края на 10-те години в Стара Загора е тъй динамична, че става притегателен център за художниците от страната. Тук през 1920г. в дома на поета Иван Мирчев още неизвестният Иван Милев реди станалата по-късно своя митична изложба. С голямата си колективна експозиция през 1921г. старозагорските художници слагат началото и на традиционните си годишни представяния. През 1922г. Жельо Тачев подрежда най-ранната си изложба, а Гюдженов и Кожухаров показват картините си от войната. Следващата година е паметна с юношеската изложба на Димитър Караджов, със съвместната експозиция на Васил Маринов и Евгения Илиева /по-късно Лепавцова/, с втората, още по-внушителна изложба на Жельо Тачев и т.н. През 1924г. художествения живот в Стара Загора става още по-интензивен. През м. март в малкия салон на дружество „Театър” проф. Антон Митов започва прочутата серия от лекции по история на изкуството с т.н. „светлинни картини”. Никола Аръшев открива първата си самостоятелна изложба от пейзажи. През същата година са показани още десет изложби, сред които тези на Александър Мутафов и Евгения Илиева, на Васил Маринов. В края на 20-те години Марио Жеков, Васил Костакев, Атанас Михов срещат публиката със своите картини, а през 1927г. руският художник Моромцев я очарова с морските си пейзажи от началото на 20 век. През следващото десетилетие осезаемо е присъствието тук на казанлъшките художници Станю Стаматов и Мара Нонова /по-късно Чорбаджийска/, на творци като Кирил Буюклийски, Васил Тодоров и Спиридон Иванов. Появяват се художниците от новото поколение – Николай Евров, Димитър Караджов, Дона Бояджиева, Господин Георгиев, Стоян Йорданов и др. Впечатляващо дълголетие на изложбената си дейност поддържат Васил Маринов, Васил Костакев, Васил Тодоров и Евгения Илиева. На тяхната енергия и организаторска дейност Стара Загора дължи удивителния ритъм на събития в художествения си живот. Голяма част от гостуванията, както и представянето на старозагорските художници в Пловдив и София, е тяхно дело. В най-голяма степен заслугата за формирането на този своеобразен духовен генератор през първите четири десетилетия на миналия век е на Васил Маринов.
Старозагорското дружество на художниците е сред първите, които Съюзът на българските художници утвърждава в края на 40-те години. Тогава традициите са поети от новите млади – Петър Русков, Зафир Георгиев, Георги Стефанов. Естественото прехвърляне на моста между двете поколения става чрез Васил Тодоров, Руси Карабиберов и Тодор Калпакчиев. През 50-те и 60-те години общността се разширява от творци като Георги Славов, Илко Георгиев, Антон Дамянов, Димитър Чехларов и др. След тях публиката на Стара Загора посреща още двайсетина, наскоро завършили художественото си образование, енергични и талантливи скулптори, графици и живописци, които намериха свое място в гилдията и по пътя към национални и международни форуми. Част от тях като Иван Попчев, Любомир Цакев, Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров ще се утвърдят като явления в съвременното ни изкуство, но ранната смърт прекъсна техния устрем.
На всички тях, на творците от четирите поколения старозагорски художници, е посветена тази изложба. Срещата на публика с нея, надявам се, ще отговори по достойнство на мисията, която всеки от тези тридесет и пет автори носят в себе си.
Проф. д-р Марин Добрев, Директор на Художествена галерия Стара Загора.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Икономикапреди 21 часаНавтех Груп откри офис в Габрово
-
Кримипреди един денМоторист загина при катастрофа в Царева ливада
-
Кримипреди един денБелезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
-
Икономикапреди 5 дниСтартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Кримипреди 2 дни„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди един денРотари – мисия за свят без детски паралич
-
Новинипреди 2 дниКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди 2 дни„Социално предприемачество в действие“











