Култура
„Художниците на Стара Загора“ гостуват в Габрово

снимка: ХГ „Христо Цокев“
На 4 април Художествена галерия – Стара Загора ще гостува на ХГ „Христо Цокев“ – Габрово с изложба „Художниците на Стара Загора“. Експозицията е съставена от 57 живописни произведения, дело на 36 автора.
Включените в нея художници от Антон Митов, Васил Маринов и Атанас Михов през Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров и Марио Жеков, поколението на Петър Славов, Димитър Караджов, Петър Русков и Димитър Чехларов до Любомир Цакев, Иван Попчев и Янаки Кавръков представят основната част от творците определящи облика на художествените процеси на Стара Загора от края на 19 до края на 20 век. Тя е своеобразен реверанс към паметта и таланта на четири поколения художници, утвърдили своя град сред духовните центрове на страната ни.
Повод за гордост за нас, като габровци е присъствието в експозицията на оставилия трайни следи в културния живот на града ни, но роден в Стара Загора художник Минчо Минчев.
Изложбата предстои да бъде открита лично от Проф. д-р Марин Добрев на 4 април /вторник/ от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“, ет.1 и може да бъде видяна до 18 април, включително.
ХУДОЖНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА
В специалното издание „Петдесет години българско изкуство” през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише „Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти – компонисти …”. И има основание за това.
В края на 1878г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне при възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. своя път към Пражката академия поема Никола Попов. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги е вече студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов. Те слагат началото на първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. През 1989г. Васил Димов, преди постъпването си в Римската художествена академия, реди своя камерна изложба. В началото на века тук се събират като учители Георги Евстатиев, Васил Маринов, Димитър Куцаров, Добри Христов, Васил Костакев, Генчо Митев. През 1908г. Васил Маринов и Никола Стоенчев откриват първите курсове по рисуване за юноши. С дарени живописни платна от Васил Димов, Антон Митов, Георги Евстатиев, Петко Клисуров и Атанас Михов е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна” /бъдещата художествена галерия/. През 1910г., още преди приемането им в Академията, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първата си изложба. Следват самостоятелните изложби на Димитър Куцаров и Васил Маринов, както и активното им участие в основаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. През 1914г. Никола Кожухаров печели конкурса за завеса на Старозагорския театър и заедно с Димитър Гюдженов я реализират. Фоайетата и салоните на училищата и малкия салон на Дружество „Театър” са се превърнали в експозиционни зали. Изложбената дейност в края на 10-те години в Стара Загора е тъй динамична, че става притегателен център за художниците от страната. Тук през 1920г. в дома на поета Иван Мирчев още неизвестният Иван Милев реди станалата по-късно своя митична изложба. С голямата си колективна експозиция през 1921г. старозагорските художници слагат началото и на традиционните си годишни представяния. През 1922г. Жельо Тачев подрежда най-ранната си изложба, а Гюдженов и Кожухаров показват картините си от войната. Следващата година е паметна с юношеската изложба на Димитър Караджов, със съвместната експозиция на Васил Маринов и Евгения Илиева /по-късно Лепавцова/, с втората, още по-внушителна изложба на Жельо Тачев и т.н. През 1924г. художествения живот в Стара Загора става още по-интензивен. През м. март в малкия салон на дружество „Театър” проф. Антон Митов започва прочутата серия от лекции по история на изкуството с т.н. „светлинни картини”. Никола Аръшев открива първата си самостоятелна изложба от пейзажи. През същата година са показани още десет изложби, сред които тези на Александър Мутафов и Евгения Илиева, на Васил Маринов. В края на 20-те години Марио Жеков, Васил Костакев, Атанас Михов срещат публиката със своите картини, а през 1927г. руският художник Моромцев я очарова с морските си пейзажи от началото на 20 век. През следващото десетилетие осезаемо е присъствието тук на казанлъшките художници Станю Стаматов и Мара Нонова /по-късно Чорбаджийска/, на творци като Кирил Буюклийски, Васил Тодоров и Спиридон Иванов. Появяват се художниците от новото поколение – Николай Евров, Димитър Караджов, Дона Бояджиева, Господин Георгиев, Стоян Йорданов и др. Впечатляващо дълголетие на изложбената си дейност поддържат Васил Маринов, Васил Костакев, Васил Тодоров и Евгения Илиева. На тяхната енергия и организаторска дейност Стара Загора дължи удивителния ритъм на събития в художествения си живот. Голяма част от гостуванията, както и представянето на старозагорските художници в Пловдив и София, е тяхно дело. В най-голяма степен заслугата за формирането на този своеобразен духовен генератор през първите четири десетилетия на миналия век е на Васил Маринов.
Старозагорското дружество на художниците е сред първите, които Съюзът на българските художници утвърждава в края на 40-те години. Тогава традициите са поети от новите млади – Петър Русков, Зафир Георгиев, Георги Стефанов. Естественото прехвърляне на моста между двете поколения става чрез Васил Тодоров, Руси Карабиберов и Тодор Калпакчиев. През 50-те и 60-те години общността се разширява от творци като Георги Славов, Илко Георгиев, Антон Дамянов, Димитър Чехларов и др. След тях публиката на Стара Загора посреща още двайсетина, наскоро завършили художественото си образование, енергични и талантливи скулптори, графици и живописци, които намериха свое място в гилдията и по пътя към национални и международни форуми. Част от тях като Иван Попчев, Любомир Цакев, Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров ще се утвърдят като явления в съвременното ни изкуство, но ранната смърт прекъсна техния устрем.
На всички тях, на творците от четирите поколения старозагорски художници, е посветена тази изложба. Срещата на публика с нея, надявам се, ще отговори по достойнство на мисията, която всеки от тези тридесет и пет автори носят в себе си.
Проф. д-р Марин Добрев, Директор на Художествена галерия Стара Загора.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Оспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово

Четири дни преди крайния срок за гласуване в Конкурса „Събитие на годината в областта на културата” – Габрово 2025, фаворитът е толкова оспорван, че не могат да се правят никакви прогнози. Четири от номинираните общо 10 събития имат незначителна разлика в броя на събраните по интернет гласове и във всеки от предстоящите дни резултатът може да бъде коренно променен.
Като не е изключено феновете на някое от събитията с най-ниска подкрепа да се активират и да го изведат пред останалите. Освен това, на този етап не се знае как гласуват хората по електронната пощ, със SMS или в нарочните за това кутии.
Едно е категорично ясно – в това издание на конкурса постъпиха по-малко номинации, но всички номинирани събития имат потенциал да бъдат отличени като най-добри в сърцата на своята публика.
През миналата година в Габрово се създадоха много „яки” продукции, в по-голям от обичайния за провинцията мащаб, интелектуален и художествен заряд. Би било любопитно увеличението, или намаляване броя на зрителите и слушателите на габровските сцени, зали и публични места. Но никой не води такава такава статистика.
Със сигурност, обаче, след КОВИД местата в салоните се запълниха в по-голяма степен, отколкото преди него. Влезе много млада публика с далеч по-висока взискателност за ефек, визия и ритъм. И съответно тя промени облика на културния продукт като цяло. Поне според списъка на номинираните в конкурса събития има едно „завръщане” към националната културно-историческа и художествена тема – народното творчество /което без друго не е напускало сцените, особено що се отнася до танцовия фолклор/, материалното културно-историческо наследство и джаза, специално суинга в Габрово.
Габровските творци и институти обърнаха поглед към наследството на творци от национален мащаб в недалечното минало. За нас като организатори е чудно защо извън полезрението на този единствен по рода си преглед на художествената продукция в Габрово остават индивидуалните творения на немалко визуални артисти, които работят и показват тук, но това е въпрос на съответните гилдии и склонноста им да отбелязват общите изяви, а не отделни художествени явления.
Става традиция и Областният управител да отличава по едно събитие във всеки от градовете на областта и обикновено критериите как да бъде избрано то се задават от Общините, като най-големите меценати в културата.
За да активираме участието на повече габровци в гласуването, а чрез него и в оценката за събитията, публикуваме номинациите още веднъж по реда на тяхното постъпване в читалище „Будителите 2017“ – Габрово, а не според подкрепата на този етап.

1. „Да разкършим котките“ – поредица събития от програмата на габровския карнавал. Куратори: Росина Пенчева и Васил Хаджигрудев.
2. Исторически фестивал „Градище“ – посветен на 165 години Габрово град, 105 години разкопки на укрепеното селище и 50 години редовни археологически проучвания. Организатор: Регионален исторически музей – Габрово.
3. „Невидимо дете“ –копродукция на Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев. Авторска музика и текст на песните – група P.I.F.
4. Международна седмица на джаза „Swing Dixie Week“ – четири концертни вечери с музиканти от България, Великобритания, Гърция и Норвегия, джаз лектории, концерт за деца, диксиленд шествие и суинг танци. Артистичен директор: д-р Павлина Хинкова. Организатор: НЧ „Будителите 2017“ – Габрово.
5. „Лъжливото овчарче“ – спектакъл на Държавен куклен театър – Габрово. Драматизация и режисура – Венера Нечкова, Краси Кирчев, сценография – Мария Ибришимова, музика и аранжимент – Мирослав Моравски-Моро. Спектакълът е отличен с приз „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“ от IV международна седмица на кукленото изкуство в Китай.
6. „Иглика Килим Фест“ – представи българското килимарско изкуство в неговата автентична среда. Куратор: Якоб ван Бейлен. Организатор: НЧ „Невена Коканова 2011“ – с. Иглика.
7. „Биг Бенд парад“ – с участието на Духов оркестър – Русе, Представителен духов оркестър на Военноморските сили на Република България, гости от град Паневежис и Оркестър „Габрово“. Организатор: Община Габрово.
8. „Нощ в миналото“ – продукция на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“. С участието на Николина Чакърдъкова, Неврокопски танцов ансамбъл и др. Режисьор: Христо Ив. Димитров.
9. „Микрофест: Три за щастие“ – в квартал „Шести участък“, с участието на: Кром Багелски – визуален артист; „Глас и акордеон“ Деси Андонова и Илко Градев; MonoandtheStereos – музикални артисти; Невена Екимова и Вера Георгиева (Ателие Noteit!)–творчески работилници. Куратор и продуцент: CapturingCreativityCollective.
10. Ретроспективна изложба за 100-годишнината от рождението на Борис Димовски – експозиция на Музей „Дом на хумора и сатирата“. Куратор: Красимир Илиев.
Всеки може да гласува от един профил: https://forms.gle/hC4bK1spaa5ryVA69, по ел.поща на: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, във фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ или Клуб на будителите. В кутии в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.
Краен срок за гласуване – 20 февруари 2026 г. Победителят в класацията на публиката и оценките на журито ще получи специалната награда на Клуба на будителите. Призовете ще бъдат връчени на церемония през месец март.


Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


Култура
Две „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”

Талантливите пианистки Невин Халил – 3 клас, и Мира Русинова – 9 клас, от Музикален клуб „Весела” се завърнаха с най-високото отличие от Международния конкурс „Орфееви таланти”- Пловдив-2026.

В своите възрастови групи, те доказаха за пореден път музикалните си качества и спечелиха златни медали, въпреки силната конкуренция на възпитаници от музикалните училища.
Журиращата комисия от преподаватели в Музикалната академия в Пловдив специално поздрави двете габровски деца и техния преподавател Весела Пенева за отличните изпълнения и интересната им програма.
Международният конкурс „Орфееви таланти” се провежда от 2015 година насам. Организиран от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив, той успя да се превърне от локален конкурс с фолклорна насоченост до мащабен форум с многопосочни направления в областта на музиката, танцовото и изобразителното изкуство.
Тази година специален гост и член на журито в няколко категории беше проф. д-р Ришард Минкевич, ректор на Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, Полша.


-
Кримипреди 6 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Икономикапреди 7 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Новинипреди 5 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово
-
Културапреди 6 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”
-
Кримипреди 5 дниХванаха двама с фалшиви книжки в Габрово в рамките на час (снимки)
-
Културапреди 4 дниЦариградската Библия в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 4 дниПризнал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок
-
Новинипреди 4 дниЗапочват спешни пътни ремонти на места в Габрово









