Свържи се с нас

Култура

Безгрижие, благоденствие и радост си пожелавали българите по Коледа

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Бабо и дядо, поздравлявам Ви с новата 1911г. и Ви пожелавам дълги и леки старини. Згодихме леля Дешка за чичо Георги и имаме много сладки бонбончета. Поздравляват Ви мама, баба Руска и тате.

Целувам Ви, внук Ви Рачо.

31.12.1910г..”

Така е изглеждал един надпис върху Коледна картичка в началото на миналия век. Черно-бели и цветни, с библейски мотиви или с лица на усмихнати бузести дечица – такива са картичките, които българите си разменят по време на най-светлите празници. Регионален исторически музей-Габрово откри изложбата „Коледният дух”, в която са показани отлично запазени експонати. Техните получатели отдавна са в „един по-добър свят”, но колекцията има изключително приятен ретро стил, който си заслужава да се усети и посетителите на музея ще останат очаровани.

„Картичките стават масови у нас в края на ХІХ и началото на ХХ век. В изложбата представяме 28 картички от фонда на музея. Тези картички са изпращани от цялата страна и от чужбина до различни габровци. Имаме от Германия, от Румъния”, разяснява Николета Маринова, експерт в РИМ – Габрово. Тя показва кратки надписи, които можем да сравним със сегашните „късметчета” при сервирането на кафе в заведение. Само че в началото на ХХ век пожеланието е напечатано върху картичка и е твърде нехарактерно в наши дни – „Безгрижие”.

„Посланията са кратки, точни и ясни, тъй като мястото за писане е ограничено. Пожелава се предимно „Безгрижие”, „Благоденствие”, „Радост”, „Щастие”. Картичките са добре запазени, тъй като фондовете ни са в добро състояние. Има много картички, адресирани до габровеца Рачо Коса”, разказва Николета Маринова.

Текстовете върху картичките дават много информация, свързана с обществото в миналото, става ясно от думите на експерта.

Николета Маринова показва картичка от 1931 година, с която се честити имен ден. Става ясно, че съкращението, ползвано в онзи период е Ч.И.Д. – Честит Имен Ден, подобно на познатото и днес ЧРД – Честит Рожден Ден. Само че, ако през 30-те години на ХХ век напишеш Ч.Р.Д. се е разбирало – Честито Рождество Христово. Тази явно е изпратена от габровец, тъй като с една картичка се честитят два празника – именния ден на получателя и Рождество Христово.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Изложбата „Коледният дух в Регионален исторически музей – Габрово” е допълнена от друга, която е съвременна. Деца от 6 клас на училище „Св. Св. Кирил и Методий” рисуваха свои картички в музея. Творбите на малчуганите остават и всеки, който има желание може да си закупи.

Събраните средства ще бъдат дарени за каузата „Габрово едно сърце”, чрез която се събират средства, за да се подпомогне 18-годишният Николай Тихолов, който се нуждае спешно от трансплантация на сърце.

Концертът на ансамбъл „Габровче”, който е в помощ на Николай, е на 22 декември от 18:00 часа в зала „Орловец”.

Още по темата:

Изпращането и размяната на Коледни картички между близки, се заражда средата на XIX век, първоначално в Западна Европа, САЩ и Канада. Но обичая бързо се разпространява и популяризира в цял свят.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Смята се, че официалното разменяне на картички, по случай Коледа започва във Великобритания през 1843 г., дело на сър Хенри Кол. Той реализира идеята Обществената пощенска служба да служи и на обикновените граждани.

Художник на първите картички и негов помощник е Джон Хорсли. Често върху тях са изобразявани хора, помагащи на бедни или семейства, които вечерят заедно.

Малко по-късно върху картичките се рисуват и сцени от Рождеството, както и щастливи семейства, елхички, звезди, сняг.

Първата обществена поща, достъпна за всички граждани, отваря врати през 1840 г. Дотогава само по-заможните граждани можели да си позволят пощенските услуги. С развитието на железопътния транспорт, постепенно картичките стават много достъпен и популярен жест.

С времето изработването на картички се развива и през 1860 г. вече навлизат печатните, което позволява производството на много по-големи количества, а от това следва и по-ниската им цена.

В началото на ХХ век този „обичай“ вече е широко разпространен.

В България пощенските картички се появяват в края на XIX век. Масовото печатане на картички в страната започва нач. на ХХ век. Но едва през 1976 г. Български пощи издават първата честитка с номинал 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз, характерен за този период.

От днес до края на 2016 г. в сградата на РИМ-Габрово са експонирани 28 броя коледни картички.

Те са били собственост на габровци, които са ги получавали от своите близки и родните от цялата страна, както и от чужбина. Повечето са от първото десетилетие на ХХ век., като основно върху тях са изобразени християнски сцени и мотиви. Върху всяка изписани различни благопожелания за празниците.

Част от тях са:

„…целуваме десницата ти.“

„Честита нова 1905 г., желая да бъдете весели.“

„… от сърце им пожелавам здраве, благоденствие

И повече радост, както и да ощастливят живота си.“

„Сърдечни благопожелания и честити бъднини.“

В днешния забързан живот, обвързан с модерните технологии, е хубаво да се поспрем. Всеки да изработи и изпрати Коледна картичка до близък човек и да направи празничния ден още по-красив и специален. Нека да се заредим с коледно настроение и празничен дух.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица