Свържи се с нас

Култура

Безгрижие, благоденствие и радост си пожелавали българите по Коледа

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Бабо и дядо, поздравлявам Ви с новата 1911г. и Ви пожелавам дълги и леки старини. Згодихме леля Дешка за чичо Георги и имаме много сладки бонбончета. Поздравляват Ви мама, баба Руска и тате.

Целувам Ви, внук Ви Рачо.

31.12.1910г..”

Така е изглеждал един надпис върху Коледна картичка в началото на миналия век. Черно-бели и цветни, с библейски мотиви или с лица на усмихнати бузести дечица – такива са картичките, които българите си разменят по време на най-светлите празници. Регионален исторически музей-Габрово откри изложбата „Коледният дух”, в която са показани отлично запазени експонати. Техните получатели отдавна са в „един по-добър свят”, но колекцията има изключително приятен ретро стил, който си заслужава да се усети и посетителите на музея ще останат очаровани.

„Картичките стават масови у нас в края на ХІХ и началото на ХХ век. В изложбата представяме 28 картички от фонда на музея. Тези картички са изпращани от цялата страна и от чужбина до различни габровци. Имаме от Германия, от Румъния”, разяснява Николета Маринова, експерт в РИМ – Габрово. Тя показва кратки надписи, които можем да сравним със сегашните „късметчета” при сервирането на кафе в заведение. Само че в началото на ХХ век пожеланието е напечатано върху картичка и е твърде нехарактерно в наши дни – „Безгрижие”.

„Посланията са кратки, точни и ясни, тъй като мястото за писане е ограничено. Пожелава се предимно „Безгрижие”, „Благоденствие”, „Радост”, „Щастие”. Картичките са добре запазени, тъй като фондовете ни са в добро състояние. Има много картички, адресирани до габровеца Рачо Коса”, разказва Николета Маринова.

Текстовете върху картичките дават много информация, свързана с обществото в миналото, става ясно от думите на експерта.

Николета Маринова показва картичка от 1931 година, с която се честити имен ден. Става ясно, че съкращението, ползвано в онзи период е Ч.И.Д. – Честит Имен Ден, подобно на познатото и днес ЧРД – Честит Рожден Ден. Само че, ако през 30-те години на ХХ век напишеш Ч.Р.Д. се е разбирало – Честито Рождество Христово. Тази явно е изпратена от габровец, тъй като с една картичка се честитят два празника – именния ден на получателя и Рождество Христово.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Изложбата „Коледният дух в Регионален исторически музей – Габрово” е допълнена от друга, която е съвременна. Деца от 6 клас на училище „Св. Св. Кирил и Методий” рисуваха свои картички в музея. Творбите на малчуганите остават и всеки, който има желание може да си закупи.

Събраните средства ще бъдат дарени за каузата „Габрово едно сърце”, чрез която се събират средства, за да се подпомогне 18-годишният Николай Тихолов, който се нуждае спешно от трансплантация на сърце.

Концертът на ансамбъл „Габровче”, който е в помощ на Николай, е на 22 декември от 18:00 часа в зала „Орловец”.

Още по темата:

Изпращането и размяната на Коледни картички между близки, се заражда средата на XIX век, първоначално в Западна Европа, САЩ и Канада. Но обичая бързо се разпространява и популяризира в цял свят.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Смята се, че официалното разменяне на картички, по случай Коледа започва във Великобритания през 1843 г., дело на сър Хенри Кол. Той реализира идеята Обществената пощенска служба да служи и на обикновените граждани.

Художник на първите картички и негов помощник е Джон Хорсли. Често върху тях са изобразявани хора, помагащи на бедни или семейства, които вечерят заедно.

Малко по-късно върху картичките се рисуват и сцени от Рождеството, както и щастливи семейства, елхички, звезди, сняг.

Първата обществена поща, достъпна за всички граждани, отваря врати през 1840 г. Дотогава само по-заможните граждани можели да си позволят пощенските услуги. С развитието на железопътния транспорт, постепенно картичките стават много достъпен и популярен жест.

С времето изработването на картички се развива и през 1860 г. вече навлизат печатните, което позволява производството на много по-големи количества, а от това следва и по-ниската им цена.

В началото на ХХ век този „обичай“ вече е широко разпространен.

В България пощенските картички се появяват в края на XIX век. Масовото печатане на картички в страната започва нач. на ХХ век. Но едва през 1976 г. Български пощи издават първата честитка с номинал 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз, характерен за този период.

От днес до края на 2016 г. в сградата на РИМ-Габрово са експонирани 28 броя коледни картички.

Те са били собственост на габровци, които са ги получавали от своите близки и родните от цялата страна, както и от чужбина. Повечето са от първото десетилетие на ХХ век., като основно върху тях са изобразени християнски сцени и мотиви. Върху всяка изписани различни благопожелания за празниците.

Част от тях са:

„…целуваме десницата ти.“

„Честита нова 1905 г., желая да бъдете весели.“

„… от сърце им пожелавам здраве, благоденствие

И повече радост, както и да ощастливят живота си.“

„Сърдечни благопожелания и честити бъднини.“

В днешния забързан живот, обвързан с модерните технологии, е хубаво да се поспрем. Всеки да изработи и изпрати Коледна картичка до близък човек и да направи празничния ден още по-красив и специален. Нека да се заредим с коледно настроение и празничен дух.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица