Свържи се с нас

Култура

Смешен филм фест във вторник – какво ни очаква?

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

18,00 – Невероятна история (Златни комедии) Вход свободен.
България, 1964, 90 мин.
Режисьор: Владимир Янчев
Сценарий: Радой Ралин
Оператори: Георги Славчев, Неделчо Нанев
Музика: Петър Ступел

С участието на: Георги Черкелов, Рангел Вълчанов, Георги Попов, Георги Калоянчев, Пенчо Петров, Радой Ралин, Георги Парцалев, Григор Вачков, Енчо Багаров, Мими Балканска, Татяна Лолова, Найчо Петров

Хумористът Зарков предава на главния редактор парлив фейлетон и молба за отпуск. Шефът казва „да“ на молбата и „не“ на фейлетона, но неволно разменя парафите. Зарков заминава, без да знае за недоразумението. Сатирата за измисления герой Караиванов се възприема на много места като истински случай. Безброй Караивановци се виждат разобличени и застрашени. Те се организират и водени от адвоката Егаров, се втурват в редакцията да искат опровержение…

ВЛАДИМИР ЯНЧЕВ (1930–1992) е завършил кинорежисура във ВГИК, Москва. Режисьор на филмите „Любимец 13“ (1958), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Невероятна история“ (1964), „Старинната монета“ (1965), „Първият куриер“ (1968), „Откраднатият влак“ (1971), „Последният ерген“ (1974), „Топло“ (1978).

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

20,00 – Съвсем нов завет (Конкурс)
Белгия, Франция, Люксембург, 2015, 113 мин
Режисьор: Жако Ван Дормел
Сценарий: Жако Ван Дормел, Томас Гунциг
Оператор: Кристоф Бокарн
Музика: Ан Пиерле

С участието на: Йоланд Моро, Пили Грьон, Лаура Верлинден, Серж Ларивиер, Катрин Деньов, Беноа Пулворд, Франсоа Дамиан, Дидие Дьо Нек

Бог живее в Брюксел, в апартамент без вход или изход, откъдето контролира света с помощта на компютър. Държи се ужасно със съпругата си и 10-годишната си дъщеря Еа. Момичето решава да избяга, да намери свои апостоли и да напише свой съвсем нов завет. Но преди това тя хаква компютъра и изпраща съобщения на всички хора по земята с датите на смъртта им… Уж доброто й дело се обръща срещу нея и Бог трябва да оправи нещата, преди човечеството да установи, че няма нужда от Него.

Смело, нахално, богохулно кино с голям размах.

ЖАКО ВАН ДОРМЕЛ е роден на 9 февруари 1957 г. В Иксел, Белгия. Той е сценарист и режисьор, известен с филмите „Г-н Никой“ (2009), „Съвсем нов завет“ (2015) и „Осмият ден“ (1996).

Фестивали и награди:

Наградата на публиката от фестивала Биографилм, Италия 2015 г.; наградата на публиката и награда за най-приятен филм от Норвежкия кинофестивал 2015 г.; номинация за “Златен глобус 2016, САЩ за най-добър чуждоезичен игрален филм; Голямата награда за комедия на Фестивала на фантастичното кино, Остин 2015; номиниран за наградата “Сезар” 2016, Франция за най-добър чужд филм; наградата за европейски художник постановчик (Силви Оливе), номиниран за наградата за европейска комедия, Европейските филмови награди 2015; номинация за най-добър европейски филм, Наградите “Гопо” 2016, Румъния; наградата “Федора” за най-добър чужд филм, номинация за наградата “Кармел”, МФФ Хайфа 2015; номинация за наградата за арт кино, МФФ Хамбург 2015; номиниран за наградата на критиците на “Индиуайър” 2015; номиниран за наградата “Люмиер” за най-добър френскоезичен филм 2016, Франция; Голямата награда за най-добър филм, режисура, сценарий, музика, номинации за наградите за второстепенна роля (Йоланд Моро и Давид Мургия), за операторско майсторство, наградите “Магрит” 2016, Белгия; номиниран за наградата на публиката, МФФ Палм Спрингс 2016; номинация за най-добър игрален филм, чуждестранен филм, Наградите “Сателит” 2015; Голямата награда на актрисата Пили Грьон, МФФ Ситджес 2915, Каталуния.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица