Култура
Празник на пестила в ЕМО „Етър“ (Програма)
„Габровският шоколад” е карал дори швейцарски сладкари да си облизват пръстите

снимка: ЕМО „Етър“
И е вкусен, и е сладък, и е евтин. „Габровският шоколад” е карал дори швейцарски сладкари да си облизват пръстите. Международното признание към този продукт идва и от участието му в Световното изложение на уникалните храни в Торино, Италия.
Вписан е в Световната книга на уникалните храни „Арката на вкусовете”.
„Габровският шоколад” има българско наименование, с което да бъде разпознат – пестил. Той се нарежда сред символите на региона ни, наред с котката без опашка и прочутата книжка с шеги.

снимка: ЕМО „Етър“
Толкова дълбоко е навлязъл в бита, че в Етнографския музей на открито „Етър” са му посветили специален празник, който тази година ще се проведе от 22 до 25 септември.
Пестилът напълно чист природен продукт, без грам захар. За приготвянето му се подбират само здрави сливи. Най-използваните сортове са караджейки и маджаркини, които са много сладки, но не толкова воднисти. Пестилът е зимна храна, за която се изисква майсторство. Напълно готов е около Нова година, когато вече е „габардясал”, покрит е с белезникав слой плодова захар. Ако е приготвен добре, може да трае повече от пет години, без да загуби вкусовите си качества.

снимка: ЕМО „Етър“
Габровският шоколад е екологичен продукт, не само заради липсата на примеси при приготвянето му, а и защото технологичният процес е безотпаден. Варакът (плодовият сок, отделен в самото начало при варенето но сливите) се използва за ракия, а костилките отиват за храна на животни.
Пестилът е много полезен за организма и укрепва имунната система.
По време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър” (22-25 септември) всеки може да види как се приготвя този уникален роден продукт.

снимка: ЕМО „Етър“
Преди години жителите на габровско са го приготвяли в домовете си. Във фондовете на музей са запазени много рецепти, продиктувани от представители на местното население.
През април 1980 г. Иванка Лилова, уредник в „Етър”-а записва технологията, използвана от 72-годишната тогава Яна Дянкова от село Жълтеш.
Пестил се вари в голяма бакърена тава. Не всички стопани имат такива тави. Който има много имот със сливи, има и тава. Прави се оджак, който се замазва добре, за да не се пръска на огъня. В тавата се изсипват около 20 кг. сливи. Изпукват се на слаб огън. Тавата се пълни с варак – сокът на сливите, който се изгребва и се слага в кацата с каша за ракия. Сливите за пестила се бъркат с бакърена огрибка. Цедят се с бакърен дърмон, като се джуркат с голям джурук и се изцеждат в каче. Връщат се в тавата и се варят около 2-3 часа, докато се вчесне пестила и стане черен. Сместа се излива в средата на тънки букови дъски и се размазва към краищата. Съхне няколко дни, след което се отлепва с огрибка и се навива на руло. Изправя се на хамбара за проветрение, за да не мухлясва.

снимка: ЕМО „Етър“
Програмата на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”, 22 – 25 септември.
22 септември (четвъртък) 11:00 – 16:00 ч
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Кулинарно изложение-базар на продукти, приготвени със сливи
● Фолклорни изпълнения на НЧ „Зора-1872“, кв. Нова махала, гр. Габрово; НЧ Христо Ботев-1894“, с. Гостилица, общ. Дряново
● Демонстрация плетене с беленица (царевична шума)
23 септември (петък) 11:00 – 16:00 ч.
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Фолклорни изпълнения на НЧ „Хр. Смирненски-1949“ кв. Русевци, гр. Габрово
● Демонстрация плетене с царевична шума (беленица) ● Демонстрация сушенe на сини сливи
24 септември (събота) 11:00 – 16:00 ч.
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Кулинарно изложение-базар на продукти, приготвени със сливи, традиционни ястия от капански регион
● Концерт на ансамбъл за изворен фолклор „Капанци” при НЧ „Искра-1893“ с. Паламарци, обл. Разград
● Демонстрация на шиене с гайтан
● Демонстрация сушене на сини сливи
25 септември (неделя) 11:00 ч. – 16:00 ч.
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Кулинарно изложение-базар на продукти, приготвени със сливи
● Концерт на група за автентичен фолклор „Красенски кехлибар“ при НЧ „Просвета-1919“ с. Красен, обл. Русе
● Демонстрация на шиене с гайта
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

-
Икономикапреди 7 дниБлизо 9 000 обявиха доходите си в НАП две седмици преди крайния срок
-
Икономикапреди 7 дниРегионална среща събира независими търговци във Велико Търново в края на април
-
Новинипреди 4 дни„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово
-
Новинипреди 7 дниТрети благотворителен турнир по адаптивно плуване в Габрово
-
Новинипреди 7 дниОт протестите през декември до избора днес: Да си довършим работата!
-
Икономикапреди 4 дни„Интер Пауър“ изгражда фотоволтаични централи на 7 социални сгради
-
Новинипреди 7 дниДаниел Петров: Демографската криза в Габрово не е статистика, а въпрос на оцеляване на региона
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев с първи думи след изборната победа на Прогресивна България













