На Голяма Богородица в църквата в ЕМО “Етър” ще бъде отслужена литургия

снимка: Дарик - Габрово

снимка: Дарик – Габрово

Литургия, посветена на празника Голяма Богородица ще се проведе днес, 15 август, в църквата “Свето Богоявление” в ЕМО “Етър”. През целия ден входът за посетители в музея е свободен.

От 11:00 до 16:00 ч. на чардака над Табашката работилница ще бъде представено традиционното домашно занятие Плетене с Калоферска дантела.

Денят 15 август е празник на Калоферската дантела.

Маргарита Бонева ще покаже как се плете Калоферска дантела и ще разкаже историята й

Маргарита Бонева ще покаже как се плете Калоферска дантела и ще разкаже историята й

“Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива”, казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла Калоферска дантела и така построили къщата”.
В домашната пещ в двора на къщата с Работилница за музикални инструменти ще бъде представено замесване и изпичане на хляб с квас. 

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

“Кога точно е навлязъл квасът в българската кухня, не е известно. Сигурни данни има за ХV-ХVІ век, но вероятно е бил познат много по-рано. В традицията квас се получава по няколко начина. Най-старият е със замесването на брашно и вода до гъста каша. Чисто брашно, сол и вода, която в някои райони като Ивайловградско се опява от свещеник, се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене. Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя от сварен, изсушен и после смачкан стар боб (Девинско). Сваряват се боб, ечемик, шушулки от хмел, люти чушки и с водата се попарват трици или царевично брашно; към сместа може да се сложи и стар квас; от тестото се правят питки, които се изсушават (Севлиевско). За приготвяне на квас се използува и липа. Също така се оставя вода „да преспи, да се венчае“ с хмел, люти чушки, червен лук за една нощ и на другия ден се замесва с царевично брашно (Тревненско).”

Източник: Георгиева, Ив. Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас. – БЕ, 1993, № 3, с. 15-23.

ПОВЕЧЕ ЗА ХЛЯБА НА БЪЛГАРИНА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ ТУК.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Етикети: , , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

Напиши коментар