Свържи се с нас

Култура

Можем ли да запазим същността си в глобализиращия се свят? Да, можем!

Можем ли да запазим същността си на българи в глобализиращия се свят? Да, можем!

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Сградите в съвременния свят си приличат. Вероятно глобализацията провокира създаването на селищна архитектура, която все по-малко се различава в отделните държави. Особено в разположените на един континент. Светът е в постоянно развитие, а често това означава да преоткриеш нещо съществувало и позабравено и да му предадеш енергия от съвременността.

И както сме свидетели на разрастването на големите урбанизационни центрове, така можем да наблюдаваме и обратния процес – все повече хора, особено в страни като България, да се завръщат към корените си.

Да си направиш къща, която да прилича на построената от предците ти, дворът й да е покрит с плочи, в него да има геран (макар много често само като имитация), а градината да напомня харман – ето това е нещо, към което се стремят все повече хора с различен социален статус. Защото така се чувстват българи. Защото така успяват да бъдат себе си в глобализиращия се свят.

Идеята на ЕТЪР – Етнографски музей на открито, Габрово и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да се представи къщата от периода на Българското Възраждане и да се говори за старопланинската архитектура от това време, се оказа повече от успешна.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Проектът “В света на старопланинската архитектура” предизвика огромен интерес сред хора от цялата страна. Наложи се дори да бъдат отклонявани от участие желаещи да се включат в лекционния и практически модули.

Не само българи, дори и чужденци видяха 3D визуализацията на възрожденска къща, изслушаха интересна информация за старопланинската архитектура, взеха инструменти и изработиха сглобки, характерни за строителството по нашите земи в миналите векове.

Не е ли 3D визуализацията първата стъпка да пренесеш старата архитектура, която ние възприемаме като българска, в съвременността? Повече от месец бе необходим на специалистите от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да създадат такъв модел.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Те разполагаха с планове и фасади, но не и с детайлна информация за самите сглобки, чрез които са създавани сградите в миналото. Данните, благодарение на които работят, им бяха предоставени от архитект Дафина Барфончовска, която е правила заснемания през 70-те години на миналия век.

Технологично е много по-сложно да се изработи 3D модел на възрожденска сграда, отколкото на съвременна. Днес нещата са доста по прости, защото материалите, които се използват са много по-здрави, устойчиви и предварително обработени.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Във възрожденската сграда има много на брой сглобки, пироните са малко, разчита се материалите да тежат един върху друг и да се поддържат взаимно. Важен извод на проекта е необходимостта да се направи сериозно теренно проучване върху цялостния характер на възрожденските сгради на българите, особено на строителството в Старопланинския регион.

Одаите, чардакът, джамалът, огнището, полиците, пещникът (пещта), дворът, покривът, долният етаж (в който живеят животните) – всичко това са детайли, които трябва да бъдат внимателно изследвани, описани и представени, след сериозно изследване. Защото тук науката се среща с бита.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Все повече хора имат намерение да си направят дом, който да не им позволи да забравят българските си корени в съвременния глобализиращ се свят.

И нека помечтаем, нека си представим този свят в недалечното бъдеще, чиято недалечност е толкова близо, че почти се среща със съвременността:

Това е свят, в който интернет позволява на все повече хора, особено българи, да живеят в малко населено място – село или махала. Свят, в който хората се познават помежду си, разменят плодове и зеленчуци през плета, а градят кариера в големи международни компании. Те са седнали на чардака, в одаята или на двора, близо до герана и работят през интернет.

Това не са само мечти, това все повече ще бъде реалност, но не само интернет ще има водеща роля в него. Дървото, глината, камъкът също са важни елементи от света на хората от този свят. Мъжът ще трябва да може да направи добра сглобка, за да построи дом за своето семейство. Това е семейството на един българин, съхраняващ традициите на предците си през вековете.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Сглобката е важен елемент от сградата през Възраждането. Това разбраха участниците в проекта “В света на старопланинската архитектура” от Стефан Паризов, който представя себе си като “дърводелец най-общо казано”.

Той и групата строители от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ показаха на участниците в проекта най-важното, за да се направи един градеж. Благодарение на сглобката между гредите бе създадено пано, което бе запълнено с плет, покрит с глина. Така са създавани стените на сградите в миналото.

Стефан Паризов се оглежда и за да бъде по-убедителен показва жилищните и стопански постройки в ЕМО “Етър”, на чиято територия се реализира инициативата “В света на старопланинската архитектура”.

Големите дюбели играят ролята на пирони. Всичко е въпрос на времето си. Преди векове е било много скъпо да си купиш пирони и затова са били използвани много малко, за сметка на дървените сглобки и дюбелите.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стефан и колегите му са научили занаята на принципа “проба – грешка” и от малкото майстори, които все още работят в България. Да направиш една къща изцяло със сглобки не е евтино удоволствие и със сигурност изисква повече време.

“Бъдещето е в бетона и стоманата. Но идеята е хората, които имат желание да се върнат назад във времето да имат тази възможност”, смята Стефан Паризов.

“Може би някога това е било работа за мъже! Сега можем да опитаме и ние”, коментира Кристина Асенова, една красива дама с чук и длето в ръка.

Тя прави сглобка за първи път. Преводач е от сръбски език и живее в София. Смята, че архитектурата на българите и сърбите си прилича.

“Били сме заедно в пределите на Османската империя”, напомня Кристина Асенова и продължава съсредоточено да опитва да направи сглобка от епохата на Възраждането.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Проектът “В света на старопланинската архитектура” се реализира от ЕМО “Етър” и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица