Свържи се с нас

Култура

Можем ли да запазим същността си в глобализиращия се свят? Да, можем!

Можем ли да запазим същността си на българи в глобализиращия се свят? Да, можем!

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Сградите в съвременния свят си приличат. Вероятно глобализацията провокира създаването на селищна архитектура, която все по-малко се различава в отделните държави. Особено в разположените на един континент. Светът е в постоянно развитие, а често това означава да преоткриеш нещо съществувало и позабравено и да му предадеш енергия от съвременността.

И както сме свидетели на разрастването на големите урбанизационни центрове, така можем да наблюдаваме и обратния процес – все повече хора, особено в страни като България, да се завръщат към корените си.

Да си направиш къща, която да прилича на построената от предците ти, дворът й да е покрит с плочи, в него да има геран (макар много често само като имитация), а градината да напомня харман – ето това е нещо, към което се стремят все повече хора с различен социален статус. Защото така се чувстват българи. Защото така успяват да бъдат себе си в глобализиращия се свят.

Идеята на ЕТЪР – Етнографски музей на открито, Габрово и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да се представи къщата от периода на Българското Възраждане и да се говори за старопланинската архитектура от това време, се оказа повече от успешна.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Проектът “В света на старопланинската архитектура” предизвика огромен интерес сред хора от цялата страна. Наложи се дори да бъдат отклонявани от участие желаещи да се включат в лекционния и практически модули.

Не само българи, дори и чужденци видяха 3D визуализацията на възрожденска къща, изслушаха интересна информация за старопланинската архитектура, взеха инструменти и изработиха сглобки, характерни за строителството по нашите земи в миналите векове.

Не е ли 3D визуализацията първата стъпка да пренесеш старата архитектура, която ние възприемаме като българска, в съвременността? Повече от месец бе необходим на специалистите от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да създадат такъв модел.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Те разполагаха с планове и фасади, но не и с детайлна информация за самите сглобки, чрез които са създавани сградите в миналото. Данните, благодарение на които работят, им бяха предоставени от архитект Дафина Барфончовска, която е правила заснемания през 70-те години на миналия век.

Технологично е много по-сложно да се изработи 3D модел на възрожденска сграда, отколкото на съвременна. Днес нещата са доста по прости, защото материалите, които се използват са много по-здрави, устойчиви и предварително обработени.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Във възрожденската сграда има много на брой сглобки, пироните са малко, разчита се материалите да тежат един върху друг и да се поддържат взаимно. Важен извод на проекта е необходимостта да се направи сериозно теренно проучване върху цялостния характер на възрожденските сгради на българите, особено на строителството в Старопланинския регион.

Одаите, чардакът, джамалът, огнището, полиците, пещникът (пещта), дворът, покривът, долният етаж (в който живеят животните) – всичко това са детайли, които трябва да бъдат внимателно изследвани, описани и представени, след сериозно изследване. Защото тук науката се среща с бита.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Все повече хора имат намерение да си направят дом, който да не им позволи да забравят българските си корени в съвременния глобализиращ се свят.

И нека помечтаем, нека си представим този свят в недалечното бъдеще, чиято недалечност е толкова близо, че почти се среща със съвременността:

Това е свят, в който интернет позволява на все повече хора, особено българи, да живеят в малко населено място – село или махала. Свят, в който хората се познават помежду си, разменят плодове и зеленчуци през плета, а градят кариера в големи международни компании. Те са седнали на чардака, в одаята или на двора, близо до герана и работят през интернет.

Това не са само мечти, това все повече ще бъде реалност, но не само интернет ще има водеща роля в него. Дървото, глината, камъкът също са важни елементи от света на хората от този свят. Мъжът ще трябва да може да направи добра сглобка, за да построи дом за своето семейство. Това е семейството на един българин, съхраняващ традициите на предците си през вековете.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Сглобката е важен елемент от сградата през Възраждането. Това разбраха участниците в проекта “В света на старопланинската архитектура” от Стефан Паризов, който представя себе си като “дърводелец най-общо казано”.

Той и групата строители от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ показаха на участниците в проекта най-важното, за да се направи един градеж. Благодарение на сглобката между гредите бе създадено пано, което бе запълнено с плет, покрит с глина. Така са създавани стените на сградите в миналото.

Стефан Паризов се оглежда и за да бъде по-убедителен показва жилищните и стопански постройки в ЕМО “Етър”, на чиято територия се реализира инициативата “В света на старопланинската архитектура”.

Големите дюбели играят ролята на пирони. Всичко е въпрос на времето си. Преди векове е било много скъпо да си купиш пирони и затова са били използвани много малко, за сметка на дървените сглобки и дюбелите.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стефан и колегите му са научили занаята на принципа “проба – грешка” и от малкото майстори, които все още работят в България. Да направиш една къща изцяло със сглобки не е евтино удоволствие и със сигурност изисква повече време.

“Бъдещето е в бетона и стоманата. Но идеята е хората, които имат желание да се върнат назад във времето да имат тази възможност”, смята Стефан Паризов.

“Може би някога това е било работа за мъже! Сега можем да опитаме и ние”, коментира Кристина Асенова, една красива дама с чук и длето в ръка.

Тя прави сглобка за първи път. Преводач е от сръбски език и живее в София. Смята, че архитектурата на българите и сърбите си прилича.

“Били сме заедно в пределите на Османската империя”, напомня Кристина Асенова и продължава съсредоточено да опитва да направи сглобка от епохата на Възраждането.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Проектът “В света на старопланинската архитектура” се реализира от ЕМО “Етър” и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

С три печатни издания и филм НЦ „Музейно училище“ обогати дейността си

Published

on

Сборник-помагало „Музей – училище, училище – музей”, учебна тетрадка „Старото школо разказва“, илюстровано издание и 20-минутен филм за първото новобългарско училище са най-новите издания на Национален център „Музейно училище“.

Печатната и аудио-визуална дейност на Центъра, насочена към подпомагане и обогатяване на музейно-педагогическата практика, е реализирана по Национална програма на Министерството на образованието и науката „Осигуряване на съвременна образователна среда“ за учебната 2019/2020 година, модул „Културните институции като образователна среда“.

Бенефициент по програмата е Национален музей на образованието, към който Центърът функционира в партньорство с Регионално управление на образованието – Габрово.

Тетрадката „Старото школо разказва” е второ допълнено издание на Центъра. Богато илюстрирана с движими културни ценности от фонда на музея, тя дава възможност на ученици от различни образователни степени да се запознаят с основни дати, събития и личности в просветната история, да проверят наученото чрез забавни игри и кръстословици.

Илюстрованото издание „Габровското училище” може да се ползва от учители и ученици за надграждане знанията и компетенциите по темата „Новото българско училище” в IV, VII и X клас. Филмът за първото новобългарско училище, открито през 1835 г. в Габрово, по сценарий на НМО и с материали от фонда на музея, е помагало за учителите по учебните предмети Човекът и обществото и История и цивилизации.

Сборникът включва практически модели на музейно-педагогически опит, споделен от музейни специалисти и учители от София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе, Асеновград, Ловеч, Калофер, Елена, Попово, Кула и Габрово – участници в двудневен обучителен семинар на Национален център „Музейно училище“.

Целта на сборника е да подпомага учителите в реализирането на уроци и извънкласни форми в музеи, галерии и места с историческа памет, да им предлага идеи и да провокира тяхната креативност.

А музейните педагози – как да използват съхраненото във фондовете богатство за обогатяване на урочното съдържание, да въвеждат интерактивни методи, да търсят нови форми на музейния наратив, които превръщат учениците в активен посетител.

Сборникът помагало ще бъде представен иа поредния, трети обучителен семинар на Национален център „Музейно училище“, който ще се проведе на 6 и 7 ноември в НМО – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кои са събитията от културния календар за октомври?

Published

on

1 октомври
17:30 ч. Ден на поезията и музиката
Художествена галерия „Христо Цокев“

3 – 4 октомври
11:30 – 14:30 ч. Да си направим туршия в музея. Демонстрации за приготвяне на зимнина по традиционни рецепти
РЕМО „Етър“

4 октомври
11:00 ч. „Принцесата и граховото зърно“
Държавен куклен театър

6 октомври
19:00 ч. „Умопомрачение“ – театрална постановка
Дом на културата „Емануил Манолов“

9 октомври
18:30 ч. Авторски концерт на Радослав Талев
Зала „Възраждане“

19:00 ч. Предпремиера „Под игото – 1894“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

10 октомври
19:00 ч. 75 години ДТ „Рачо Стоянов“
Премиера „Под игото – 1894“, посветена на 75 години ДТ „Рачо Стоянов“, 160 години Габрово град и 170 години от рождението на Иван Вазов
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

11 октомври
11:00 ч. „Мечо Пух“
Държавен куклен театър

12 октомври
19:00 ч. 2-ра премиера „Под игото – 1894“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

14 октомври
19:00 ч. Концерт на Габровски камерен оркестър, посветен на 70-годишния юбилей на МИНЧО МИНЧЕВ и 160 години от обявяването на Габрово за град
Зала „Възраждане“

15 октомври
18:00 ч. Представяне на книгата „Георги Парцалев – Хамлет от град Левски“ и филма „Рицарят на смеха“ на Георги Тошев
Музей „Дом на хумора и сатирата“

19:00 ч. „Руски вечери с микроскоп“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

16 октомври
18:00 ч. „100 години Тревненска школа“, откриване на представителната изложба на НГПИ „Тревненска школа“
Музей „Дом на хумора и сатирата“

17 октомври
19:00 ч. „Свекърва“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

17-18 октомври
XVIII Международен фестивал „Празник на духовната музика”
Храм „Света Троица” и зала „Възраждане“

18 октомври
11:00 ч. „Цветовете на боклука“
Държавен куклен театър

18:30 ч. Концерт на Габровски камерен оркестър
Зала „Възраждане“

19 октомври
19:00 ч. „Тест“, театрална постановка с участието на Христо Шопов
Зала „Възраждане“

20 октомври
19:00 ч. „Под игото – 1894“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

22 октомври
18:00 ч. Концерт на Оркестър Габрово и Духов оркестър – Стара Загора
Площад „Възраждане“

19:00 ч. „Аз, директорът“, с участието на Герасим Георгиев – Геро
Спортна зала „Орловец“

23 октомври
18:00 ч. Карикатурен салон 2020 – Изложби в рамките на салона:
45-та Национална изложба на карикатурата
Самостоятелна изложба на Любомир Михайлов
Самостоятелна изложба на Светлин Стефанов
Музей „Дом на хумора и сатирата“

23 – 27 октомври
Кино-литературен фестивал „Синелибри“
Зала „Възраждане“

24 октомври
11:00 ч. Съботно приключение в театъра
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

19:00 ч. „Салиери“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

25 октомври
11:00 ч. „Котаракът в чизми“
Държавен куклен театър

19:00 ч. „Лейтенант Густл“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

26 октомври
11:30 ч. Димитровден
Тематична беседа „Богатството на възрожденската архитектура”
РЕМО „Етър“

19:00 „Лъжи ме, обичам те“ – театрална постановка
Дом на културата „Емануил Манолов“

27 октомври
19:00 ч. „Вентрорлогът“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

28 октомври
18:00 ч. Премиера на филма „160 + Габрово град“ и концерт по повод годишнината на града
Зала „Възраждане“

19:00 ч. „Мечтата на Наташа“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

29 октомври
17:30 ч. Мемориална изложба – творби на Кою Янков
Национален музей на образованието

30 октомври
17:30 ч. Връчване на Априловски награди за литература
Ритуална зала на Община Габрово

31 октомври
10:00 ч. Тринадесети регионален музикално-фолклорен конкурс „Златен славей“. Организатори: Община Габрово, ДФА „Габровче“
Зала „Възраждане“

Още през октомври:

Национален музей на образованието

Експозиция на открито „Габрово – център на знания и просвета”. Проектът е осъществен с  финансовата подкрепа на Община Габрово, по Програма „Култура 2020”, приоритет „160 години Габрово град” – пред паметника на Васил Априлов

„Пътища в географията просеки и просветления” посветена на 60-тата годишнина на професор, доктор на науките Атанас Дерменджиев

„Мемориална изложба с творби на Кою Янков след 29. 10. 2020 г.

„Лято 2020 г.”, рисунки от пленера организиран от „Елиза Арт“ и НЧ „Христо Смирненски 1949 г.”

„Напред! Науката е слънце…”

РЕМО „Етър“
Изложби:
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“
Гостува РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил
„Вратата на спомените“
„Дарени предмети, споделени истории II“
„Точно и навреме“ – или когато радиото в Шумен проговори, а часовникът отмери!
Гостува РИМ – ШУМЕН
„Етно Обектив (Еньовден)“ – фотографска изложба

Художествена галерия “Христо Цокев
01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. – Представителна експозиция от фонда
01.10.2020 г. – 08.10.2020 г. – Фотоизложба „Родопски шарки” на Цончо Балканджиев
09.10.2020 г. – 30.10.2020 г. – Изложба „Икони” от фонда на ХГ „Христо Цокев”
01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. – „Нишката на живота” изложба на Христо Йонков, Димитра Йонкова и Мария Йонкова  

Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“
5 18 октомври Европейска седмица на програмирането. Витрина в централното фоайе Обучения на деца и ученици с програмируеми играчки „Bee-Bot“ и „Blue Bot“

7-9 октомври Национални дни за учене през целия живот, Габрово

9  октомври 80 години от рождението на Джон Уинстън Ленън (1940 – 1980), английски рок-музикант, „Бийтълс”. Отдел Изкуство. Web-презентация, www.libgabrovo.com. Витрина, фоайе. Витрина в Заемна

10 октомври 150 години от рождението на Иван Бунин (1870 – 1953), руски писател. Презентация www.libgabrovo.com. Витрина в Заемна

70 години от рождението на Нора Робъртс (1950), американска писателка. Витрина в Заемна

17 октомври 110 години от рождението на Петър Николов Динеков (1910 – 1992), български литературен историк, критик и фолклорист. Витрина в Заемна

22-23 октомври Годишна краеведска среща, посветена на 55 г. Краеведско обединение „Мизия”

23 октомври 100 години от рождението на Джани Родари (1920 – 1980), италиански писател. Детски отдел. Литературно четене на приказки „Приказки по телефона“, 13.00 ч.

28 октомври 65 години от рождението на Бил Гейтс (1955), американски програмист, съосновател на компанията „Microsoft“ и фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Информационен център. Витрина

Музей „Дом на хумора и сатирата“
10 октомври, 11:00, „Оптика и илюзии“ – детско творческо и образователно ателие
24 октомври, 11:00, „В света на карикатурата“ – детско творческо и образователно ателие

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гербът на Габрово стана на 85 години

Published

on

На 28 септември преди 85 години Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който след различни превратности се запазва до днес. През 1934 г., по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града.

Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната.

Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България.

Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с.г. авторитетна комисия, с председател кмета Илия Кожухаров, се събира на заседание и преглежда представените проекти.

Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София.

Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев.

Пълният текст на материала, подготвен от Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица