Свържи се с нас

Култура

„Златен век“ за Татяна Цанкова

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

На 18 май – Международния ден на музеите, дългогодишният директор на Музея „Дом на хумора и сатирата“ Татяна Цанкова бе удостоена с най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ – печат на Симеон Велики, грамота и парична премия.

На тържествена церемония в МК лично министър Вежди Рашидов връчи наградата на Татяна Цанкова, която й се присъжда „за принос в областта на българската култура и по случай 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.

В своето благодарствено слово г-жа Цанкова припомни, че целият й творчески и трудов път е свързан с Дома на хумора, в който тя постъпва на 22 години и който напуска на 64 години.

През 1993 г. след спечелен конкурс Цанкова заема директорския пост и успешно ръководи Дома в продължение на 23 години.

През това време уникалната институция се преобразува в музей, обогатява фондовете си, организира успешни издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата и на Националната среща-наддумване „Благолаж“, подготвя и представя стотици изложби в страната и чужбина, развива богата научна и издателска дейност и посреща многобройни туристи от десетки държави.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Татяна Цанкова е многократно награждавана за постигнати успехи и е носител на престижни отличия. Включена е в VII издание на Международния справочник „Кой кой е в света на жените професионалистки“ и в изданието „Великите жени на 21 век“ на Американския биографичен институт. През 2015 г. Общинският съвет – Габрово й връчва Почетен знак на Габрово за приноса й в издигане на авторитета на Дома на хумора и за утвърждаване на марката Габрово като световна столица на хумора.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Екипът на Дома на хумора и сатирата й честити заслуженото високо отличие и й пожелава здраве, успехи във всяко бъдещо начинание и много поводи за усмивки в ежедневието.

Автор: Дарина Маринчевска, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Гербът на Габрово стана на 85 години

Published

on

На 28 септември преди 85 години Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който след различни превратности се запазва до днес. През 1934 г., по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града.

Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната.

Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България.

Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с.г. авторитетна комисия, с председател кмета Илия Кожухаров, се събира на заседание и преглежда представените проекти.

Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София.

Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев.

Пълният текст на материала, подготвен от Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нова придобивка за РБ „Априлов – Палаузов”

Published

on

Нова придобивка за читателите и служителите получи Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”. Институцията вече разполага с модерна машина за ултравиолетово обезпрашаване, дезинфекция и стерилизация на библиотечни материали, за да могат читателите на библиотеката да се чувстват спокойни, когато ползват фондовете и колекциите.

Стерилизаторът „UV sterilizer Book Self Klean SK-8000” действа чрез ултравиолетова стерилизация – един от новите и модерни начини за дезинфекция. Едновременно могат да бъдат дезинфекцирани 6 книги.

Книгите се почистват, обезпрашават и дезинфекцират в рамките на 30 секунди, неутрализират се микроби, вируси, бактерии и др., като в същото време не се уврежда книжното тяло.

Ултравиолетовата стерилизация е не само един от най-ефективните методи за стерилизация в момента, но също така е безвредна за човешкото тяло и околната среда.

Машината е лесна за използване и ще бъде полезна за всички, които искат да дезинфекцират книгата, преди да я вземат вкъщи.

Екипът на библиотеката се старае да отговаря на нуждите на читателите и вярва, че стерилизаторът ще помогне на потребителите на библиотеката да се чувстват по-сигурни и спокойни в условията на противоепидемична обстановка.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

снимка на Илия Илиев, б. д.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.

Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Директорът Цвятко Ковачив и зам. директорът Илия Илиев наблюдават работата в електролаборатория в Априловска гимназия, 1954 г.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

Част от писмо от д-р Петър Цончев до Илия Илиев, 1927 г.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица