Икономика
АИКБ – Габрово: Кризата с КОВИД-19 отново завари държавата и обществото неподготвени
Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. В периода, в който ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса КОВИД-19, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” /което е и действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието/, придобила широка популярност с невярното „60/40“, заяви пред габровския печатен ежедневник „100 Вести“ представителят на Асоциацията за Габровска област Николай Григоров.
Той уточни, че оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании.
„Първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени – подчерта Григоров. – Освен това тук погрешно беше транспониран опитът на водещи европейски икономики като Германия и Австрия“.
В подкрепа той цитира резултатите от проведената в периода 31 март–1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на КОВИД-19. „А те са от експресно допитване на база 759 отговорили и на анкетата, поради което на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно, заяви Николай Григоров. – От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които 44 на сто са с персонал до 10 човека; 55 процента работят в сферата на услугите; 35 % са в сферата на търговията и едва 10 на сто са от индустрията. Видно е, че отстрана на предприятията интереса към тази мярка е нищожен. Особено на фирмите от индустрията, чийто дял е пренебрежимо малък. С непълно време, въведено с вътрешна заповед работят 48%. След заповедта на здравния министър 37 на сто работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед. Изцяло с прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятна ситуация са 15 но сто от компаниите. За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията, които не възнамеряват да се възползват от нея. Анкетата показва, че 52 на сто няма да използват, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”; 21 процента,защото:„Не ги устройва”; С мотива „Не мога да гарантирам заетост за двойно по-дълъг период“ са 7 на сто от анкетираните, а 4 процента – не могат да докажат изискването за 20 процентен спад на оборота за референтния период.
„Видно е, че 80 на сто от анкетираните предприятия и компании имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната непригодност – коментира Николай Григоров. – Едва 8 процента от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. И това са тези, които отговарят, че „още не знаят дали ще я използват, тъй като им е нужно време да направят своите разчети, доколко имат изгода от тази мярка“.
Според национално-представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от КОВИД-19, като най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.
Според данни на Националния осигурителен институт в периода 15 – 30 април 2020 г. /на 15. 04., на 21. 04., на 24. 04., на 28. 04. и на 30. 04./ са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 г., т. е. по мярката 38/62/ на 1961 фирми, някои от които са получили плащания на повече от една дата. Фирмите с до 9 работника, които са се възползвали от финансовата подкрепа на държавата общо за петте плащания през април са 1527, от 10 до 50 човека – 349, от 51 до 100 души – 47, от 101 до 250 – получилите компенсации фирми са 28, а над 250 са едва 10 предприятия.
Ако се сравнят тези данни с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за това колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Тоест тези, които са имали най-голяма необходимост от подкрепа в критичния период, е видно, че то е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ.
„Това е така по простата причина, че прогнозата за това, колко предприятия от различните секттори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение става дума за умерен и песимистичен сценарий – уточни Николай Григоров. – Изчисленията сочат, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект, причините за което многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация. Ето защо е необходимо да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно, срива в заетостта е налице, а най-лошото тепърва предстои. На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). Защото резултатът от мярката 38/62 е, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото: получават същата заплата; имат по-малко разходи; имат повече свободно време; изразходват по-малко енергия и са изложени на по-малко рискове. А такъв пример няма никъде другаде по света. Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Така на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, и които нямат финансови средства да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката – коментира още Григоров. – По данни на БНБ 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. Което означава, че така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци)“.
Председателят на АИКБ – Габрово напомни още, че работодателските организации коректно са предупредили за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но мнението им не е взето под внимание и че мярката „38/62“ от това постановлени да подкрепи запазването на работните места е била обречена от самото начало. А работодателите, към които беше насочена тя, не са били способни да издържат при прилагането й.
„Сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно – повтори Николай Григоров. – Ето защо в момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката“ – заключи накрая Николай Григоров.
Автор: Стефка Бурмова.
*Статията е публикувана в бр.92, на 14 май 2020 г. на страниците на „100 Вести“.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Застраховката на апартамент осигурява финансова защита на жилището и – при избрано допълнително покритие – на движимото имущество в него при събития като пожар, природни бедствия, ВиК аварии, токов удар и кражба с взлом. Тя обаче не покрива щети, причинени от умишлени действия, липса на поддръжка, естествено износване или други изрично изключени рискове.
В следващите редове ще разгледаме какво обикновено включват полиците за застраховка на апартамент, кои са най-честите изключения и как се определят застрахователната сума и премията.
Какво представлява застраховката на апартамент?
Застраховката на апартамент е доброволна имуществена застраховка, която осигурява финансова защита при пълна или частична загуба на жилището и вещите в него вследствие на покрит риск.
При настъпване на покрито събитие застрахователят изплаща обезщетение, с което се покриват разходите за ремонт, възстановяване или подмяна на увреденото имущество. По този начин финансовият риск се прехвърля от собственика към застрахователната компания.
Подобно на автомобилната застраховка, и тук се заплаща премия срещу защита от определени рискове. Разликата е, че предмет на застраховането е недвижимото имущество, а стойността на евентуалните щети често е значително по-висока.
Какво покрива застраховката на апартамента?
При много имуществени застраховки основното покритие обхваща предимно недвижимото имущество – конструкцията на сградата, стените, покрива, подовите настилки и трайно монтираните елементи. Освен тях повечето полици включват защита срещу най-често срещаните рискове в домакинството.
Точният обхват зависи от конкретния застраховател и избрания пакет покрития. Основните покрития обикновено включват:
- Пожар, мълния, експлозия и имплозия
Покриват се преките материални щети, както и разходите за ограничаване на последиците, разчистване и гасене.
- Природни бедствия
В тази група попадат буря, градушка, наводнение вследствие на природно бедствие, тежест от сняг и лед, а при някои полици – и земетресение.
- ВиК аварии и течове
Обезщетяват се последвалите щети от спукани тръби, течове от собствената инсталация или от съседен имот. При някои полици могат да бъдат включени и разходи за локализиране на аварията, но ремонтът или подмяната на повредената тръба или съоръжение често не се покриват и зависят от условията на конкретната полица.
- Късо съединение и токов удар
При полици, които включват този риск, могат да бъдат покрити повреди по електроуреди и електрическата инсталация, когато събитието е включено в условията на полицата.
- Кражба с взлом и вандализъм
При включено покритие за кражба с взлом могат да бъдат обезщетени откраднатите вещи и нанесените щети по врати, прозорци и заключващи механизми.
Основното покритие може да бъде разширено с допълнителни рискове според индивидуалните потребности. Сред най-често избираните са гражданска отговорност към съседи и трети лица, разходи за временно настаняване при необитаемо жилище и покриване на разходите за разчистване след настъпила щета.
Правилният избор на допълнителни покрития осигурява по-пълна защита при различни житейски ситуации.
Какво не покрива застраховката?
Всяка имуществена застраховка съдържа раздел с общи изключения, в който са описани събитията, за които не се изплаща обезщетение. Запознаването с тях предварително помага да избегнете неприятни изненади при настъпване на щета.
Сред най-често срещаните изключения са:
- умишлено причинени щети от застрахования или членове на неговото домакинство;
- щети вследствие на естествено износване, стареене на материалите или липса на поддръжка;
- конструктивни дефекти, гаранционни недостатъци и повреди по време на ремонтни или строителни дейности;
- постепенно възникнали процеси като влага, конденз, корозия и промяна на цвета;
- военни действия, терористични актове, бунтове, както и определени ядрени или екологични рискове;
- имущество, оставено продължително време без надзор или съхранявано в незаключени помещения, когато това е изключено в условията на полицата.
Конкретните ограничения се различават при отделните застрахователи. Част от тях могат да бъдат включени срещу допълнителна премия, поради което е важно условията на полицата да бъдат прегледани внимателно преди нейното сключване.
Покрива ли се движимото имущество в апартамента?
При много застрахователи движимото имущество се включва като допълнително покритие или е предмет на отделен лимит на обезщетение, като условията се различават между отделните полици.
Тази възможност е особено полезна за наематели, които не притежават жилището, но желаят да защитят собственото си имущество.
При застраховките, сключени във връзка с ипотечен кредит, банката обикновено е ползващо се лице по полицата до размера на обезпечения кредит. Обхватът на покритието и застрахователната сума зависят от конкретния договор, поради което е важно внимателно да се прегледат условията. При необходимост могат да бъдат добавени и допълнителни покрития за движимото имущество.
Как се определят застрахователната сума и премията?
Размерът на застрахователната сума определя максималното обезщетение, което може да бъде изплатено при настъпване на покрит риск. В практиката се използват различни подходи за нейното определяне:
| База | Какво представлява | Как влияе при щета |
| Действителна стойност | Стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество | Отчита възрастта и износването на имуществото |
| Възстановителна стойност | Стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка | Позволява възстановяване по принципа „старо за ново“ |
| Лимит или „Първи риск“ | Предварително определен максимален размер на обезщетението | Изплаща се действителната щета до договорения лимит |
Изборът на подходяща база е от съществено значение, защото определя размера на обезщетението при настъпване на застрахователно събитие.
Също толкова важно е да не се допуска подзастраховане. То възниква, когато застрахователната сума е по-ниска от реалната стойност на имота. При такава ситуация обезщетението може да бъде изплатено пропорционално на размера на застрахованата стойност, което означава, че собственикът ще трябва сам да покрие част от щетите.
Размерът на застрахователната премия се определя от няколко фактора, сред които са застрахователната сума, местоположението, квадратурата и характеристиките на имота, както и обхватът на покритието и включените допълнителни рискове.
Затова две сходни на пръв поглед жилища могат да имат различна цена на застраховката според индивидуалните особености и избраната защита.
Защо застраховката на дома е важна?
Домът е едно от най-ценните имущества, които човек притежава. Въпреки това много собственици подценяват риска от пожар, природни бедствия, аварии или кражба и остават без финансова защита при настъпване на подобни събития.
Добре подбраната имуществена застраховка осигурява спокойствие и значително намалява финансовите последици при непредвидени ситуации. Тя може да осигури средства за възстановяване на жилището в рамките на договореното покритие и лимитите по полицата.
При избора на полица не бива да се сравнява единствено цената. Много по-важно е да се обърне внимание на покритите рискове, изключенията, лимитите на обезщетение и начина на определяне на застрахователната сума. Именно тези условия определят доколко застраховката ще осигури реална защита, когато тя е най-необходима.
Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.
За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.
Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.
Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.
И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.
През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.
За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.
До края на месец август поетапно ще бъдат сключвани договорите по втория етап от Програмата за енергийно обновяване на жилищата, по информация от Българската банка за развитие.
Петнадесет са одобрените сгради за саниране по този етап от Габрово, които съгласно новите правила на програмата ще получат 100 % безвъзмездно финансиране, информираха от местната общинска администрация.
Това са сгради на адрес: „Могильов“ 61, „Априлов“ 37, „Мирни дни“ 4, 6, 8, 10, 12 и 14 4. „Станционна“ 9, „Могильов“ 23-35, „Емануил Манолов“ 21, „Съзаклятие“ 6, „Св. Св. Кирил и Методий“ № 5, „Градище“ 13, „Ангел Кънчев“ 13, „Васил Друмев“ 4, „Осми март“ 25, „Юрий Венелин“ 8 , „Априлов“ 56 вх. А и вх. Б , и „Йосиф Соколски“ 45-45А.
От Общината припомнят, че с решение на Европейската комисия и Постановление № 22 на Министерския съвет от 29 януари 2026 г. Българска банка за развитие пое изпълнението на Инвестиция C4.I9 „Схема за субсидиране – обновяване на жилищни сгради“ по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
В края на месец юли приключи обновяването на осем сгради в Габрово по Първия етап на програмата, което е част от мащабните усилия на Габрово през последните години да насърчи енергийната ефективност и устойчивото развитие. Всички те са построени след 1961 г., а след изпълнените мерки по-голямата част от тях преминават към енергиен клас А, което осигурява значително по-ниско енергопотребление, по-здравословна вътрешна среда, по-висока стойност на имота и намаляване на вредните емисии.
За много от живущите промяната означава до 60% по-ниски разходи за отопление, по-топли домове през зимата и по-приятна среда за живот. Освен че обновяването намалява енергийните загуби, то допринася и за по-чиста градска среда чрез ограничаване на вредните емисии.
Така например, три от новообновените сгради в един квартал, спестяват между 300 и 500 тона по-малко въглеродни емисии годишно, колкото ако извадим 200 автомобила от движение. Сградите бяха обновени и с подкрепата на Центъра за комплексно обслужване (ЦКО) на Община Габрово, който подпомага гражданите в процеса на подготовка и реализиране на проекти за енергийно обновяване.
