Свържи се с нас

Култура

Радослав Първанов: Най-голямата идея на сърцето ми е да прославям Габрово!

Published

on

В рубриката „Избирам Габрово!“ Община Габрово тази седмица представя Радослав Първанов. Той е на 27 години. Роден и израснал в Габрово. Завършил е Технически университет – Габрово, бакалавърска програма по фотография в Лондон, както и професионален курс за фотографи в Берлин. Казва за себе си, че е мечтател, инженер и фотограф. И държи преди всичко да се знае, че е габровец, защото много обича родното, а Габрово – на първо място. Тук предпочита да зарежда съзнанието и душата си, да ражда идеи и оттук да започва да ги осъществява. Автор на интервюто е Маринела Събева, управител на Областен информационен център – Габрово. Ето какво той сподели пред нея.

– Пътуваш много, но винаги се връщаш тук… Имаше ли възможност в годините да избереш друго място, за да реализираш себе си и проектите си?
– Винаги се връщам в Габрово. Имах много добри шансове да остана в Берлин или Лондон, докато учех там, както и в други градове в България, защото непрекъснато имам ангажименти и проекти за осъществяване извън града. Дори и чисто икономически би било по-рентабилно да остана, но не се поблазних от тази мисъл. Предпочитам да си свърша работата и ако трябва да си тръгна по нощите, за да се прибера в къщи при семейството и приятелите. После да замина отново.

– Хората те познават повече чрез фотографиите ти… Какво не знаят за Радослав?
– Може би не знаят, че предпочитам да изгубя чувството си на комфорт и всичкото време, което ми е налично, за да работя над нещо. Дълго време обичам да съм със себе си , за да изчистя съзнанието си и се концентрирам върху дадена задача. Твърде много поставям работата над себе, дали защото съм инженер и гоня резултат, дали защото целта ми е амбициозна, дали защото искам да постигам, но на преден план стоят мечтите ми. Може би не знаят, че всяка една идея, която реализирам е провокирана от мой сън или от историческа книга, място или личност. Сигурно по заръките и завещаното от великите габровци, търся винаги всяка идея и начинание да бъдат първи, да не са правени до момента. И може би не знаят, че винаги когато отида в чужбина или в България и говоря за работата си, преди всичко бих искал да се чуе откъде идвам аз, а не кой съм.

– С теб се познаваме още от ученическите ти години. Още тогава имаше ясно начертани планове за бъдещето, а сега всяка година си правиш статистика за това до колко процента си реализирал набелязаните цели. Математиката ли те кара да си толкова подреден?
– До някаква степен да, но преди всичко аз съм зодия дева – ние сме хората на плановете, подредени сме, но също така голяма роля за това има възпитанието ми. Така съм научен – да планирам, да имам цели, да бъда последователен и това, което казвам да го изпълнявам. Вярвам че е съвкупност от фактори, но не съм педант, не изпадам в параноя когато нещо се наруши. Свършвам каквото имам да правя и се връщам отново към плановете си, като през цялото това време градя нови.

-„Аз съм българка“ ли е най-големият ти проект?
– Може би в публичното пространство той е най-мащабният. Зароди се отново с адрес Габрово и после стана национален. Но има една идея, по която работя откакто съм се появил на сцената на публичния живот и това е проектът, ако въобще той има име, или най-голямата идея на сърцето ми – да прославям града си по всички възможни начини, да го показвам и да използвам всеки повод, празник, момент, ситуация. Така че, идеята по която работя през целия си съзнателен живот е да разказвам за града си по мой начин.

– Имаш много снимки на Габрово, от които всички черпим вдъхновение… Но има една фотография от миналата година, която сам си нарекъл снимката на 2020-та година – твоята баба в полумрака пред открехнатата врата, на фона на Витлеемската звезда…
– Това е да не кажа и снимката на моите 10 години, които отбелязах от началото на работата си през 2020 година. Това е момент, който е изключително съкровен. Почитам и уважавам семейството си изключително много. Това, което съм, го дължа на тях. Такъв е животът, че днес от родителите на моите родители е жива само моята баба по бащина линия. Съкровеният момент на Бъдни вечер ми подари този кадър. Празниците през миналата година дойдоха в много труден за мен емоционален момент. Трябваше да се мобилизирам, да почерпя от магията на тези най-светли дни в годината и за щастие те успяха да ми вдъхнат сила. Предисторията на кадъра е, че на Узана с приятели имахме късмета да видим за 5 минути Витлеемската звезда. На следващия ден се бяхме събрали цялото семейство и когато по традиция се прикадяваше къщата, излязохме навън. Тогава видях отново звездата, показах я на баба и направих този кадър – моментът, в който моето минало на вратата към корените погледна към мен. Тя не обича да я снимам, но тези моменти са все по-ценни с напредването на времето. Това беше снимката, която съм гледал часове наред. Стопли ми така душата и съм щастлив, че мога да черпя все още от този извор, надявам се още дълго време. Чрез образа на баба аз намирам смирение и смисъл, воля, сили и желание да продължа напред пак срещу вятъра.

– Какво би казал на младите хора в Габрово?
– Най-първото нещо, което трябва да направят е да осъзнаят къде са родени, да научат добре историята на нашия град, да се запознаят със заветите на нашите предци. И после да започнат да градят своя живот, стъпвайки на гордостта от това, че са габровци и че корените им са в центъра на България. Те трябва да знаят, че тук можеш да успееш. Имаме уникален природен климат, имаме техническия климат, с който е закърмен този град и се е доказал пред целия свят. Младият човек трябва да постави пред себе си цели и нещо съвсем просто – най-простичката и най-кратката рецепта за успех – тя е да пожелаеш да успееш.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

115 години Габровско машиностроене (част 3 и 4)

Published

on

Първият български тъкачен стан е създаден в Габрово.

Третият син на Ив. Недков – Цветан, учи в Априловската гимназия, но всяко лято работи по два месеца във фабриката на баща си. Така, постепенно добива необходимата техническа и практическа подготовка за един бъдещ инженер. Следва във висшето техническо училище в Мюнхен, Германия. По съвет на баща си постъпва като работник в заводите „Шкода” – Пилзен, Чехословакия, защото „добър инженер става онзи, който е бил добър работник по професията си“. След като завършва образованието си, през 1933 г. се завръща в Габрово.

По това време фабриката се намира в тежко финансово положение и заради световната криза (1929-1933). Ив. Недков е вече с разклатено здраве и умира на 21 юни 1936 г. Под негово ръководство предприятието не се разраства особено, а е по-скоро една добре обзаведена машинна работилница, без някаква специализация и серийно производство.

Инж. Цветан Недков постепенно оглавява производството на изпадналата в безизходица фабрика. Като по-ориентиран, той вижда, че след голямата световна криза, вътрешният пазар ще е гладен за текстилни изделия и по-специално памучни платове. Ориентира се към изработване на памукотъкачен стан.

През 1935 г. инж. Цветан Недков става първият в България произвел памукотъкачен стан, задвижван от собствен електромотор. Същата година той е показан на организираната от Съюза на индустриалците в Габрово занаятчийско-индустриална изложба, подредена в Априловската гимназия.

Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Първи инж. Цветан Недков въвежда петдневна работна седмица и работа на акорд в своето предприятие.

През 40-те години на ХХ в. фабриката на „Ив. Недков“ АД постепенно започва да се справя с натрупаните задължения под ръководството на инж. Цветан Недков. Той изпълнява едновременно различни длъжности: ръководител, директор, конструктор, технолог, доставчик на материали, домакин, качествен контрол. Цялата администрация се състои от 1 счетоводител и 1 деловодител.

Инж. Цв. Недков въвежда собствена организация на производството: работа на акорд и заплащане на произведена бройка машина. Това позволява формиране на значително по-високи заплати. Изисква се само първокачествена продукция, за допускане на брак се предвиждат удръжки.

Съвсем непознато за тогавашното време в България е въвеждането на петдневна работна седмица от инж. Недков. Според него, отпочиналите работници дават по-качествена продукция. След 1942 г. във фабриката вече работят 120 души.

Под негово ръководство се създават и много добри работници: стругари, фрезисти, шлосери, леяри, които продължават да работят и дори стават ръководители в създадения по-късно Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) по времето на социализма. Целият материал можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

До 8 март гласуваме за Събитие на годината в областта на културата

Published

on

Повече от 500 са вече гласуванията за събитието на годината в областта на културата за 2020 година. Конкурсът се провежда в Габрово за поредна година и се организира от Клуба на будителите към Народно читалище „Будителите 2017“. Тази година номинациите са по-малко, но не по-малко качествени и харесвани от публиката. Предложенията са 13.

Сред тях най-новата постоянна изложба „Огледална зала“ в Музея на хумора и сатирата, XVIII-тото издание на Фестивал ”Празник на духовната музика” на НЧ „Габрово 2002”, Архиерейското наместничество и Община Габрово с подкрепата на Министерството на културата.

Номинирани са събитията, посветени на 75 годишнината на ДТ „Рачо Стоянов“ – спектакълът „Под игото – 1894-та“ и дигиталната инсталация „Да открехнем прозореца”. И този път Драматичният театър присъства в конкурса с две номинации и другата / не втората/ е „Салиери”- спектакъл на режисьора Петринел Гочев.

Няколко са инициативите, посветени на 160-татеа годишнина на Габрово град. За отбелязване е фактът, че те са получили не само оценката на публиката, а преди това и подкрепата на Програма „Култура“ на Община Габрово. Това са външната експозиция „Габрово – център на знание и просвета“ на Национален музей на образованието, изложбата „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово” на Държавен архив–Габрово, Филмът „160 +” на Фондация „ОТ БГ” , Книгата „Манол Цоков. Джазът – Мисията на един живот“ от Владимир Гаджев и албумът с концерт на „Суинг дикси бенд Габрово“ в Париж през 1986 г, както и инициативата „Мини Габрово“ на читалище НЧ „Будителите – 2017“.

В конкурса „Събитие на годината“ участва и Празникът на пестила с Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“ на РЕМО „Етър”, авторският концерт на Радослав Талев „This is me“, концертът „Минчо Минчев на 70 и Габрово на 160”, организиран от Община Габрово и Габровския камерен оркестър, инициативата литературни четения и изложба „Културен жест“ – част V от поредицата „Дързостта да бъдеш първи“- Областна администрация – Габрово и Държавен архив – Габрово.

Във Фейсбук вие гласувате на страниците на Народно читалище „Будителите 2017“ и „Клуб на будителите. Вие давате своя глас като маркирате едно от номинираните събития. След като натиснете бутона за гласуване, вотът ви ще бъде отчетен. Колкото пъти да гласувате след това, вотът се отчита само веднъж.

Подредбата на номинациите не е постоянна, а се променя при всяко гласуване. Освен във фейсбук можете да изпратите своето предпочитание на e-mail: buditelite@mail.bg, или да го напишете и пуснете в една от трите кутии, които се намират на касата на театъра, в Библиотека „Априлов-Палаузов“ и в книжарница „Том Първи“.

Последният срок, в който можете да подкрепите едно от номинираните събития, е 8 март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Любовни истории“ бушуват на габровска сцена

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи първата си премиера за 2021 г. в неделя, 28 февруари, от 19.00 часа на голяма сцена. Постановката „Любовни истории“ е създадена по едноименната пиеса на Иво Сиромахов. Режисьор на спектакъла е Златомир Молдовански. Драматургичната версия на текста е специално подготвена от автора за габровската трупа и режисьора.

Участват актьорите Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев и Златомир Молдовански като гост-актьор. Помощник-режисьори са Гинка Дичева и Валери Радев. Звуков дизайнер е Сам Клап, а художник и автор на мултимедията – Джулия Тони Стоянова.

Автор на плаката е Гергана Змийчарова. Втората премиерна дата ще бъде на 4 март, от 19.00 часа, голяма сцена на ДТ „Рачо Стоянов“. Шест комедийни истории ще представят любовните взаимоотношения между двойки от шест националности. Публиката ще се срещне с великодушието на французите, за които нищо ново не е чуждо.

Ще потъне в дълбините на италианските страсти, които не познават граници. Ще се изправи пред абсурдната поетичност на руската душевност. Ще стане свидетел на истеричната мания за неприкосновеност на личното пространство в американското общество. Ще прецени аргументите на любовта с арменска пресметливост, за да стигне до познатите сцени на българска ревност, в които от нищо винаги става нещо.

„Любовни истории“ е комедия, която на пръв поглед ще ви покаже раздорите, противоречията и неволите на различни двойки с характерните им национални особености и привидно културни различия. Авторът Иво Сиромахов е засилил специфичните черти на всяка народност, които чрез похватите на комедията и гротеската стават достижимо и познато поле за изследване от зрителите. Тук всеки ще открие сам за себе си приликите с героите и приликите между самите тях. Историите са близки до ежедневието ни, случват се на нас или на хората до нас. Независимо разстоянията хората са едни и същи в стремежа си да открият любовта, еднакво страдат, вълнуват се и хитруват, за да бъдат обичани.

Постановката слага начало на партньорството между ДТ „Рачо Стоянов“ и театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group), чийто директор е Златомир Молдовански. Неговата цел е да популяризира модерна българска драматургия в англоезична среда. Първоначално спектакълът е замислен да се играе от американски актьори за американската публика, но епидимичната обстановка в света променя тези планове. Така се ражда идеята представлението да бъде реализирано първо на българска сцена. Режисьорът и актьор Златомир Молдовански избира трупата на габровския театър, с който го свързва старо приятелство.

Очакванията на екипа са след представянето на „Любовни истории“ пред публиката в страната, постановката да се играе пред българската общност в САЩ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица