Култура
Радослав Първанов: Най-голямата идея на сърцето ми е да прославям Габрово!
В рубриката „Избирам Габрово!“ Община Габрово тази седмица представя Радослав Първанов. Той е на 27 години. Роден и израснал в Габрово. Завършил е Технически университет – Габрово, бакалавърска програма по фотография в Лондон, както и професионален курс за фотографи в Берлин. Казва за себе си, че е мечтател, инженер и фотограф. И държи преди всичко да се знае, че е габровец, защото много обича родното, а Габрово – на първо място. Тук предпочита да зарежда съзнанието и душата си, да ражда идеи и оттук да започва да ги осъществява. Автор на интервюто е Маринела Събева, управител на Областен информационен център – Габрово. Ето какво той сподели пред нея.
– Пътуваш много, но винаги се връщаш тук… Имаше ли възможност в годините да избереш друго място, за да реализираш себе си и проектите си?
– Винаги се връщам в Габрово. Имах много добри шансове да остана в Берлин или Лондон, докато учех там, както и в други градове в България, защото непрекъснато имам ангажименти и проекти за осъществяване извън града. Дори и чисто икономически би било по-рентабилно да остана, но не се поблазних от тази мисъл. Предпочитам да си свърша работата и ако трябва да си тръгна по нощите, за да се прибера в къщи при семейството и приятелите. После да замина отново.
– Хората те познават повече чрез фотографиите ти… Какво не знаят за Радослав?
– Може би не знаят, че предпочитам да изгубя чувството си на комфорт и всичкото време, което ми е налично, за да работя над нещо. Дълго време обичам да съм със себе си , за да изчистя съзнанието си и се концентрирам върху дадена задача. Твърде много поставям работата над себе, дали защото съм инженер и гоня резултат, дали защото целта ми е амбициозна, дали защото искам да постигам, но на преден план стоят мечтите ми. Може би не знаят, че всяка една идея, която реализирам е провокирана от мой сън или от историческа книга, място или личност. Сигурно по заръките и завещаното от великите габровци, търся винаги всяка идея и начинание да бъдат първи, да не са правени до момента. И може би не знаят, че винаги когато отида в чужбина или в България и говоря за работата си, преди всичко бих искал да се чуе откъде идвам аз, а не кой съм.
– С теб се познаваме още от ученическите ти години. Още тогава имаше ясно начертани планове за бъдещето, а сега всяка година си правиш статистика за това до колко процента си реализирал набелязаните цели. Математиката ли те кара да си толкова подреден?
– До някаква степен да, но преди всичко аз съм зодия дева – ние сме хората на плановете, подредени сме, но също така голяма роля за това има възпитанието ми. Така съм научен – да планирам, да имам цели, да бъда последователен и това, което казвам да го изпълнявам. Вярвам че е съвкупност от фактори, но не съм педант, не изпадам в параноя когато нещо се наруши. Свършвам каквото имам да правя и се връщам отново към плановете си, като през цялото това време градя нови.
-„Аз съм българка“ ли е най-големият ти проект?
– Може би в публичното пространство той е най-мащабният. Зароди се отново с адрес Габрово и после стана национален. Но има една идея, по която работя откакто съм се появил на сцената на публичния живот и това е проектът, ако въобще той има име, или най-голямата идея на сърцето ми – да прославям града си по всички възможни начини, да го показвам и да използвам всеки повод, празник, момент, ситуация. Така че, идеята по която работя през целия си съзнателен живот е да разказвам за града си по мой начин.
– Имаш много снимки на Габрово, от които всички черпим вдъхновение… Но има една фотография от миналата година, която сам си нарекъл снимката на 2020-та година – твоята баба в полумрака пред открехнатата врата, на фона на Витлеемската звезда…
– Това е да не кажа и снимката на моите 10 години, които отбелязах от началото на работата си през 2020 година. Това е момент, който е изключително съкровен. Почитам и уважавам семейството си изключително много. Това, което съм, го дължа на тях. Такъв е животът, че днес от родителите на моите родители е жива само моята баба по бащина линия. Съкровеният момент на Бъдни вечер ми подари този кадър. Празниците през миналата година дойдоха в много труден за мен емоционален момент. Трябваше да се мобилизирам, да почерпя от магията на тези най-светли дни в годината и за щастие те успяха да ми вдъхнат сила. Предисторията на кадъра е, че на Узана с приятели имахме късмета да видим за 5 минути Витлеемската звезда. На следващия ден се бяхме събрали цялото семейство и когато по традиция се прикадяваше къщата, излязохме навън. Тогава видях отново звездата, показах я на баба и направих този кадър – моментът, в който моето минало на вратата към корените погледна към мен. Тя не обича да я снимам, но тези моменти са все по-ценни с напредването на времето. Това беше снимката, която съм гледал часове наред. Стопли ми така душата и съм щастлив, че мога да черпя все още от този извор, надявам се още дълго време. Чрез образа на баба аз намирам смирение и смисъл, воля, сили и желание да продължа напред пак срещу вятъра.
– Какво би казал на младите хора в Габрово?
– Най-първото нещо, което трябва да направят е да осъзнаят къде са родени, да научат добре историята на нашия град, да се запознаят със заветите на нашите предци. И после да започнат да градят своя живот, стъпвайки на гордостта от това, че са габровци и че корените им са в центъра на България. Те трябва да знаят, че тук можеш да успееш. Имаме уникален природен климат, имаме техническия климат, с който е закърмен този град и се е доказал пред целия свят. Младият човек трябва да постави пред себе си цели и нещо съвсем просто – най-простичката и най-кратката рецепта за успех – тя е да пожелаеш да успееш.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
