Култура
Радослав Първанов: Най-голямата идея на сърцето ми е да прославям Габрово!
В рубриката „Избирам Габрово!“ Община Габрово тази седмица представя Радослав Първанов. Той е на 27 години. Роден и израснал в Габрово. Завършил е Технически университет – Габрово, бакалавърска програма по фотография в Лондон, както и професионален курс за фотографи в Берлин. Казва за себе си, че е мечтател, инженер и фотограф. И държи преди всичко да се знае, че е габровец, защото много обича родното, а Габрово – на първо място. Тук предпочита да зарежда съзнанието и душата си, да ражда идеи и оттук да започва да ги осъществява. Автор на интервюто е Маринела Събева, управител на Областен информационен център – Габрово. Ето какво той сподели пред нея.

– Пътуваш много, но винаги се връщаш тук… Имаше ли възможност в годините да избереш друго място, за да реализираш себе си и проектите си?
– Винаги се връщам в Габрово. Имах много добри шансове да остана в Берлин или Лондон, докато учех там, както и в други градове в България, защото непрекъснато имам ангажименти и проекти за осъществяване извън града. Дори и чисто икономически би било по-рентабилно да остана, но не се поблазних от тази мисъл. Предпочитам да си свърша работата и ако трябва да си тръгна по нощите, за да се прибера в къщи при семейството и приятелите. После да замина отново.
– Хората те познават повече чрез фотографиите ти… Какво не знаят за Радослав?
– Може би не знаят, че предпочитам да изгубя чувството си на комфорт и всичкото време, което ми е налично, за да работя над нещо. Дълго време обичам да съм със себе си , за да изчистя съзнанието си и се концентрирам върху дадена задача. Твърде много поставям работата над себе, дали защото съм инженер и гоня резултат, дали защото целта ми е амбициозна, дали защото искам да постигам, но на преден план стоят мечтите ми. Може би не знаят, че всяка една идея, която реализирам е провокирана от мой сън или от историческа книга, място или личност. Сигурно по заръките и завещаното от великите габровци, търся винаги всяка идея и начинание да бъдат първи, да не са правени до момента. И може би не знаят, че винаги когато отида в чужбина или в България и говоря за работата си, преди всичко бих искал да се чуе откъде идвам аз, а не кой съм.
– С теб се познаваме още от ученическите ти години. Още тогава имаше ясно начертани планове за бъдещето, а сега всяка година си правиш статистика за това до колко процента си реализирал набелязаните цели. Математиката ли те кара да си толкова подреден?
– До някаква степен да, но преди всичко аз съм зодия дева – ние сме хората на плановете, подредени сме, но също така голяма роля за това има възпитанието ми. Така съм научен – да планирам, да имам цели, да бъда последователен и това, което казвам да го изпълнявам. Вярвам че е съвкупност от фактори, но не съм педант, не изпадам в параноя когато нещо се наруши. Свършвам каквото имам да правя и се връщам отново към плановете си, като през цялото това време градя нови.

-„Аз съм българка“ ли е най-големият ти проект?
– Може би в публичното пространство той е най-мащабният. Зароди се отново с адрес Габрово и после стана национален. Но има една идея, по която работя откакто съм се появил на сцената на публичния живот и това е проектът, ако въобще той има име, или най-голямата идея на сърцето ми – да прославям града си по всички възможни начини, да го показвам и да използвам всеки повод, празник, момент, ситуация. Така че, идеята по която работя през целия си съзнателен живот е да разказвам за града си по мой начин.
– Имаш много снимки на Габрово, от които всички черпим вдъхновение… Но има една фотография от миналата година, която сам си нарекъл снимката на 2020-та година – твоята баба в полумрака пред открехнатата врата, на фона на Витлеемската звезда…
– Това е да не кажа и снимката на моите 10 години, които отбелязах от началото на работата си през 2020 година. Това е момент, който е изключително съкровен. Почитам и уважавам семейството си изключително много. Това, което съм, го дължа на тях. Такъв е животът, че днес от родителите на моите родители е жива само моята баба по бащина линия. Съкровеният момент на Бъдни вечер ми подари този кадър. Празниците през миналата година дойдоха в много труден за мен емоционален момент. Трябваше да се мобилизирам, да почерпя от магията на тези най-светли дни в годината и за щастие те успяха да ми вдъхнат сила. Предисторията на кадъра е, че на Узана с приятели имахме късмета да видим за 5 минути Витлеемската звезда. На следващия ден се бяхме събрали цялото семейство и когато по традиция се прикадяваше къщата, излязохме навън. Тогава видях отново звездата, показах я на баба и направих този кадър – моментът, в който моето минало на вратата към корените погледна към мен. Тя не обича да я снимам, но тези моменти са все по-ценни с напредването на времето. Това беше снимката, която съм гледал часове наред. Стопли ми така душата и съм щастлив, че мога да черпя все още от този извор, надявам се още дълго време. Чрез образа на баба аз намирам смирение и смисъл, воля, сили и желание да продължа напред пак срещу вятъра.

– Какво би казал на младите хора в Габрово?
– Най-първото нещо, което трябва да направят е да осъзнаят къде са родени, да научат добре историята на нашия град, да се запознаят със заветите на нашите предци. И после да започнат да градят своя живот, стъпвайки на гордостта от това, че са габровци и че корените им са в центъра на България. Те трябва да знаят, че тук можеш да успееш. Имаме уникален природен климат, имаме техническия климат, с който е закърмен този град и се е доказал пред целия свят. Младият човек трябва да постави пред себе си цели и нещо съвсем просто – най-простичката и най-кратката рецепта за успех – тя е да пожелаеш да успееш.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Икономикапреди 6 дниБългарски производители показват продуктите си на пл. Възраждане
-
Културапреди 6 дниБай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата
-
Културапреди 6 дниНовият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово
-
Без категорияпреди 2 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 3 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 3 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 3 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 3 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия






