Свържи се с нас

Любопитно

Коя игра е по-забавна – „Гатанките на Радумко“ или „Прескочи с кобилица“?

Published

on

Играта „Гатанките на Радумко“, която музей „Етър“ предлага на своите посетители, получи висока оценка от първите, които се включиха в нея – цяло семейство – две деца, баща, майка, баба и дядо. Напълно естествено, „Гатанките на Радумко“ привличат първо погледите на малчуганите – Ирена и Георги. Двамата обичат занимателни игри, а образователната инициатива на музей „Етър“ провокира любопитството им.

„Наистина им хареса. Спряха се пред доста от сградите и прочетоха информацията за тях“, споделя бащата Илия Коев. Той и съпругата му Пламена също научава много за обектите в музей „Етър“, докато с децата се опитват да отговарят на гатанките на Радумко от едноименната игра.

Петър живее в София и наесен ще бъде в четвърти клас. Симона е от Бургас. Децата са в музея с родителите си. Въпреки че се включват в играта, подхождат малко разсеяно и попълването на отговорите им отнема доста време. В Музейния детски център обаче има подготвен екскурзовод – Анна Александрова, която успява да им припомни какво са видели и им помага успешно да завършат участието си в „Гатанките на Радумко“. Петър и Семона определено харесват рисуваното човече Радумко, което посетителите срещат все по-често и на все повече места в музея. Той е важен участник в предлаганата на 18 и 19 юли образователна игра, чрез която се опознават сградите и историята на музея, присъства на табели и е герой в изложба.

На поляната, близо до Музейния детски център, се предлага друга игра – „Прескочи с кобилица“. Предпочитана предимно от големите, тя не е никак лесна за изпълнение. От реката се наливат менци с вода, пренасят се с кобилица, а пътят е осеян с няколко леки препятствия. В миналото за вода ходят предимно жените.

Менците се носят на едното рамо с кобилица. Има и вариант да се балансира на двете рамена, но това е доста по-късна версия. Едни от първите участници в „Прескочи с кобилица“ – млади хора от Варна и Видин, установяват, че носенето на вода с менци и кобилица изглежда лесно от страни, но всъщност е труден урок по балансиране. Походката трябва да е плавна, за да не се разлеят пълните съдове.

Диана Иванова е от Видин. Живее в София. Носи за първи път вода с менци и кобилица. „Необходима е практика. По-лесно е да се сложи кобилицата на двете рамена. Цялата игра е много забавна”, разказва впечатленията си тя.

Варненката Рая, която се състезава с Диана, също за първи път в живота си носи вода по този начин. За нея това не се оказва особено трудно. Балансирането на кобилицата на едно рамо е предпочитано от Рая, която обмисля при следващото си идване в музей „Етър“ да продължи да се усъвършенства. Докато Рая, Диана и младежите, които са с тях, се състезават в играта „Прескочи с кобилица“, поляната до Музеен детски център се оглася от приятните звуци, които един прохождащ музикант успява да извлече от закупения в „Етър“ дудук.

Борис Радев е най-малък в компанията. Иван му показва как се свири на духов инструмент. Ако някога Борис стане значим изпълнител, ще разказва, че кариерата му започва в музея на открито край Габрово, откъдето е закупен и първият му инструмент.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Симона Петкова: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с талантливата габровска футболистка Симона Петкова.

Аз съм – Едно обикновено момиче с необикновени мечти.

Лесно или трудно е да си и защо? – Лесно е. Защото всичко в живота е просто. Ние, хората, усложняваме нещата.

Хората ме познават като футболистка, но не знаят, че съм отдадена и на писането.

Приятелите ми са – Щури, готини. Моята опора.

Домът ми е – Любимото място.

Като дете обичах – Да играя с топка по цял ден.

Вкусът, който ме връща към детството – Крем карамел.

Когато пътувам – Релаксирам, мечтая, презареждам се.

Често сънувам – Неща, свързани с ежедневието ми (голове, ситуации и прочие).

Ядосвам се – Когато нещата, които правя, не се получават.

Най-големият ми страх – Нямам такива страхове. Мечтая за големи успехи на терена.

Вярвам – В силата на подсъзнанието.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Човечна.

Въпросът, на който все още не съм отговорила – Вероятно не е зададен този въпрос.

Моето изречение с думата „ако“ – Ако имам един милион, бих ги вложила в развитието на детския спорт в Габрово.

Моето изречение с думата „ще“ – Ще постигна всичките си мечти.

Любимият ми габровски анекдот – „Бързо затваряй вратата!“’

Габрово ли? Ами то е – Любимата ми дестинация.

На габровци днес бих казала – Да се борят за мечтите си!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Довечера ще бъде открита младежката зона „Щайгата“

Published

on

Куиз „160 години град Габрово“ и „Шифърът на зоната“ ще са само част от предизвикателствата, в които могат да се включат младите хора по време на хепънинг на открито, който ще се проведе тази вечер, 12 август, от 18.00 часа, в градинката на мечето. Чрез веселото и шумно събитие официално ще бъде открита младежка зона „Щайгата“.

Идеята за подобно място, на което да се събират младите хора, да обсъждат идеи, да планират инициативи и да осмислят свободното си време по желан от тях начин, се зароди по време на провелия се през 2019 г. „Габрово Иновейшън Камп“ (GABROVO INNOVATION CAMP).

Тя бе подкрепена от екипа на Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център към Община Габрово, които през месец март обособиха две помещения и ги обзаведоха за дейността на зоната.

Мястото на „Щайгата“ сега е на втория етаж на зала „Възраждане“ и всички участници на хепънинга ще могат да видят как изглежда тя, както на снимки, разположени на мястото на събитието, така и „на живо“, за което ще се погрижат доброволците на организациите.

Но преди това всички активно ще се включат в двете подготвени състезания: Куиз „160 години град Габрово“ и „Шифърът на зоната“. Първото от тях ще провери познанията на участниците за родния град, а второто ще ги отведе в зоната на загадките и ще ги превърне в истински откриватели. Разбира се най-добрите ще получат награди.

Ако искате да научите повече за младежка зона „Щайгата“, да участвате в игрите, да дадете своите идеи за бъдещи успешни младежки инициативи и да чуете прекрасните изпълнения на вокална формация „Upstream voices“, бъдете точно навреме в градинката на мечето – 12 август, в 18.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица