Култура
Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./
Годината 1860-та е знакова за развитието на Габрово. Тогава властите решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признато за град. Писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, оставена в богослужебната книга „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“
В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.
Обявяването на Габрово за град и околийски център освен признание за развитието на селището носи на населението и някои затруднения – започва издаването на нови документи за собственост върху притежаваните земи, което е свързано с допълнителни финансови разходи, а непредвиденото облагане води до масово неодобрение сред притежателите на земя и сред занаятчиите.
Положителните промени за града обаче са повече – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.
Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.
Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.
В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението.
Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.
Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.
Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г. Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика.
Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки срещу спекулата и черната борса. Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи.
През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.
С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града.
Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.
Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие. А за хората, изиграли водеща роля за бурното развитие на Габрово като град ще бъде разказано в следващи публикации.
Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
„Майчина грижа“ предоставя вход свободен за спектакъл с международно отличие в Държавен куклен театър – Габрово. Безвъзмездният жест на Женското благотворително дружество на Габрово насочен именно към най-малките любители на кукленото изкуство и техните близки има за цел в началото на годината да предостави искрица добро настроение със спектакъл лауреат на международен фестивал в Китай, носител на приза „Изключено културно наследство в областта на кукленото изкуство“, част от репертоара на ДКТ-Габрово.
В съдружие, ръка за ръка – двете организации дават възможност не само за досег до изкуството на Мелпомена, но и да се изживее истинска семейна неделя на 18 януари, неделя, от 11.00 часа. Тогава е първият спектакъл на кукления театър за годината, вдигащ завесата за честванията по повод 55 години Държавен куклен театър – Габрово и 70 години куклено изкуство в град Габрово.
Куклен театър – Габрово, благодари на своите съмишленици и приятели от ЖБД „Майчина грижа“ за подадената ръка в името на по-доброто ни бъдеще, ощастливявайки нашите деца, децата на Габрово, дарявайки им стойностен спектакъл.
Габровската библиотека отличи своите най-активни читатели за десета поредна година. Инициативата „Читател на годината“ на габровската регионална библиотека се организира за десети път.
Наградите се връчват традиционно в началото на новата година и имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и формиране на трайна любов към словото и книгата. Определят се на база безпристрастна статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература в библиотеката.
Наградите се връчват в две възрастови групи – до 14 и над 14 години, за деца и за възрастни, и са I- ва, II-ра и III-та награда. При най-малките читатели на първо място е Христиана Красимирова Митева, на 8 години с 216 заети книги, на второ – 5-годишният Волен Андреев Струмин със 150 заети и на трето място – Ванеса Димова Димитрова, на 10 години със 118 прочетени книги. Любимите книги на Христиана са „Магьосникът от Оз”, „Фингъс” и „Кучето Мопс”, Волен харесва „Дивият робот”, „Спайдърмен” и „Пес Патрул”, а Ванеса „Чичо Скрудж”. И двете млади дами учат в Шесто ОУ „Иван Вазов”.
При порасналите читатели на първо място е Румяна Константинова Тотева с 557 заети библиотечни единици, на второ Ива Любомирова Момчилова с 268 и на трето Габриела Несторова Несторова с 244 прочетени книги.
Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави отличените читатели на 2025 година и им връчи наградите – грамоти „Читател на годината”, книги, календари и талон за безплатна карта за една година.
Емоционалната церемония завърши с пожелания за здраве, късмет и много нови прекрасни четива през 2026-та година, през която габровската библиотека ще отбележи своята 165-годишнина.
Националната Априловска гимназия получи едно от най-високите отличия в системата на българското образование. По решение на Ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ училището бе избрано за четвъртото асоциирано училище към най-стария и престижен университет в страната.
Новината беше официално обявена днес – 14 януари, от заместник-ректора по администрацията и информационните дейности на Софийския университет, доц. д-р Първан Първанов, по време на тържественото честване на патронния празник на гимназията пред паметника на Васил Априлов в Габрово.
Асоциираните училища към Софийския университет са част от национална мрежа от образователни институции, които имат официално партньорство с университета. Статутът се присъжда след решение на Ректорското ръководство и одобрение от Министерството на образованието и науката.
Новият статут предоставя редица възможности за учениците и учителите на гимназията – участие в университетски лекции, семинари и научни инициативи, реализация на съвместни проекти с преподаватели от СУ, както и достъп до академични ресурси, лаборатории и иновативни програми.
Учителите ще получават методическа подкрепа и възможности за допълнителна квалификация, а учениците – вдъхновение и реална връзка с академичната общност. Включването на Националната Априловска гимназия в тази престижна група от едва четири училища е признание за високото ниво на обучение, утвърдените традиции и устойчивата работа на училищната общност.
Партньорството със Софийския университет е естествено продължение на мисията, заложена от Васил Априлов – изграждане на модерно и просветено образование, насочено към развитие на таланти, знания и лидерски качества. С този статут гимназията затвърждава своята роля като водещ образователен център, съчетаващ традиция и иновации в подготовката на бъдещите учени, професионалисти и лидери на България.
-
Кримипреди 6 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 6 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Кримипреди 5 дни32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 6 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди 6 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Кримипреди 6 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова
-
Новинипреди 3 дниГроздан Караджов в Габрово: Започва работа по тунела под връх Шипка!