Свържи се с нас

Култура

Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./

Published

on

снимка: Община Габрово

Годината 1860-та е знакова за развитието на Габрово. Тогава властите решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признато за град. Писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, оставена в богослужебната книга „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“

В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.

Обявяването на Габрово за град и околийски център освен признание за развитието на селището носи на населението и някои затруднения – започва издаването на нови документи за собственост върху притежаваните земи, което е свързано с допълнителни финансови разходи, а непредвиденото облагане води до масово неодобрение сред притежателите на земя и сред занаятчиите.

Положителните промени за града обаче са повече – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.

Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.

Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.

В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението.

Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.

Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.

Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г. Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика.

Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки срещу спекулата и черната борса. Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи.

През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.

С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града.

Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.

Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие. А за хората, изиграли водеща роля за бурното развитие на Габрово като град ще бъде разказано в следващи публикации.

Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица