

Култура
Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./

Годината 1860-та е знакова за развитието на Габрово. Тогава властите решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признато за град. Писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, оставена в богослужебната книга „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“
В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.
Обявяването на Габрово за град и околийски център освен признание за развитието на селището носи на населението и някои затруднения – започва издаването на нови документи за собственост върху притежаваните земи, което е свързано с допълнителни финансови разходи, а непредвиденото облагане води до масово неодобрение сред притежателите на земя и сред занаятчиите.
Положителните промени за града обаче са повече – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.
Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.
Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.
В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението.
Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.
Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.
Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г. Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика.
Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки срещу спекулата и черната борса. Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи.
През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.
С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града.
Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.
Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие. А за хората, изиграли водеща роля за бурното развитие на Габрово като град ще бъде разказано в следващи публикации.
Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Културапреди 3 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 3 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги