Свържи се с нас

Култура

Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

Снимка от строителството на електроцентралата на Воден синдикат „Грамадата“ в Габрово с технически ръководител арх. Никола Гръблев. 1925-1926 г.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Снимка на вилата на Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“), проектирана от арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Снимка на арх. Никола Гръблев

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

Снимка на Девическия пансион (Парахода), построен от Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“) по проект на арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Снимка на сграда (къщата на адв. Никола Сокеров) в Габрово, проектирана от арх. Никола Гръблев. [1935  г.]

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

План за узаконяване на киносалон на „Майчина грижа“, проектиран от арх. Никола Гръблев, 1937 г.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Проект за Девически пансион към Габровски манастир „Св. Благовещение“ от арх. Никола Гръблев, 1930 г.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица