Култура
Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.
През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.
Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.
Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.
В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.
Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.
През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Приключи работата на Експертната комисия по Програма Култура на Община Габрово по Техническата оценка и оценката на качеството на проектните предложения, постъпили в Първата конкурсна сесия.
Към 2 юни разгледани и оценени са 11 проекта, класирани по обявения приоритет са 7 от тях. Четири проектни предложения не са класирани, тъй като са получили средна стойност на оценката под 70 точки.
Класацията на проектните предложения, които продължават е:
1. “Габровски огледала“, Музей Дом на хумора и сатирата – 91,6 т.
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – 91 т.
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово – 85,8 т.
4. „160 години Габрово в картини“, Школа за приложно изкуство – Ива Пенчева ЕООД – 81,2 т.
5. „160 минути от Габрово“, Фондация „От Бг“ – 75,8 т.
6. „Габрово – 160 години творчески град“, НЧ „Будителите 2017” – 72,8 т.
7. “Да открехнем прозореца”, ДТ „Р. Стоянов“ – 71,2 т.
В рамките на одобрените 40 000 лв. по приоритета „Сто и шестдесет години Габрово – град“, се финансират проектите:
1. “Габровски огледала“, Музей „Дом на хумора и сатирата“;
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”;
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово.
Експертната комисия предлага на Кмета на Община Габрово да продължи работата си (получаване на необходими пояснения, както и обсъждане на финансовите параметри и възможни подобрения на проектните предложения) с вносителите на следващите в класирането 4 проектни предложения, включени в т.н. индикативния списък на проекти по приоритета, потенциални за съфинансиране, както и със своя заповед да увеличи ресурса на приоритета от Първата конкурсна сесия.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.
Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.
Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.
Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.
Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.
Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.
На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
От днес, 1 юни, Музейният детски център в РЕМО „Етър“ отново е отворен за посещение. Спазват се мерките за безопасност, като в закритата част се допуска по едно семейство. Работното време е от 09:30 до 18:00 часа.
Заниманията в Музеен детски център дават възможност на подрастващите да се запознаят по достъпен начин с игри, занаяти и занятия от миналото. Първото семейство, което посети Музейния детски център получава безплатна семейна годишна карта, която му дава право на достъп до всички обекти и събития в „Етър“.
Какво ви очаква в Музейния детски център?
Грънчарска работилница
Тук децата могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се претворява в чиния, ваза или стомна. За по-малките се предлага изработване на глинени фигурки „на калъп“, които могат да бъдат оцветени. За по-сръчните—изработване на глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички.
Магията на тъканите
Този модул от програмата дава възможност на децата да се запознаят с богатството и красотата на традиционните български шарки. Да се опитат да тъкат на хоризонтален или вертикален малък стан и така да разберат лесно ли е било на техните прабаби да направят сами всичко, необходимо за дома—черги, килими, възглавници.
Който разбира, тук се спира
На създадения импровизиран пазар децата се забавляват, докато пресмятат и се пазарят за стоката си. Те лесно влизат в ролите на купувачи или продавачи, а музейният аниматор им помага да научат любопитни неща за старите мерки и теглилки, да разберат какво е „рабош“, или как се заменя „пълно за празно“.
Имало едно време
Модулът дава възможност на децата да представят любимите си народни приказки с помощта на кукли и декори на детски театър.
Открий—узнай
Играта дава възможност родители и деца да се забавляват заедно. Чрез карти памет, представящи различни стари български занаяти и инструменти, те могат да проверят и обогатят знанията си.
Игрите на баба и дядо—стари и забравени игри и играчки
„Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони…“, „Отваряй, кралю, порти“, „Царю, честит имен ден“, „Тиквички“, „Кобра“, „Сляпа баба“, „Мечка“, „Челик“—любознателните посетители могат да разучат тези игри на поляната пред Музейния детски център.
Що е то?
Модул със забавни народни гатанки за малки и големи.
Участието в работилниците е 2 лв. с изключение на Грънчарската, в която е 4 лв. Комбинираният билет на стойност 5 лв. включва участие в грънчарска работилница и ползване на останалите модули.
За допълнителна информация и заявки търсете Любомира Иванова, музеен педагог на l.ivanova@etar.bg и 088 477-24-15.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 3 дниМБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“ ЕООД отвори врати
-
Новинипреди един денНай-интелигентният тунел в България е в Габрово
-
Новинипреди 2 дниПускат движението по целия обходен път на Габрово
-
Любопитнопреди 4 дниСтефан Георгиев, НАГ: Искам да видя България наистина свободна и правова държава!
-
Кримипреди 3 дниПогнаха за получен подкуп служител на РЗИ – Габрово
-
Кримипреди 3 дниКрупни суми и документи при ареста на подкупния здравен инспектор
-
Кримипреди 5 дниНамериха растения марихуана под навес в къщата на 23-годишен
-
Новинипреди 4 дниМесец гратис за „синята зона“ в Габрово