

Култура
Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


Култура
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник


Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.
По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.
Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.
Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.
Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 7 дни
Полицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Новинипреди 7 дни
Димитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 7 дни
Информационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник
-
Икономикапреди 7 дни
НАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Любопитнопреди 5 дни
Празници на Севлиево, Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Христина Пенева и Калоян Петров са световни шампиони