Свържи се с нас

Култура

За премиерата на „Òрото ламя е“ като преживяване

Published

on

С две премиерни представления на 14 и 16 февруари Габровският театър представи най-новия спектакъл от репертоара си „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев. Очакванията на публиката за традиционен театър, базиран на българския фолклор, бяха напълно опровергани и надминати. Не защото липсват фолклорни елементи, а защото българското народно творчество във всичките си проявления присъства във всяка сцена от спектакъла и е органически свързано с действието на сцената.

снимка: Петър Недялков

„Òрото ламя е“ ви връща назад във времето, но не за да търси исторически сходства, а за да напомни на зрителите за живия живот, когато песните, танците, митовете, легендите и гатанките са били част от действителността на хората. Тук няма да видите умело съчетание на различни изпълнителски изкуства, а ще ги видите като самия живот на героите.

снимка: Петър Недялков

В драматургичната тъкан на постановката, написана от Васил Дуев, са вмъкнати откъси от сборника „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова. Те изграждат личната история на героите, стават част от биографията им. За да ги представят още по-истинно и непосредствено на зрителите, режисьорът и Даниела Николчова, която е художник на спектакъла, прибягват до смелото решение да създадат два паралелни свята, привидно отдалечени един от друг. Сценичното пространство е условно разделено на две картини – мъжете във военна обстановка, бранещи позициите си от врага и жените, останали да се грижат за дома и семейството. Това позволява публиката едновременно да наблюдава случващото се на фронта и в селото. Ненатрапчивата и изчистена сценографска визия прави средата динамична. Трансформира я с всяка картина, което смислово допълва сцената и я развива многопланово. Колкото повече напредва действието, толкова повече осъзнавате, че героите са едно цяло в мислите си, общуването и битуването си. Те са в свят без граници, в който не важат физическите закони за време и пространство.

снимка: Петър Недялков

Декорите и костюмите също са вдъхновени от българския фолклор, което още повече засилва значението му за случването на спектакъла – не само като актьорска игра, музикален фон и сюжетна линия, но и в чисто визуален аспект. Костюмите са съвременна интерпретация на делничното и празнично облекло. За да ги създаде, Даниела Николчова е проучила исторически материал за живота и бита на българите между първото и второто десетилетие на ХХ век.

снимка: Петър Недялков

В това умело организирано пространство няма как да не изпъкне играта на актьорите. Ролите се изпълняват от артистите на ДТ „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стилиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров. В спектакъла участва Валентин Петров – познат на зрителите с централната си роля от „За Първото българско царство: Отшелника“ на реж. Петринел Гочев. Публиката попада в пищен и завладяващ свят на емоции, страст и космологични митове, в който гатанките и врачуването са неоспорима истина, а народните хора и песни – автентично изпълнени от актьорите, са средство за разказване на драматургичната история.

С „Òрото ламя е“ Стилиян Желязков дебютира като щатен актьор от габровската трупа. Той е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова през 2018 г. и зад гърба си има значими роли в много спектакли. Играе в „Пилето“ на реж. Васил Дуев в Младежкия театър, в „Одисей“ на реж. Диана Добрева в Драматичен театър Пловдив, в „Палата номер 6“ на реж. Боян Крачолов в Театрална работилница Сфумато.

Гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров естествено се вписват с играта си в духа на трупата – да експериментират режисьорските подавания и с това да надскачат собствения си професионален опит. Моника Иванова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г. Участва в телевизионния сериал „Пътят на честта“. Анатолий Ставрев е завършил НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов. След дипломирането си играе в много театри в София, Ямбол, Хасково, а сега и в Габрово. Петър Петров е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, а зад гърба си има главна роля в най-новия български филм „Екшън“ на реж. Радослав Илиев.

снимка: Петър Недялков

Зрителите добре познават останалите актьори от габровската трупа от хитовите спектакли на ДТ „Рачо Стоянов“ – „Свекърва“, „За Първото българско царство: Отшелника“ и „Жана д‘Арк“ – реж. Петринел Гочев, „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“ – реж. Васил Дуев и „Транзит“ на реж. Валерия Минева. Музиката в „Òрото ламя е“ е написана от Стефан Здравески, който отскоро е част от екипа на Габровския театър. Тя също е вдъхновена от българското народно творчество, но е модерна по звучене с осезаемо присъствие на фолклорни елементи.

Музикалната концепция е изградена около силата и значението на тъпана за ритмичността в българските песни и танци. Той е един от най-разпознаваемите народни инструменти и функцията му в постановката, е да подсказва настроенията на героите, да отразява живота, чувствата и емоциите им.

В постановъчния екип на спектакъла влизат хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов, помощник-режисьорът Гинка Дичева и авторът на плаката Яел Тайг. Фотограф на снимките е Петър Недялков.

Най-новият спектакъл на Габровския театър „Òрото ламя е“ не просто те увлича да го гледаш, а те кара да го преживееш. Назад във времето, когато еротични метафори и космологични митове обясняват битието и началото на човешкия род, когато хорото и песента са обяснение в любов към самия живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Поезия в парк „Черничките“

Published

on

На християнския празник Петровден младите и амбициозни младежи от Интеракт клуб Севлиево откриха поетичен кът на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” към Народно читалище „Развитие-1870“ в парк „Черничките“.

Идеята на младежите беше приета присърце от община Севлиево, Ротари клуб Севлиево и разбира се, от членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” и Народно читалище „Развитие-1870”.

Сумата, събрана за каузата на Интеракт клуб Севлиево е прецедент – 1 200лева. Парите са набавени на традиционния мартенски базар, организиран от членовете на Интеракт. А това е доказателство, че гражданите на Севлиево имат много добро отношение към поезията. На откриването на поетичния кът Президентът на Интеракт клуб – Калоян Тодоров дефинира накратко поезията – „Когато животът стане монотонен и разпилян, в него се намесва поезията, за да го подреди.

Поезията е всичко онова, което чувстваме и не можем да обясним, защото поезията може да говори вместо нас. Тя изказва скритите ни чувства.” А водещият Борислав Маринов даде думата на председателя на литературен кабинет „Пеньо Пенев”- Димитър Васин, защото той най-красноречиво може да говори за поезията -„Поезията е жажда. Няма нищо по-хубаво от това, че идеята на членовете на Интеракт клуб Севлиево е намерила толкова хубава форма.

Такава алея на поезията няма. Нека няма в сърцата ви и лоша дума. Ако мога да ви пожелая нещо, то е да вървите само напред и нагоре. Много хубави думи да чувате занапред – обич, обич и пак обич! Ние от Литературния кабинет няма да ви забравим! Подали сме ръка на пишещите – заповядайте при нас! Дарихте ни с много обич!”

Президентът на Ротари клуб Севлиево за следващата ротарианска година – Марияна Петрова също адмирира идеята на Интеракт клуб – Севлиево – „Развълнувана съм. Много е вдъхновяваща идеята, която осъществиха нашите приятели от Интеракт клуб Севлиево.

Уникална инициатива, която показва, че младите хора са дълбоко вдъхновени от изкуството и успяват да докоснат поетите. Гордост е да видим чувствата на поетите върху поставените постери. Поздравявам ви сърдечно.”

А секретарят на Народно читалище „Развитие-1870” – Нели Тотева – Георгиева поздрави гостите и прочете благодарствен адрес – „Скъпи приятели, от името на Народно читалище „Развитие-1870” и от Литературен кабинет „Пеньо Пенев” ви благодарим за реализирането на идеята, с която популяризирахте литературните творби на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” в парк „Черничките”.

„Пожелаваме любовта към изкуството във всички негови форми да присъства в живота Ви, защото както казва Хелвеций – „Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.” Бъдете благословени!”, Нели Тотева – Георгиева – секретар на Народно читалище „Развитие-1870“.

Всички гости на събитието си тръгнаха с обич и вдъхновение от вечерта, в която бяха „посадени” в парк „Черничките” думите, които извират от най-дълбокото на душите на севлиевските и утвърдени поети…

*Снимки: Минчо Тодоров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският драматичен театър с премиера на 7 юли

Салиери и сянката на Амадеус

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи пред публика най-новия спектакъл от репертоара си – „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. Премиерата ще се състои на 7 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена в театъра.

Спектакълът е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър. Участват актьорите Димо Димов, Таня Йоргова и Петко Петков, със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Художник и сценограф на постановката е Гергана Лазарова – Рънкъл. Преводът на текста е от Мария Змийчарова.

Първоначално замислен като моноспектакъл от режисьора, впоследствие „Салиери“ е разработен като спектакъл, заради богатото идейно съдържание на текста и възможностите за синкретични експерименти на сцената. Освен актьорското превъплъщение, което зрителите очакват да видят във всяка една театрална постановка, тук ще има живо изпълнение на автентични класичски музикални произведения. Представление, в което музиката има главна действаща роля. Представление за съперничество и борба, за разкъсващото отчаяние да живееш в сянката на гениалността и въпреки това да твориш и оставиш следа след себе си. Представление, което ще Ви разходи из историята на музиката като в интерактивен музей, в което ще се изкачите по стълбицата на музикалната хармония, за да откриете колко самотно е на върха.

Режисьорът Петринел Гочев и габровската трупа създават постановката специално за честването на Международния ден на театъра на 27 март тази година в украинския град Николаев по покана на Николаевския академичен художествен руски драматичен театър. Възникналата пандемична обстановка, предизвикана от Ковид-19, осуети изявата на ДТ „Рачо Стоянов“. Това даде възможност за ново режисьорско преосмисляне и прочит на пиесата от Питър Шафър, което публиката ще види на 7 юли на габровска сцена.

В ролята на Антонио Салиери ще влезе Димо Димов, който от години работи с Петринел Гочев. Зрителите познават майсторски изиграните му роли от четири постановки на режисьора: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г. Последната изява на Димо Димов е в спектакъла „Орото ламя е“, 2020 г. на режисьора Васил Дуев.

Интересно за зрителите ще бъде участието на пианистката Инес Симеонова, която е корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Тя ще изпълни на две пиана подбрани откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен.

Инес Симеонова е завършила пиано и магистратура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има многобройни участия в наши и международни музикални проекти, отличия и награди от български и чуждестранни конкурси. Сред тях са: II награда и специална награда за българско произведение от VII Академичен конкурс по камерна музика, 2017 г., II награда от XI Международен клавирен конкурс „Албер Русел“, 2016 г., I награда от VI Академичен конкурс по камерна музика, 2016 г., III награда и участие в Lancaster Piano Festival, в Пенсилвания, САЩ, 2015 г., II награда от Международния клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, 2014 г., II награда от IX Международен конкурс „Франц Шуберт“ за камерна музика, 2013 г., майторски клас в Академия Тадини, Ловере, Италия, 2012 г. и наградата на професорите от VII Международен пиано фестивал-конкурс, Сан Даниеле, Италия през 2011 г. Инес Симеонова е участвала също в Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, 2017 г., в 48-я Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, 2017 г. и във фестивала „Tansen Samaroh“ Гвалиор, Индия, 2014 г.

В спектакъла „Салиери“ живото изпълнение на потпури от Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен, е привилегия, с която режисьорът Петринел Гочев смело експериментира!

Билети могат да бъдат закупени от касата на театъра, всички каси ИзиПей/EasyPay и онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.

Недялко Каранешев, 1940 г.

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.

Недялко Каранешев, 1960 г

Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Недялко Каранешев (вляво) и Стефан Ковачев, работещи бюста за паметника на Продан Тишков (Чардафон) в Габрово, 1912 г.

Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.

Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1910 г.

След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.

За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1.11.1910 г.

Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.

Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица