Култура
За премиерата на „Òрото ламя е“ като преживяване
С две премиерни представления на 14 и 16 февруари Габровският театър представи най-новия спектакъл от репертоара си „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев. Очакванията на публиката за традиционен театър, базиран на българския фолклор, бяха напълно опровергани и надминати. Не защото липсват фолклорни елементи, а защото българското народно творчество във всичките си проявления присъства във всяка сцена от спектакъла и е органически свързано с действието на сцената.

„Òрото ламя е“ ви връща назад във времето, но не за да търси исторически сходства, а за да напомни на зрителите за живия живот, когато песните, танците, митовете, легендите и гатанките са били част от действителността на хората. Тук няма да видите умело съчетание на различни изпълнителски изкуства, а ще ги видите като самия живот на героите.

В драматургичната тъкан на постановката, написана от Васил Дуев, са вмъкнати откъси от сборника „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова. Те изграждат личната история на героите, стават част от биографията им. За да ги представят още по-истинно и непосредствено на зрителите, режисьорът и Даниела Николчова, която е художник на спектакъла, прибягват до смелото решение да създадат два паралелни свята, привидно отдалечени един от друг. Сценичното пространство е условно разделено на две картини – мъжете във военна обстановка, бранещи позициите си от врага и жените, останали да се грижат за дома и семейството. Това позволява публиката едновременно да наблюдава случващото се на фронта и в селото. Ненатрапчивата и изчистена сценографска визия прави средата динамична. Трансформира я с всяка картина, което смислово допълва сцената и я развива многопланово. Колкото повече напредва действието, толкова повече осъзнавате, че героите са едно цяло в мислите си, общуването и битуването си. Те са в свят без граници, в който не важат физическите закони за време и пространство.

Декорите и костюмите също са вдъхновени от българския фолклор, което още повече засилва значението му за случването на спектакъла – не само като актьорска игра, музикален фон и сюжетна линия, но и в чисто визуален аспект. Костюмите са съвременна интерпретация на делничното и празнично облекло. За да ги създаде, Даниела Николчова е проучила исторически материал за живота и бита на българите между първото и второто десетилетие на ХХ век.

В това умело организирано пространство няма как да не изпъкне играта на актьорите. Ролите се изпълняват от артистите на ДТ „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стилиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров. В спектакъла участва Валентин Петров – познат на зрителите с централната си роля от „За Първото българско царство: Отшелника“ на реж. Петринел Гочев. Публиката попада в пищен и завладяващ свят на емоции, страст и космологични митове, в който гатанките и врачуването са неоспорима истина, а народните хора и песни – автентично изпълнени от актьорите, са средство за разказване на драматургичната история.
С „Òрото ламя е“ Стилиян Желязков дебютира като щатен актьор от габровската трупа. Той е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова през 2018 г. и зад гърба си има значими роли в много спектакли. Играе в „Пилето“ на реж. Васил Дуев в Младежкия театър, в „Одисей“ на реж. Диана Добрева в Драматичен театър Пловдив, в „Палата номер 6“ на реж. Боян Крачолов в Театрална работилница Сфумато.
Гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров естествено се вписват с играта си в духа на трупата – да експериментират режисьорските подавания и с това да надскачат собствения си професионален опит. Моника Иванова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г. Участва в телевизионния сериал „Пътят на честта“. Анатолий Ставрев е завършил НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов. След дипломирането си играе в много театри в София, Ямбол, Хасково, а сега и в Габрово. Петър Петров е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, а зад гърба си има главна роля в най-новия български филм „Екшън“ на реж. Радослав Илиев.

Зрителите добре познават останалите актьори от габровската трупа от хитовите спектакли на ДТ „Рачо Стоянов“ – „Свекърва“, „За Първото българско царство: Отшелника“ и „Жана д‘Арк“ – реж. Петринел Гочев, „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“ – реж. Васил Дуев и „Транзит“ на реж. Валерия Минева. Музиката в „Òрото ламя е“ е написана от Стефан Здравески, който отскоро е част от екипа на Габровския театър. Тя също е вдъхновена от българското народно творчество, но е модерна по звучене с осезаемо присъствие на фолклорни елементи.
Музикалната концепция е изградена около силата и значението на тъпана за ритмичността в българските песни и танци. Той е един от най-разпознаваемите народни инструменти и функцията му в постановката, е да подсказва настроенията на героите, да отразява живота, чувствата и емоциите им.
В постановъчния екип на спектакъла влизат хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов, помощник-режисьорът Гинка Дичева и авторът на плаката Яел Тайг. Фотограф на снимките е Петър Недялков.
Най-новият спектакъл на Габровския театър „Òрото ламя е“ не просто те увлича да го гледаш, а те кара да го преживееш. Назад във времето, когато еротични метафори и космологични митове обясняват битието и началото на човешкия род, когато хорото и песента са обяснение в любов към самия живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Любопитнопреди 6 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 3 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 2 дниДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Кримипреди 21 часаОткриха марихуана, екстази и пико в дома на 34-годишен габровец
-
Новинипреди 7 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Културапреди 6 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова оттегля предложението си за увеличение на ТБО
-
Любопитнопреди 3 дниПТГ „Д-р Никола Василиади“ отбелязва 130 години с тържествен концерт














