Култура
За премиерата на „Òрото ламя е“ като преживяване
С две премиерни представления на 14 и 16 февруари Габровският театър представи най-новия спектакъл от репертоара си „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев. Очакванията на публиката за традиционен театър, базиран на българския фолклор, бяха напълно опровергани и надминати. Не защото липсват фолклорни елементи, а защото българското народно творчество във всичките си проявления присъства във всяка сцена от спектакъла и е органически свързано с действието на сцената.

„Òрото ламя е“ ви връща назад във времето, но не за да търси исторически сходства, а за да напомни на зрителите за живия живот, когато песните, танците, митовете, легендите и гатанките са били част от действителността на хората. Тук няма да видите умело съчетание на различни изпълнителски изкуства, а ще ги видите като самия живот на героите.

В драматургичната тъкан на постановката, написана от Васил Дуев, са вмъкнати откъси от сборника „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова. Те изграждат личната история на героите, стават част от биографията им. За да ги представят още по-истинно и непосредствено на зрителите, режисьорът и Даниела Николчова, която е художник на спектакъла, прибягват до смелото решение да създадат два паралелни свята, привидно отдалечени един от друг. Сценичното пространство е условно разделено на две картини – мъжете във военна обстановка, бранещи позициите си от врага и жените, останали да се грижат за дома и семейството. Това позволява публиката едновременно да наблюдава случващото се на фронта и в селото. Ненатрапчивата и изчистена сценографска визия прави средата динамична. Трансформира я с всяка картина, което смислово допълва сцената и я развива многопланово. Колкото повече напредва действието, толкова повече осъзнавате, че героите са едно цяло в мислите си, общуването и битуването си. Те са в свят без граници, в който не важат физическите закони за време и пространство.

Декорите и костюмите също са вдъхновени от българския фолклор, което още повече засилва значението му за случването на спектакъла – не само като актьорска игра, музикален фон и сюжетна линия, но и в чисто визуален аспект. Костюмите са съвременна интерпретация на делничното и празнично облекло. За да ги създаде, Даниела Николчова е проучила исторически материал за живота и бита на българите между първото и второто десетилетие на ХХ век.

В това умело организирано пространство няма как да не изпъкне играта на актьорите. Ролите се изпълняват от артистите на ДТ „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стилиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров. В спектакъла участва Валентин Петров – познат на зрителите с централната си роля от „За Първото българско царство: Отшелника“ на реж. Петринел Гочев. Публиката попада в пищен и завладяващ свят на емоции, страст и космологични митове, в който гатанките и врачуването са неоспорима истина, а народните хора и песни – автентично изпълнени от актьорите, са средство за разказване на драматургичната история.
С „Òрото ламя е“ Стилиян Желязков дебютира като щатен актьор от габровската трупа. Той е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова през 2018 г. и зад гърба си има значими роли в много спектакли. Играе в „Пилето“ на реж. Васил Дуев в Младежкия театър, в „Одисей“ на реж. Диана Добрева в Драматичен театър Пловдив, в „Палата номер 6“ на реж. Боян Крачолов в Театрална работилница Сфумато.
Гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров естествено се вписват с играта си в духа на трупата – да експериментират режисьорските подавания и с това да надскачат собствения си професионален опит. Моника Иванова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г. Участва в телевизионния сериал „Пътят на честта“. Анатолий Ставрев е завършил НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов. След дипломирането си играе в много театри в София, Ямбол, Хасково, а сега и в Габрово. Петър Петров е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, а зад гърба си има главна роля в най-новия български филм „Екшън“ на реж. Радослав Илиев.

Зрителите добре познават останалите актьори от габровската трупа от хитовите спектакли на ДТ „Рачо Стоянов“ – „Свекърва“, „За Първото българско царство: Отшелника“ и „Жана д‘Арк“ – реж. Петринел Гочев, „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“ – реж. Васил Дуев и „Транзит“ на реж. Валерия Минева. Музиката в „Òрото ламя е“ е написана от Стефан Здравески, който отскоро е част от екипа на Габровския театър. Тя също е вдъхновена от българското народно творчество, но е модерна по звучене с осезаемо присъствие на фолклорни елементи.
Музикалната концепция е изградена около силата и значението на тъпана за ритмичността в българските песни и танци. Той е един от най-разпознаваемите народни инструменти и функцията му в постановката, е да подсказва настроенията на героите, да отразява живота, чувствата и емоциите им.
В постановъчния екип на спектакъла влизат хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов, помощник-режисьорът Гинка Дичева и авторът на плаката Яел Тайг. Фотограф на снимките е Петър Недялков.
Най-новият спектакъл на Габровския театър „Òрото ламя е“ не просто те увлича да го гледаш, а те кара да го преживееш. Назад във времето, когато еротични метафори и космологични митове обясняват битието и началото на човешкия род, когато хорото и песента са обяснение в любов към самия живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниМладши съдия Илиева вече е доктор по право







