

Култура
Литературна вечер в ДХС с Асен Сираков и Чавдар Николов
В последните дни на годината ще станем първи в срещата си с един роман-алегория с привкус на политическа сатира. Повод за литературната вечер с участието на творческия тандем Асен Сираков – Чавдар Николов. Ако не ви смущава фаталното съвпадение на петък и тринайсети, заповядайте на срещата на 13 декември от 18.00 часа в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата.
Мнозина още помнят общуването си с Асен Сираков при едно негово гостуване в музея на хумора. Доста време измина оттогава, през което той написа и издаде много книги. И за деца, и за възрастни. Този оригинален писател, публицист, журналист, езиковед, преводач, композитор впечатлява не само с многообразното си творчество, но и с избора си на теми, персонажи, изразни средства, дори на художниците илюстратори. Читателите познават тънкото му чувство за хумор, както и майсторството му да диалогизира, вкуса му към абсурдното, нестандартното и афористичното. По думите на Митко Новков, Сираков е майстор на парадоксалния реализъм. Романът-алегория „Варницата” с великолепните илюстрации на Чавдар Николов ще ни пренесе в света на абсурдното ни битие и ще ни накара да се замислим с усмивка върху редица сериозни и важни неща от живота.

Повече за автора и художника.
Асен Сираков е роден през 1952 г. в София. Завършил е специалността „География на туризма” с английски и полски и руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години се занимава с журналистика и е независим експерт по електронни медии; има над 1500 публикации в периодичния печат; над 20 авторски книги; превежда от руски, английски, полски, френски, немски, италиански и др. езици; автор е на статии и трудове по езикознание, теория на превода и на философската монография „Трите кита”; дългогодишен автор и водещ на легендарното предаване „12+Пляс!” по „Хоризонт” – БНР. Романите му „Наследникът на Колизеума”, „Зодия килър”, „Ловецът на охлюви”, „Ъпдейт” (преведен на италиански) се радват на читателския интерес, както и сборниците му с разкази, забавните четива („Как да живеем с изтрещялата си половинка” – когато е Той и когато е Тя) и детските му приказки („Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън”, худ. Виктор Паунов; „Приказка за Малката Слоница”, худ. Румен Статков; „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура”, худ. Тодор Попов; „Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица”, худ. Виктор Паунов). Пиесите му „Годьо, Началото” и „Почукай и ще ти отворя” са играни с голям успех на софийска сцена. Носител е на Голямата награда за радио в Барселона, „Златен таралеж” за журналистика, „Златно перо” за литература и публицистика, „ПОКИ” за поезия и Националната награда „Константин Константинов” за детска литература.
Чавдар Николов е роден през 1959 в град Дупница. Завършил художествено училище и специализирал визуална комуникация и дизайн в Бирмингам, Великобритания. Занимава се с политическа карикатура от 1990 г. Публикувал карикатури във вестниците „Стършел”, „Новинар”, „Свободен народ”, „Анти”, „24 часа”, „Начало”, „Преса”, „Фактор”, списанията „Одисей”, „Сега” и др., политически карикатурист е на в. „Демокрация” (1997 – 2002). Сценарист и художник на анимационни политически клипове (2000-2002, „Панорама” – БНТ). Публикува карикатури във в. „Бирмингам поуст”, „Гардиън”, сп. „Прайвит ай”. Носител на наградата на Дома на хумора и сатирата за остроумна актуална карикатура от Националната карикатурна изложба (2006). Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкайш, Португалия (2018) и много други.
През 2016 година над 90 остросатирични видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, след което намериха трибуна в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3. Чавдар Николов е участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството (1997, 2007, 2009, 2011), а през 2019 – член на международното му жури. Участва в организираните от Дома Национални конкурси за карикатура „Европа мечтае за България” (1998) и „Евросапиенс” (2009). Участва в сборни изложби на Дома, показвани в страната и чужбина.
Запомнящи се бяха изложбите му „Приятелски огън” (2006) и „Анимирани карикатури” (2018) в рамките на традиционния „Карикатурен салон”, както и участието му в изложбите „Свободата на словото” (2015) с творби на редакционни карикатуристи от България и Белгия, в „Дело 113” (2017), в „Артпредседателство” на „Невъзпитаните карикатуристи” (2018, в рамките на Карикатурния салон).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Културапреди 3 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 3 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги