Култура
Учителят Борис Митов редом до известните си братя
През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.
Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.
Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).
Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.
Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.
Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“
Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.
Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).
Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.
След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.
Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.
През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.
В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.
В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.
Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.
След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.
-
Кримипреди 5 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Новинипреди 7 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Икономикапреди 6 дниГаброво оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите
-
Културапреди 5 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 5 дниДоживотен затвор за тревненеца, заклал майка на 3 деца
-
Икономикапреди 4 дниБлизо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец
-
Новинипреди 5 дниЗапочва дългоочакваният ремонт на стадион „Априлов“
-
Икономикапреди 4 дниОт Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж