Свържи се с нас

Култура

Митьо Солаков – скулпторът, вдъхнал живот на градското пространство

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Митьо Солаков–скулптор, художник, общественик, допринесъл за съвременния художествен облик на града ни.

Митьо Недев Солаков е роден на 12 май 1931 г. в с. Ряховците, обл. Габрово. Още в ранните си ученически години проявява траен интерес към изобразителното изкуство и дърворезбата като рисува множество портрети, включително на исторически личности като Христо Ботев и Левски, и изготвя разнообразни фигури от дърво. След завършване на основното си образование през 1945 г., семейството му го насочва към Механоелектротехническото училище в Габрово (дн. ПТГ „Д-р Никола Василиади“), за да упражнява професията на техник в бъдеще. По щастлива случайност в деня за записване той и баща му не откриват Нуньо Фотографа, който трябва да му изготви снимка, необходима за приемните документи, а срещат семеен приятел, който ги съветва да развиват художествените му дарования. През същата година Митьо Солаков е приет в Севлиевската гимназия, където продължава активно да рисува и играе в ученическата трупа, която поставя училищни оперети както в Севлиево, така и в Габрово. Поради болест не успява да се прехвърли в Строителния техникум във Велико Търново, осуетявайки отново намеренията да се подготвя за друг професионален път. Завършва Севлиевската гимназия и се установява в София.

През 1951-ва година, Митьо Солаков е приет за студент в специалност „Скулптура“ в Национална художествена академия. Негови учители са авторитетните професори по скулптура Иван Лазаров, Михаил Кац и Иван Футев, под чието менторство и влияние Солаков израства като творец.

След успешното завършване на Академията през 1955 г., поради заслуги и с ходатайството на представител на Строителното министерство, Солаков е назначен за директор на Техникума по каменообработване в с. Кунино, Врачанско – първото по рода си учебно заведение на Балканите, открито през 1922 г. В продължение на 7 г. той обновява учебната среда и наставлява млади таланти, които след завършването си се утвърждават като търсени и желани специалисти. Работата в специализираното училище пряко кореспондира с интересите му към различните техники според видовете камък, които използва за творбите си.

През 1962 г. Митьо Солаков се установява в Габрово, където основава ателие в кв. „Шести участък“. По заръка на тогавашният председател на Изпълнителния комитет на Градски Народен съвет арх. Карл Кандулков, Солаков, съвместно с още двама габровски скулптори, подготвя първата си творба за местната градска среда – фронтон (хоризонтална скулптурна композиция) над сцената на габровския театър в театрално-библиотечното здание на читалище „Априлов-Палаузов“. Участва във всички регионални художествени изложби, а на първото си участие на национална изложба в София през 1966 г. печели и първото си отличие – Награда за скулптура на Българските професионални съюзи.

През 1967 г. паралелно на свободната си практика, той започва работа като уредник в Художествена галерия „Христо Цоков“, а до 1989 г. е председател на Художествения съвет към Съюза на българските художници за Габрово.

Митьо Солаков е автор и член в художествения комитет по изграждането на множество бюстове и монументални скулптури, сред които „Майка с дете” пред АГ отделение на МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово, „Телферостроители“ пред електротелферен завод „Подем“, паметникът на Тодор Асенов в с. Дебел дял. Добре познати на габровци са и скулптурите „Жетварки“ до Кооперативен пазар „Шиваров мост“ (в авторски колектив с арх. К. Кандулков), пластичното пано пред входа на завод „Импулс“ (в съавторство със сина си Недко Солаков), барелефен портрет на Васил Априлов пред Математическата гимназия. По време на дългият си творчески път, той изработва множество декоративни и монументални скулптури от различни материали в Севлиево (Фигура на жена пред завод „Росица”, Физкултурници пред стадион „Раковски” и др.), Дряново (барелеф на лятната естрада в м. Андъка край Дряновския манастир), Трявна, Априлци и др. Негови произведения са ценно притежание на музеи и художествени галерии в Габрово, Плевен, Враца, Хасково.

Скулптурите на Митьо Солаков се отличават с класическа простота на формата и драматичност на изобразеното. Творбите му са свързани с исторически и политически събития, като паметник на Априлското въстание край с. Кръвеник, „Пиета” в с. Орловци, „Жетварки”, „Бригадири“. Някои от тях са демонтирани при настъпване на демократичните промени през 1989 г. Митьо Солаков е и автор на портрета на габровския фотограф Нуньо и статуетката „Гаскар” – награда на Габрово, която се връчва и до днес на творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата.

През годините Митьо Солаков участва съвместно със сина си Недко Солаков – в различни изложби, главно в България. По повод 30-годишнината на РЕМО „Етър“, през септември 1994 г., изработва барелефен портрет на Лазар Донков – създателят на музея, поставен върху една каменните чешми.

През 1972 г. скулпторът е награден с орден „Кирил и Методий” II ст., а на 16 май 2002 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово, заради значителния принос в областта на монументалната скулптура и дългогодишната творческа дейност към Съюза на българските художници и Художествена галерия „Христо Цокев”, допринесла за издигане на авторитета на града. За 75-годишният му юбилей през 2006 г. в Дома на хумора и сатирата се организира ретроспективна изложба, отразяваща голяма част от творчеството му. През същата година Солаков дарява 18 скулптори и 5 принта от монументалните си произведения на Исторически музей – Габрово. Умира на 4 февруари 2010 г.

Документи, свързани с житейския и творчески път на Митьо Солаков се съхраняват във фондовете „Фотообслужване и фотопропаганда”, Общинска фирма „Делта-Х”- Габрово и Частично постъпление, заведено на негово име. Сред тях са биографични справки, снимки от изложби и произведения на монументалната и декоративна скулптура, материали от периодичния печат, юбилейно издание, посветено на разноликото му изкуство.

Автор: Стела Илева – младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Литературен конкурс на тема #сМАРТистории

Published

on

Областният управител на Габрово обяви Литературен конкурс на тема #сМАРТистории. Целта на надпреварата е да насочи вниманието на учениците към художественото творчество. Да провокира въображението им към писане на кратки истории, които могат да бъдат вдъхновени от настъпващата пролет, от традиции и обичаи или от „виртуалната реалност“. Да даде възможност за творческа изява.

Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 12 клас. За участие в конкурса се допускат творби с обем до 1 стандартна машинописна страница.

Критериите за оценка са:

– Да отговаря на темата, по начин интерпретиран от участника;
– Оригиналност и творчески подход;
– Убедителност и въздействие;
– Езикова и стилистична култура;
– Художествено майсторство

Материалите се изпращат по електронен път на електронна поща: pr@gb.government.bg, или на хартиен носител на адрес: 5300 Габрово, пл. Възраждане 5, Областна администрация – Габрово, задължително придружени от информация за участника – две имена, възраст, телефон и имейл за връзка.

Оценяването на всички получени творби ще се извърши от петчленно жури в състав: представители на Областна администрация – Габрово, Регионален инспекторат на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, литературен сайт „Тетрадката“ и поетесата Елена Христова.

Крайният срок за изпращане е 22 февруари. Обявяването на резултатите и награждаването на отличените на Първо, Второ и Трето място творби е насрочено за 1 март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Една от най-модерните у нас лаборатории за консервация и реставрация ще бъде в музей „Етър“

Във фонда на музея се съхраняват десетки хиляди етнографски предмети с висока стойност, които са част от националното богатство на България.

Published

on

Една от най-модерните в страната лаборатории за консервация и реставрация ще бъде създадена в музей „Етър“ до края на 2022 година. Предвижда се към нея да работи екип от четирима души. Стефан Стефанов – един от национално признатите специалисти, е главен реставратор. Той участва и в обучението на тримата си помощници – Валентин Дамянов, Павел Кунчев и Станимир Станчев.

Мястото, където ще бъде позиционирана лабораторията, е бившето училище в квартал „Етъра“, дадено преди години за стопанисване на музея. В сградата са разположени и помещенията, в които, при стриктно спазване на изискванията за температура и влажност, се съхраняват движимите културни ценности от фонда на музей „Етър“.

Към лабораторията ще има специализирани ателиета за консервация и реставрация на предмети от дърво, хартия, метал, керамика.

Почти всеки музей в страната разполага с рестраврационно ателие, но само големите имат подобна сграда, която да позволи да се организира лаборатория с такъв мащаб, става ясно от думите на Стефан Стефанов.

У нас идеята за университетска подготовка на реставратори се ражда през 70-те години на XX век, като се заимства опит от бившия СССР, Полша и тогавашна Чехословакия (днес Чехия и Словакия). От 1973 година в Национална художествена академия е въведена образователна дисциплина, която подготвя студенти. Стефан Стефанов е един от тези кадри, а в годините се утвърждава като търсен и уважаван професионалист.

Реставраторът не е само художник, който изявява творческите си виждания. Нужна му е задълбочена подготовка по физика, химия, история (и по-специално история на изкуството), фотография. Познанията са необходими при установяване на материалите, от които е направен един предмет, при анализите, които съпътстват реставрационната дейност, при определяне на периода на създаването му.

Във фонда на музей „Етър“ се съхраняват десетки хиляди предмети с етнографски характер, изработени от различен материал, които имат висока стойност и са част от националното богатство на България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Самостоятелна изложба на Невена Екимова в Дома на хумора и сатирата

Published

on

В петък, 22 януари, от 18.00 часа е откриването на първата за годината изложба в Музея на хумора и сатирата. Тя е със заглавие „Три пъти вътрешности“ и е на габровската художничка Невена Екимова.

За всички, които няма да присъстват на откриването, Невена ще направи два тура, които ще бъдат излъчени на живо във фейсбук страницата на музея. От 17.30 ч. разходката ще се проведе на български, а от 17.45 ч. на английски език.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния – страст, рутина, самота.

Те, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни.

Интериорът „Тя обича сбогуванията“ е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши установени модели и предизвиква форми на живот.

Посветен е на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

„Дървена сватба“ представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

„Кулоар/архив“ е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984) е художник от Габрово, дете на математици, на прехода и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в Швеция, Норвегия и Исландия. През 2019 година е номинирана за наградите за съвременно изкуство БАЗА и МОСТ. През 2020 участва в изложбите „Всичко (ни) е наред“, финансирана от Българския фонд за жените, и „Къде е скулптурата?“ в галерия Кредо Бонум.

Невена живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации, последната от които е новата Огледална зала. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. Три пъти вътрешности е втората ѝ самостоятелна изложба.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица