Свържи се с нас

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Култура

Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Published

on

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.

Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.

В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.

Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).

Зареди още

Култура

Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.

Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.

Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.

Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.

Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.

Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.

Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица