Култура
Симпозиум за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС
Традиционната българска шевица вдъхновява участниците в симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС.

Участниците в тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС изработват традиционна българска шевица. Инициативата се провежда на територията на музей „Етър“ от 25 до 27 юли, а това е нейното пето издание.
Десет творци от университети, училища по изкуствата или работещи на свободна практика вземат участие в симпозиума. На различни места в музея – например край бреговете на река Сивек и до Часовниковата кула, те ще сътворят варианти на българска шевица.
Материалите, които използват, са нетрайни – каквато е философията на този тип изкуство, а творбите съществуват през много ограничен период от време. „Въпреки всичко“ се нарича петото издание на КЕВИС. Всеки може да тълкува фразата както намери за добре. Дали българската шевица е просъществувала въпреки всичко? Един от участниците в КЕВИС, художникът Светозар Колев, открива в нея хармонията. Познат на ценителите на изкуството, той рисува музей „Етър“ от дълго време и го нарича специално място.

„За да сътвориш шевица, трябва да постигнеш хармония, както вътре в себе си, така и с мястото, където я създаваш“, казва Светозар Колев.
Доротея Чалниева се обучава в Национална художествена академия. За нея шевицата е личен знак, който е характерен за отделните родове или региони. Убедена е в необходимостта от популяризиране на шевицата, както сред българите, така и сред чужденците, а музей „Етър“ е точното място за това.
„Ако се изработи вариант на шевица от различни природни материали, ще се постигне ефектна фигура, чрез която вниманието на хората да се насочи към родните традиции“, смята Доротея Чалниева. Никола Михов е ученик в художествената гимназия в Трявна.

Изучава иконопис. Концентрира се върху цветовете, които се използват при шевицата – червен и бял. Елементите, вплетени в шевиците го карат да мисли още по-абстрактно, отколкото е свикнал.
Визуализациите, които се раждат в съзнанието му, го провокират да изрази себе си, създавайки изкуство от материали, за които повечето от нас не биха се досетили.
Дилян Ангелов е студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“. Погледът му е насочен към формите на българските шевици – квадрат и ромб. Творбата, която ще бъде създадена е колективна, а Дилян има готовност да се присъедини към всяка от групите, които вече работят в музея.
Бонка Русева, студент в Национална художествена академия, специалността й е „Индустриален дизайн“. Тя иска да вплете българската шевица в средата на музей „Етър“ и да предизвика интереса на публиката.

Галина Динева участва в инициативата КЕВИС за четвърти път. Нейна творба е една от най-трайните, създавани по време на различните издания на симпозиума. Шевицата, представена на дървената стена над поляната до Музейния детски център, бе сътворена през 2017 година, а през 2019 бе реставрирана. Посетителите могат да я видят и днес.
Хубена Котева учи изобразително изкуство в СУ „Климент Охридски“. „Който се интересува, знае за шевицата“, казва Павлина и добавя, че не е много сигурна доколко младежите на нейната възраст имат желание да задълбочават познанията си върху българските традиции.
Затова е необходимо вниманието им да бъде привлечено по нетрадиционен начин. Такива възможности дава симпозиум КЕВИС, убедена е Павлина Котева.
Автори на проектите, които се изработват тази година, са главен асистент д-р Добрин Атанасов и Галина Динева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 3 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 4 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 4 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 4 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 4 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Икономикапреди 3 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 4 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Новинипреди 2 дни11 ноември е Ден на национален траур






