Свържи се с нас

Култура

Габровският драматичен театър с премиера на 7 юли

Салиери и сянката на Амадеус

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи пред публика най-новия спектакъл от репертоара си – „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. Премиерата ще се състои на 7 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена в театъра.

Спектакълът е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър. Участват актьорите Димо Димов, Таня Йоргова и Петко Петков, със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Художник и сценограф на постановката е Гергана Лазарова – Рънкъл. Преводът на текста е от Мария Змийчарова.

Първоначално замислен като моноспектакъл от режисьора, впоследствие „Салиери“ е разработен като спектакъл, заради богатото идейно съдържание на текста и възможностите за синкретични експерименти на сцената. Освен актьорското превъплъщение, което зрителите очакват да видят във всяка една театрална постановка, тук ще има живо изпълнение на автентични класичски музикални произведения. Представление, в което музиката има главна действаща роля. Представление за съперничество и борба, за разкъсващото отчаяние да живееш в сянката на гениалността и въпреки това да твориш и оставиш следа след себе си. Представление, което ще Ви разходи из историята на музиката като в интерактивен музей, в което ще се изкачите по стълбицата на музикалната хармония, за да откриете колко самотно е на върха.

Режисьорът Петринел Гочев и габровската трупа създават постановката специално за честването на Международния ден на театъра на 27 март тази година в украинския град Николаев по покана на Николаевския академичен художествен руски драматичен театър. Възникналата пандемична обстановка, предизвикана от Ковид-19, осуети изявата на ДТ „Рачо Стоянов“. Това даде възможност за ново режисьорско преосмисляне и прочит на пиесата от Питър Шафър, което публиката ще види на 7 юли на габровска сцена.

В ролята на Антонио Салиери ще влезе Димо Димов, който от години работи с Петринел Гочев. Зрителите познават майсторски изиграните му роли от четири постановки на режисьора: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г. Последната изява на Димо Димов е в спектакъла „Орото ламя е“, 2020 г. на режисьора Васил Дуев.

Интересно за зрителите ще бъде участието на пианистката Инес Симеонова, която е корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Тя ще изпълни на две пиана подбрани откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен.

Инес Симеонова е завършила пиано и магистратура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има многобройни участия в наши и международни музикални проекти, отличия и награди от български и чуждестранни конкурси. Сред тях са: II награда и специална награда за българско произведение от VII Академичен конкурс по камерна музика, 2017 г., II награда от XI Международен клавирен конкурс „Албер Русел“, 2016 г., I награда от VI Академичен конкурс по камерна музика, 2016 г., III награда и участие в Lancaster Piano Festival, в Пенсилвания, САЩ, 2015 г., II награда от Международния клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, 2014 г., II награда от IX Международен конкурс „Франц Шуберт“ за камерна музика, 2013 г., майторски клас в Академия Тадини, Ловере, Италия, 2012 г. и наградата на професорите от VII Международен пиано фестивал-конкурс, Сан Даниеле, Италия през 2011 г. Инес Симеонова е участвала също в Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, 2017 г., в 48-я Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, 2017 г. и във фестивала „Tansen Samaroh“ Гвалиор, Индия, 2014 г.

В спектакъла „Салиери“ живото изпълнение на потпури от Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен, е привилегия, с която режисьорът Петринел Гочев смело експериментира!

Билети могат да бъдат закупени от касата на театъра, всички каси ИзиПей/EasyPay и онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

Published

on

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.

Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.

Зареди още

Култура

Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник

Published

on

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.

По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.

Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.

Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.

Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Култура

Успешно премина научната конференция „Епохи, личности, памет“

Published

on

Изключително успешно премина четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново в периода от 1 до 3 октомври. Форумът, съпроводен от атмосфера на високо академично ниво, привлече в града на майстор Колю Фичето близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България. Те представиха свои разработки, доклади и проучвания, разделени в две тематични секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“.

Научната конференция беше открита от уредника в ИМ-Дряново Стилияна Топалова – Марчовска, която с топли думи приветства и благодари на участниците в тазгодишното издание. В своето обръщение тя отбеляза, че събитието е част от Националната програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225 от рождението на възрожденския майстор, която се реализира под патронажа на Министерство на културата. Музейният работник сподели, че конференцията запазва своя широк формат, събирайки специалисти от различни области на науката и културата, а докладите им ще бъдат поместени в том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който предстои да излезе от печат през месец ноември т.г.

Заместник – кметът на Община Дряново Диляна Джеджева определи събитието като едно от най-големите, превърнали се в традиция през последните години. В своето слово тя говори още за личността и делото на родения в Дряново майстор Колю Фичето. Научното ръководство на конференцията бе поверено на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р арх. Велина Панджарова от Университетът по архитектура, строителство и геодезия.

От своя страна проф. д-р Петко Ст. Петков сподели очакванията си от форума и акцентира над успешното партньорство между ВТУ и ИМ – Дряново, събрал под своя покрит материалните следи на Колю Фичевото творчество и дух. „Предавам най-топлите си пожелания към вас на целия екип на Историческия факултет, който е от самото начало на тази конференция и стои с академичната си отговорност“, заяви проф. Петков и добави – „Четири години са една сериозна граница. Смело можем да кажем, че тази конференция вече е традиция. Има своята известност и успява да сближи хора с общи интереси, както музейни служители, така и млади учени, което е много радостно.“ По думите му подобни дискусии са изключително важни и полезни, особено във времена, когато комуникацията между хората все по-често става чрез новите технологии и интернет. „Науката изисква живо общуване. Благодаря на домакините от Дряново, които ни го осигуряват вече четвърта година“, категоричен бе още проф. Петков.

Специално за събитието в Дряново пристигна група студенти, специалност „Архитектура“ в УАСГ, които разработиха проект за градски павилион, който ще бъде подарен на дряновци. Обсъжданите локации за поставянето му са три: пред историческия музей в града, на пешеходната улица или до моста на Колю Фичето.

В рамките на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, беше представена последната книга „Колю Фичето. Българският строителен гений“, чиито автори са главният уредник в ИМ-Дряново д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова – Марчовска, съпътствана с изложбата „(Не)познатият Колю Фичето“. Събитията продължиха с театралната постановка „Майстори“ по Рачо Стоянов, представена от дряновци и ще завършат тази вечер, когато Детският хор на БНР ще изнесе концерт в големия салон на Културния дом в Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица