Свържи се с нас

Култура

Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

снимка: Община Габрово

Аз съм – Христо Стоянов.

Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…

Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.

Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.

Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…

Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…

Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…

Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…

Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…

Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…

Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…

Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…

Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…

Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…

Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…

Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…

Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…

На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица