Култура
Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!
Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

Аз съм – Христо Стоянов.
Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…
Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.
Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.
Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…
Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…
Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…
Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…
Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…
Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…
Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…
Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…
Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.
Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…
Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…
Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…
Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…
Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…
Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…
На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 6 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 2 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 24 часаДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Новинипреди 6 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 6 дниГаброво излезе на втори протест
-
Културапреди 5 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово
-
Новинипреди 2 дниТаня Христова оттегля предложението си за увеличение на ТБО














