Свържи се с нас

Култура

90 години от рождението на Мария Семерджиева

Published

on

В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.

Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия – Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.

След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.

През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „…Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения….”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”.

Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия.

По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.

След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” – Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др. 2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята.

През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др. За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др.

В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име. С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева – майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „…Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само… Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици… Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален… Себеподобните сърца намират!”

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Голям зрителски интерес за премиерата на „Салиери“

На лов за съвършенство

Published

on

„Музикантът е ловец на съвършенство“ – една от репликите, които ще се забият в съзнанието ви и ще отекват цяла вечер, дори до сутринта, ако сте гледали „Салиери“. Премиерата на най-новия спектакъл на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър се състоя вечерта на 7 юли на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Творческият екип на театъра не спира да изненадва публиката както с новите заглавия в изцяло променения си репертоар, така и с бързината, с която ги представя като готов театрален продукт. За последните три седмици – три премиери, а през следващите две – нови две постановки. Ударно, професионално и с бързи темпове, на габровска сцена се раждат нови неща, за които отдавна има зрителски глад.

Спектакълът „Салиери“ е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Дотук свършва всичко, което може да ви се стори познато, било от предишни представления или прочутата филмова адаптация на Милош Форман. Пригответе се за другата гледна точка – разказа на Салиери в последния ден от живота му. Пригответе се за съвсем освободена от парадигми режисьорска трактовка, игра с пространството и светлините. Пригответе се за новаторска и изчистена сценография, създадена с много умисъл от сценографа и художника на представлението Гергана Лазарова – Рънкъл.

Това, за което няма как да сте готови е силната и стилна актьорска игра на Димо Димов в ролята на Салиери, Таня Йоргова в ролята на бръснаря и Петко Петков в ролята на сладкаря. Нетрадиционно решение и изненадващо за публиката, е живото изпълнение на части от класически музикални произведения от пианистката Инес Симеонова, корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. В постановката музиката на Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен оживява буквално. Тя е допълващ и подкрепящ елемент към актьорското превъплъщение на Димо Димов – от една страна е неговият своеобразен сценичен партньор, а от друга страна е част от самия разказ на Салиери. В сюжетната линия умело са вписани фрагменти от история и теория на музиката.

Зрителите срещат един отдаден на музиката до рационална педантичност Салиери, който търси съвършенството на божието проявление във всяка музикална фраза. Сблъсъкът му с непринудената лекота на гениалността се оказва основна причина за колизийната му схватка с абсолютния творец на света. Очертава се ясно противоборство между човешката цел и божественото намерение. Хората следват съдбата си, но винаги могат да променят предначертания план чрез избора си, за да открият, че дори промяната е част от обета с абсолюта, част от замисъла му, даден ни със свободата на волята.

Чрез разказа на Салиери Димо Димов пресъздава образите на Моцарт и обкръжението му. В монологичната форма се зарежда наниз от диалогични етюди, в които персонажите оживяват пълнокръвни, различни, пъстри. Поддържащите роли на Таня Йоргова и Петко Петков не се ограничават до пресъздаване на основните им персонажи. Те умело влизат от роля в роля и изграждат образите на ключови фигури от времето на Моцарт и Салиери.

Всичко това става с пестеливи изразни средства, изчистена сценография и свободно сценично пространство, в което изпъкват майсторството на актьорите и режисьорското преосмисляне на пиесата. Нищо не отвлича вниманието на публиката. То изцяло е съсредоточено върху случващото се на сцената чрез актьорската игра и професионалното изпълнение на класическа музика на две пиана.

„Салиери“ на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър ще ви пренесат в друго измерение, където ловът на съвършенство е начин да преосмислим битието. Новото предложение на ДТ „Рачо Стоянов“ към публиката е постановката „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ на режисьора Васил Дуев. Премиерата на екзистенциалната комедия по Артур Шницлер ще бъде на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на сцената на габровския театър.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Иван Вазов се подписва в Паметната книга на Априловската гимназия

Published

on

Преди 119 години Патриархът на българската литература Иван Вазов оставя послание в Паметната книга на Априловската гимназия, при посещението му през юни 1901 г.

Днес, 9 юли, по повод 170 години от рождението на гениалния поет и писател Вазов, с дълбок поклон и благодарност за възраждането и съхранението на българския дух, Държавният архив в Габрово показа за обществеността дигиталното копие, което съхранява във фондовете си.

Оригиналът на книгата се съхранява и продължава да се попълва в Националната Априловска гимназия от личности, посетили училището.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър започна работа по ново заглавие

Published

on

Въпреки сложната ситуация, причинена от Ковид-19 и тежкото финансово състояние на театъра, Държавен куклен театър – Габрово започва творческа лаборатория, която е първи етап от реализацията на премиерното заглавие „Ламята от улица Войтешка“, по мотиви на Карел Чапек.

Участие ще вземе целият творчески състав на театъра, а лабораторията ще бъде водена от гост – постановъчния екип: Владислава Джамбазова – режисьор, Емелияна Андонова-Тотева – сценограф и Владимир Джамбазов – композитор. Премиерата ще съвпадне със 130-годишнината от рождението на световно известния писател Карел Чапек и ще бъде акцент в предстоящия юбилеен сезон, през който Държавен куклен театър – Габрово чества 50-годишния си юбилей и 65 години куклено изкуство в Габрово.

Спектакълът е ориентиран към семейна публика. Творческият тим поканен от директора Алфидин Ахмедов, заел се с реализацията на новото юбилейно заглавие „Ламята от улица Войтешка“, е от утвърдени творци на българската и международната куклена сцена.

Режисьорът Владислава Джамбазова е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Режисура на куклен театър“ в класа на проф. Славчо Маленов и доц. Петър Пашов. Работи върху куклени спектакли за деца и възрастни и е автор на драматургия за куклен театър. В последните години интересите ѝ са фокусирани върху визуално-движенческия театър и театъра на обекта. Спектаклите ѝ са удостоени с редица награди от национални и международни фестивали.

Визията на бъдещото представление – сценография и кукли, е поверена на Емелияна Андонова-Тотева. Тя е завършила НХА, специалност „Сценография“, реализирала е над 60 постановки за деца и възрастни в куклени и драматични театри в страната и чужбина, а мого от тях са ѝ донесли награди от престижни национални и международни фестивали. Нейни творби участват и в сценорафски изложби.

Авторската музика в спектакъла ще бъде на композитора Владимир Джамбазов. Той е завършил композиция в Университета на изкуствата Folkwang в град Есен. Автор е на музика за над 110 куклени спектакъла. Композира електроакустична, камерна и симфонича музика и музика за анимационно, игрално и документално кино. Носител е на множество музикални и театрални награди в България, Европа и САЩ. Освен у нас творбите му са записвани и издавани в Германия, Испания, Австрия, САЩ, Бразилия, Япония и Хонг Конг. Участник е в най-престижните музикални фестивали в над 40 страни по света.

Изборът на заглавието „Ламята от улица Войтешка“ не е случаен, тъй като спектакълът ще е предназначен за нова таргет група на кукления театър, а именно семейната публика. Директорът на театъра Алфидин Ахмедов, заедно с актьорския състав, са уверени, че зрителите ще видят една красива история, вплела в себе си приключенски смях и високо художествено-естетическо майсторство.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица