Култура
Етърската грънчарка Клара живее в спомените на провокативния писател Христо Стоянов

В началото на 80-те години на миналия век един млад журналист от националния вестник „Отечествен фронт“ се завръща за няколко дни в родния си град Габрово. Шефът на отдел „Култура“ Петьо Бласков го командирова със задачата да направи интервю. Младият журналист избира да разговаря с майстор от музей „Етър“ и сам признава, че когато мисли за занаят, то това е грънчарството.
По същото време една млада жена, посветила се на изкуството да извайва предмети от глина, успява да съхрани габровската керамика. Задачата е поставена от директора на музея Лазар Донков. Жената привлича погледите на хиляди посетители, така че съвсем естествено е да стане обект на медиен интерес.
Днес младият журналист от началото на 80-те години на миналия век е известен писател, а жената – най-големият дарител на музей „Етър“, е успяла не само да усвои направата на габровска керамика, но и да предаде знанието си на следващо поколение грънчари.

Христо Стоянов се връща в спомените си към своето интервю с Виолета Керемедчиева – Клара, когато през първата седмица от юни 2020 година посещава едно от своите любими места – музей „Етър“. Разказва с усмивка за положените в началото на кариерата си усилия да проведе разговор с грънчарката.
Отива пред грънчарницата, където вижда момиче в носия – така е облечена в спомените му, поздравява и пита за грънчаря, за да направи интервю. Виолета Керемедчиева се съгласява, но бързо става ясно, че разменените реплики трудно ще свършат работа за национален вестник. Христо Стоянов разпитва за връзката между изкуството и занаята. На всичките му въпроси Клара, която печели посетителите с усмивките и интересните си разкази, отговаря лаконично. Безкрайно изненадан, Христо Стоянов я пита какво да пише, а тя му позволява да развихри фантазията си, формулирайки нейните отговори.
Редакционната колегия на влиятелния по онова време национален вестник публикува интервюто с грънчарката Виолета Керемедчиева – Клара, а малко по-късно Петьо Блъсков, който се досеща какво е станало, се шегува с младия журналист за публикуваните разсъждения по глобални за изкуството теми. Грънчарката и журналистът повече не се срещат, но този спомен остава в съзнанието на Христо Стоянов – един от най-известните съвременни писатели на България. Понякога при посещенията си в музей „Етър“ поглежда с любопитство към грънчарската работилница – кой знае, може пък да зърне грънчарката от своето интервю. Тогава, като млад журналист, Христо Стоянов прави от него собствен разказ, вероятно затова този спомен му е толкова скъп. Като габровец се шегува – „Най-хубави са чуждите жени и собствените разкази“.

Връзката на Христо Стоянов с Габрово е силна. Родният му град го провокира да напише последната си книга с разкази „100 килограма по-късно“. В тях могат да се прочетат истории на цветни хора със своя неповторима следа. Именно от тази книга по-младите поколения могат да разберат коя е Божана Циганката и кой Дико, да се запознаят или да си припомнят за други интересни образи, съхранени в масовата памет на Габрово.
Защо книгата се казва „100 килограма по-късно“? През 2019 година, когато писателят идва в родния си град, за да представи завещаната на Габрово колекция от картини, се настанява в малък хотел. Старата къща се оказва бивш родилен дом. Първият въпрос на писателя е да разбере в коя стая е родилната зала.
„Едва ли е често срещано на човек да му се отдаде да спи отново в залата, в която се е родил. Когато дойда в Габрово, настаняват ме във втора стая. Усещането е невероятно. Но когато спах за първи път в сградата, която днес е хотел, отидох и се претеглих. Бях 105 килограма. Роден съм 5 килограма и 200 грама. Значи съм се завърнал със 100 килограма повече.“ Така се ражда книгата „100 килограма по-късно“, в която също има провокации, както в останалите произведения на известния писател.
„Всеки разказ, ако е добър, е провокативен. Литературата винаги е провокация, останалото е графомания“, разсъждава Христо Стоянов, чиято мисъл не се задоволява с просто приемане на вече дадени обяснения на процеси и явления. Подлага ги на анализ, съмнява се в тях, предлага на публиката собствения си прочит. Поднася го и в „100 килограма по-късно“ – една книга с много разкази, лишени от фалш, изпълнени с живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 5 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 4 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 3 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 11 часаШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Любопитнопреди 2 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт








