Култура
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“
Във Вселената съществува кръговрат и ние го откриваме през собствения си живот. Човек рядко успява да се вглежда в своите действия. Вглежда се в околните и така открива, че в познатата му част от Вселена има кръговрат.
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“ е една изложба на РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, която посетителите на музей „Етър“ могат да разгледат в Изложбена зала 1.
Всичко започва с раждането, но не свършва със смъртта. Постоянната поява на нов живот създава кръговрата, чрез който човечеството се обновява.
В изложбата виждаме току-що появило се на белия свят дете. Бебето е представено в своята люлка. И тъй като става въпрос за етнография, посетителите се връщат в едно минало, когато обезпечаването на материалното в живота изисква сериозни усилия, а духовността е част от ежедневието, благодарение на ритуали и традиции, стриктно спазвани от хората.
Бебето е в цидилка, която се използва и като люлка, и като легло. Около него са трите орисници, познати като наречници. Етнологът Веска Спасова от РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил разказва за вярата в тях – едни трансцедентални същества, които в представата на хората приемат човешки облик. Наречниците са на различна възраст – младо момиче, жена в своя най-активен период и баба. Не само лицата и ръцете им издават коя каква е. Кърпите, с които са забулени също имат своето значение. Най-старата – смятана за най-опасна и зла, е с черна забрадка. Червеното е за жената на средна възраст. Цветът за най-младата, разбира се, е бял.
По интересен и привлекателен начин в изложбата е разказано как се отнасят хората към трите наречници – искат да ги омилостивят. И това става чрез храна. В този момент, разглеждащият изложбата застава лице в лице със символиката в живота на предците ни. Ястията са прости, но и тогава, и днес бихме ги определили като „силна храна“.
„Медът, хлябът, виното и солта са нещата, чрез които се докосваме до божественото. Чесънът също е на трапезата. Обредните хлябове присъстват и в ежедневието, и в празниците. Омесването, украсата и изпичането им са една приказка, която постоянно се разказва“, споделя етнологът Веска Спасова.
От думите й става ясно, че трапезата се нарежда през нощта, тогава наречниците идват край люлката на новороденото. На сутринта храната се дарява на акушерката, която помага при раждането.
Първото къпане е магия. Във водата се слага железен предмет, за да е здраво бебето. Поставя се и сребърна пара, за да е бяла кожата му. Чесънът пък варди от злото. В продължение на 40 дена детето и майката могат да бъдат посетени от „нави“, затова край огнището се слагат предпазващи предмети – метла, сърп, гъсти нищелки, катраница.
В района на Кюстендил казват престъпулка на прощъпулника, както е познат в Габровско. Става въпрос за едно и също нещо – малкото прохожда и поема по своя житейски път. Детството постепенно преминава в юношество, когато момчетата и момичетата имат по-голяма роля в обществото. Лазарките и коледарите са познати из цялата страна. Знае се, че чрез тези обичаи младежите стъпват в своята сериозна част от живота – признава се, че могат да създават семейства, да отглеждат деца, да осигуряват прехраната им. В наши дни е по-различно, но в миналото без „да минеш под венчило“ няма как да родиш дете, което обществото да приеме като твое и да ти даде право да го отглеждаш. В изложбата невестата е с червено було. Бялото се налага значително по-късно и под влияние на традиции, различни от българските. Червеният цвят има своето символично значение. Чрез него жената не допуска злото до себе си. Цветът е свързан и с вярата. Когато става въпрос за посветеното в православие население, това е кръвта на Исус.
„Характерна за Кюстендил е кърпата кланячка, която е изработена с техниката лито тъкане. С тази кърпа невестата се кланя на свекъра и свекървата.“ Младоженецът е облечен в много красиво облекло. В изложбата е представен чернодрешен костюм, но съществува и белодрешен. Колкото е по-дълбоко дъното на потурите, които са с много тесни крачоли, толкова по-богат е човек. Етнологът Веска Спасова разказва за практичността на това разбиране.
„За потури с по-дълбоко дъно се използва повече плат, затова има връзка с имотното състояние на човека. Ако си представим един свят, в който всичко се изработва на ръка – вълната се стриже от овцете, пере се, чепка се, минава през дарак, преде се, тъче се, за да се стигне до възможността да се ушие дреха. Всичко се прави в домашни условия. Трудът е тежък, а процесът – продължителен.“ На много места в изложбата е представено обредното значение на храната. Вижда се и нейното присъствие на сватбата.
Времето минава, животът си тече, а създалите семейство мъж и жена усилено се грижат за него. Работата е основната част от ежедневието, а в изложбата могат да се видят предметите, използвани в миналото и растенията, които се отглеждат. Старостта не е тъжна – благородна е. Бабата и дядото, седнали пред къщата, са въплъщение на мъдрост. Възрастната жена преде – символично, изтегляйки нишката на живота. Изложбата завършва с Бабин ден. Появява се нов живот. Кръговратът продължава. Във вечността. Или поне във вечността, която човешкото съзнание е в състояние да си представи.
Посетители на различна възраст ще разглеждат изложбата „Човешкият кръговрат – миг и вечност“. Всеки е достигнал до определен етап от живота си и има шанса да спре пред кътчето, което го олицетворява. Да се вгледа и да си даде сметка – и за миговете, и за вечността.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.
Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.
Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.
Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.
Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.
Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.
Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Община Трявна обявява Национален конкурс на името на „Петко и Петков Славейкови“ за лирично стихотворение, който ще се проведе под патронажа на Президент на Република България Румен Радев.
Славейковата награда се присъжда на български автор или на чуждестранен автор за лирично стихотворение след провеждане на национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови”.
Конкурсът е анонимен и се провежда всяка година. Няма възрастови ограничения. Авторите участват с едно стихотворение от максимум 30 стиха. Текстовете да са неиздавана поезия.
Приема се за неиздадено произведение това, което към крайната дата за участие в конкурса не е публикувано (на хартиен носител или в електронна книга) от издател в обособен том, включително в сборник от множество автори.
Смятат се за неиздадени и стихотворения, появили се в интернет сайтове или тези, които само са участвали, без да бъдат награждавани, в един или повече литературни конкурси. Самостоятелно публикувани книги не се считат за издадени произведения.
Текстовете на чужд език трябва да бъдат придружени с превод на български език. Творбите за Националния конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ се изпращат в електронен вид или на хартиен носител.
Творбите в електронен вид се изпращат на следния имейл: slavkonkurs.tryavna@gmail.com в два файла – един файл само с текста (неподписан) и един файл – с текста, с име, фамилия, адрес и телефон за връзка.
Творбите на хартиен носител се изпращат в два екземпляра – един екземпляр само с текста (неподписан) и един екземпляр – с текста, с име, фамилия, адрес и телефон за връзка. Двата екземпляра се слагат в общ плик, който се изпраща на адрес: гр. Трявна, 5350 ул. „Ангел Кънчев“ № 21, Община Трявна, Конкурс „Славейкова награда“.
Крайният срок за изпращане на творбите е 15 май 2020 г. (за тези на хартиен носител важи датата на пощенското клеймо).
Награди: Славейкова награда – 2 500 лв. и почетен плакет. Втора награда – 1 000 лв. и почетен диплом. Трета награда – 500 лв. и почетен диплом. Награда на публиката – 500 лв. и почетен диплом.
*Предвид обявеното извънредно положение на територията на Република България, провеждането на Славейковите празници, което бе предвидено в периода от 11 до 14 юни 2020 г., най-вероятно ще се отложи. На официалния сайт на Община Трявна www.tryavna.bg допълнително ще бъде обявена датата на провеждането на празниците и обявяването на резултатите от конкурса.
Допълнителна информация: Кольо Дабков, тел. 0677/6 23 85, моб.тел. 0899943157, e-mail: k_dabkov@abv.bg.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 1 април, но не на шега, на специална церемония, излъчена в интернет, бяха обявени победителите и връчени наградите от ежегодния конкурс „Събитие на Габрово в областта на културата за 2019-та“, организиран от Народно читалище „Будителите 2017“.
Тазгодишното издание се провежда за шеста поредна година. Онлайн церемония бе водена от актьора в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Светослав Славчев, който заедно с журналиста, кореспондент на Българското национално радио за Габрово, Велина Махлебашиева оповестиха имената на призьорите.
Победителите в конкурса бяха избрани от публиката и 7-членно жури, съставено от представители на местната културна общност. Тази година бяха определени двама победители в надпреварата.
Най-голям брой от гласовете на публиката получи осмото издание на магичена „Златна котка 2019“, организирано от Куик Хендс Проджект. Наградата на илюзиониста Йордан Белев връчи миналогодишният победител на „Събитие на Габрово в областта на културата“ цигуларката Даниела Данис от Габровския Камерен оркестър.
Овациите на журито в тазгодишния конкурс отидоха при Дома на хумора и сатирата за техния пърформанс и изложба „Нонумент“, насочващи вниманието на публиката към паметника „Бузлуджа“. Наградата получи Маргарита Доровска, директор на Веселата къща.
По време на онлайн церемонията беше отличен и творецът Адриан Новаков, години наред работещ за утвърждаването на марката Габрово, изпод чиито ръце са излезли котките на покрива на ДХС, четящото момче до паметника на Ран Босилек и образа на габровския индустриалец Пенчо Семов.
Скулпторът е автор и на фигурите на Пенчо Славейков в Трявна и Милано. Негово дело е и пластичното изображение на националния герб, което увенчава Народното събрание и Президентството. Негов е и барелефа на Георги Раковски пред българското училище в Делхи. През 2019 година той представи своя юбилейна изложба.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 7 дниВ Габрово вече правят предпазни шлемове за борбата с коронавируса
-
Кримипреди 2 дниЖена от Габрово наду дрегера като за рекорд
-
Кримипреди 4 дниХванаха още един безотговорен, избягал от карантина
-
Икономикапреди 3 дниПоевтиняха ли горивата по бензиностанциите в Габрово?
-
Новинипреди 4 дниЗащитната маска става задължителна за всички!
-
Новинипреди 6 дниПродължават даренията към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
-
Новинипреди 7 дниНова промяна в курсовете на обществения транспорт
-
Новинипреди 4 дниВ област Габрово 413 човека са под домашна карантина