Свържи се с нас

Култура

„Човешкият кръговрат – миг и вечност“

Published

on

Във Вселената съществува кръговрат и ние го откриваме през собствения си живот. Човек рядко успява да се вглежда в своите действия. Вглежда се в околните и така открива, че в познатата му част от Вселена има кръговрат.

„Човешкият кръговрат – миг и вечност“ е една изложба на РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, която посетителите на музей „Етър“ могат да разгледат в Изложбена зала 1.

снимка: РЕМО „Етър“

Всичко започва с раждането, но не свършва със смъртта. Постоянната поява на нов живот създава кръговрата, чрез който човечеството се обновява.

В изложбата виждаме току-що появило се на белия свят дете. Бебето е представено в своята люлка. И тъй като става въпрос за етнография, посетителите се връщат в едно минало, когато обезпечаването на материалното в живота изисква сериозни усилия, а духовността е част от ежедневието, благодарение на ритуали и традиции, стриктно спазвани от хората.

Бебето е в цидилка, която се използва и като люлка, и като легло. Около него са трите орисници, познати като наречници. Етнологът Веска Спасова от РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил разказва за вярата в тях – едни трансцедентални същества, които в представата на хората приемат човешки облик. Наречниците са на различна възраст – младо момиче, жена в своя най-активен период и баба. Не само лицата и ръцете им издават коя каква е. Кърпите, с които са забулени също имат своето значение. Най-старата – смятана за най-опасна и зла, е с черна забрадка. Червеното е за жената на средна възраст. Цветът за най-младата, разбира се, е бял.

снимка: РЕМО „Етър“

По интересен и привлекателен начин в изложбата е разказано как се отнасят хората към трите наречници – искат да ги омилостивят. И това става чрез храна. В този момент, разглеждащият изложбата застава лице в лице със символиката в живота на предците ни. Ястията са прости, но и тогава, и днес бихме ги определили като „силна храна“.

„Медът, хлябът, виното и солта са нещата, чрез които се докосваме до божественото. Чесънът също е на трапезата. Обредните хлябове присъстват и в ежедневието, и в празниците. Омесването, украсата и изпичането им са една приказка, която постоянно се разказва“, споделя етнологът Веска Спасова.

снимка: РЕМО „Етър“

От думите й става ясно, че трапезата се нарежда през нощта, тогава наречниците идват край люлката на новороденото. На сутринта храната се дарява на акушерката, която помага при раждането.

Първото къпане е магия. Във водата се слага железен предмет, за да е здраво бебето. Поставя се и сребърна пара, за да е бяла кожата му. Чесънът пък варди от злото. В продължение на 40 дена детето и майката могат да бъдат посетени от „нави“, затова край огнището се слагат предпазващи предмети – метла, сърп, гъсти нищелки, катраница.

В района на Кюстендил казват престъпулка на прощъпулника, както е познат в Габровско. Става въпрос за едно и също нещо – малкото прохожда и поема по своя житейски път. Детството постепенно преминава в юношество, когато момчетата и момичетата имат по-голяма роля в обществото. Лазарките и коледарите са познати из цялата страна. Знае се, че чрез тези обичаи младежите стъпват в своята сериозна част от живота – признава се, че могат да създават семейства, да отглеждат деца, да осигуряват прехраната им. В наши дни е по-различно, но в миналото без „да минеш под венчило“ няма как да родиш дете, което обществото да приеме като твое и да ти даде право да го отглеждаш. В изложбата невестата е с червено було. Бялото се налага значително по-късно и под влияние на традиции, различни от българските. Червеният цвят има своето символично значение. Чрез него жената не допуска злото до себе си. Цветът е свързан и с вярата. Когато става въпрос за посветеното в православие население, това е кръвта на Исус.

снимка: РЕМО „Етър“

„Характерна за Кюстендил е кърпата кланячка, която е изработена с техниката лито тъкане. С тази кърпа невестата се кланя на свекъра и свекървата.“ Младоженецът е облечен в много красиво облекло. В изложбата е представен чернодрешен костюм, но съществува и белодрешен. Колкото е по-дълбоко дъното на потурите, които са с много тесни крачоли, толкова по-богат е човек. Етнологът Веска Спасова разказва за практичността на това разбиране.

„За потури с по-дълбоко дъно се използва повече плат, затова има връзка с имотното състояние на човека. Ако си представим един свят, в който всичко се изработва на ръка – вълната се стриже от овцете, пере се, чепка се, минава през дарак, преде се, тъче се, за да се стигне до възможността да се ушие дреха. Всичко се прави в домашни условия. Трудът е тежък, а процесът – продължителен.“ На много места в изложбата е представено обредното значение на храната. Вижда се и нейното присъствие на сватбата.

Времето минава, животът си тече, а създалите семейство мъж и жена усилено се грижат за него. Работата е основната част от ежедневието, а в изложбата могат да се видят предметите, използвани в миналото и растенията, които се отглеждат. Старостта не е тъжна – благородна е. Бабата и дядото, седнали пред къщата, са въплъщение на мъдрост. Възрастната жена преде – символично, изтегляйки нишката на живота. Изложбата завършва с Бабин ден. Появява се нов живот. Кръговратът продължава. Във вечността. Или поне във вечността, която човешкото съзнание е в състояние да си представи.

Посетители на различна възраст ще разглеждат изложбата „Човешкият кръговрат – миг и вечност“. Всеки е достигнал до определен етап от живота си и има шанса да спре пред кътчето, което го олицетворява. Да се вгледа и да си даде сметка – и за миговете, и за вечността.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица