Свържи се с нас

Култура

Свети Харалампий – целител и пазител на здравето от всички болести!

Published

on

Днес, 10 февруари, православните християни почитат Свети Харалампий. На този ден входът в музей „Етър” е свободен за посетители.

От 10:00 часа в храм „Свето Богоявление”, който е разположен на територията на музея, ще започне освещаване на празничната пита. Посетителите ще могат да опитат от нея и от традиционния за този празник мед, който също се освещава ритуално в църквата.

В 11:30 часа в училището над църквата започва лекцията „Обичаите за здраве”, част от които се практикуват и в деня на св. Харалмпий. Уредникът Руменя Денчева е подготвила интересна и полезна информация, която може да бъде практически полезна и за съвременните хора.

снимка: РЕМО „Етър“

Кой е св. Харалампий?

Според църковния канон св. Харалампий живее през II век в Магнезия, Мала Азия, където е влиятелен епископ. На почти 100 годишна възраст император Септимий Север го подлага на 13-годишни мъки, но той е непоколебим, а вярата му лекува всички рани. Преди да издъхне, мъченикът моли Господ да даде телесно здраве и душевно спасение на всички човеци.

Дали заради чудодейното му излекуване, или застъпничеството му пред Бог, народът почита св. Харалампий като целител и пазител на здравето от всички болести. Смята се, че той пази хората от чумата и в иконописта често е зографисан, как я държи затворена в стъкленица. Затова в народния календар денят на св. Харалампий се нарича още Чуминден и се смята за край на зимните празници – на предния ден (Атанасовден) св. Атанас вече е тръгнал за лято. От този ден може да се обработва земята, защото тя се затопля. В народната представа чумата е стара, грозна, рошава, зла жена, която ходи с тефтер и по списъка в него мори хората. Понякога тя води със себе си малко мръсно дете. За да се омилостиви или улиса и да забрави за какво е тръгнала, при епидемии на края на селото се оставя питка с мед, шише вино, сапун, нова кърпа, гребен и вода – да измие себе си и детето, да се вчеше, да хапне сладка пита, и да отмине селото без да причинява смърт. Св. Харалампий хваща и оковава чумата, затова празникът му е много уважаван.

Поверието гласи, че за да се предпазят от болести, на този ден сутрин рано се премитат къщата и двора, след което се готвят гозбите. Не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Жените месят обреден хляб и носят мед в църквата да бъде осветен на специална литургия. С този мед се маже питата, чупи се за здраве и се раздава на домашните и съседите. Осветеният мед се пази като лекарство срещу шарка и други болести до следващата година.

Тъй като Св. Харалампий е открил и лечебните сили на меда, празникът му е припознат като празник на пчеларите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица