Свържи се с нас

Икономика

Рекордни приходи от началото на века за „Етъра“

Най-много приходи от началото на века – 1 149 340 лева, реализира музей „Етър” през 2019 година. Постигнат е и рекорд по посещаемост от 226 070 туристи.

Published

on

За музей „Етър“ 2019 година е най-успешната от началото на века по отношение на постигнати финансови резултати. Реализираните приходи са в размер на 1 149 340 лева, от които 723 733 лв. от входни такси и 425 607 лв. от стопанска дейност.

снимка: Музей „Етър“

Резултатите бяха представени от Евгения Ангелова, главен счетоводител на музея, пред целия екип по време на годишното събрание.

Директорът проф. д-р Светла Димитрова е убедена, че е необходимо дейността на всеки да бъде детайлно описана в годишен доклад, за да стане ясно колко сериозен ангажимент е да се работи за музея. Главният уредник Ваня Донева детайлно разказа как протича събирателската дейност, обвързана с целогодишната дарителска кампания и как се извършва обработката на фондовете.

В основния фонд на музея през изминалата година са инвентирани 438 фондови единици. Научно-спомагателният фонд е нарастнал с нови 193 фондови единици. Общият брой на движимите културни ценности и музейни предмети, съхранявани в музея, е 26 069. Полагат се грижи за тяхната консервация и реставрация. Дооборудвани и подредени по материал са фондохранилищата в бившето училище „Йосиф Соколски” в кв. „Етъра” – музейната консервационно-фондова база. През 2019 година в музей „Етър” са показани 16 временни изложби – веществени, фотодокументални, постерни, от които 6 гостуващи.

По повод 55-годишнината на музея е подготвена специална изложба със заглавие „Мозайка от занаяти”, която гостува в Националния исторически музей в София и в Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Представители на институцията са взели участие в 12 научни форума в страната и чужбина. От печат са излезли три сборника с научни изследвания. За изминалата година е регистриран нов връх на българските граждани, посетили музей „Етър“. От регистрираните 226 070 туристи 196 629 са българите – с близо 18 000 повече от 2018-та. От музея за трета поредна година се правят анкети сред посетителите.

снимка: Музей „Етър“

Според Светлозар Тодоров, ръководител на отдела „Работа с публики”, интересен факт е, че 30% от анкетираните посочват, че живеят постоянно извън страната. С най-висока посещаемост през сезона са месеците август и септември. Най-често музеят посещават хората на възраст 19-35 години – 31%.

снимка: Музей „Етър“

На второ място са представителите на възрастовата група 36-50 години – 23.6%, на трето – посетителите на възраст до 18 години – 16%, следват тези на възраст 51-60, общо 14.9% и групата посетители над 60 години – 13.5%.

снимка: Музей „Етър“

Годишното събрание на музей „Етър” бе уважено от Нела Рачевиц – зам.-кмет по културата на Община Габрово, Йордан Ташков – общински съветник, Стефан Ганев и Иван Христов – представители на отдел „Култура” в Община Габрово, Мирослав Йорданов – директор на Музей Архитектурно-исторически резерват „Боженци”, Ива Дянкова и Албена Георгиева от неговия екип, Ангел Шерилов – от Национален музей на образованието и Светлана Михайлова – Връзки с обществеността на музея на „Хумора и сатирата”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица