Свържи се с нас

Култура

Сфумато гостува в Габрово с представлението „Кокошка“

Когато мечтите се сблъскат с реалността – „Кокошка“ на Сфумато и Спам студиос в Габрово

Published

on

Няма театър по света, който да не е поставял пиеса на Чехов. А какво ще е да видите в едно представление фрагменти от произведенията на А. П. Чехов и Николай Коляда, преплетени в сатиричен пъзел и изказани чрез многопластовата смисловост на театралния език? Това е смелото предложение на младата режисьорка Ана Батева в спектакъла „Кокошка“ – съвместна продукция на Театрална работилница „Сфумато“ и SPAM studios.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Представлението ще гостува на ДТ „Рачо Стоянов“ на 16 януари, четвъртък, и може да бъде видяно от 19.00 часа в камерна зала „Ружа Николова“ в Дома на културата в Габрово.

Сценичната адаптация на постановката също е на Ана Батева, която отскоро е част от екипа на Габровския театър. Тя включва в спектакъла си части от най-известните пиеси на Чехов – „Чайка“ и „Вишнева градина“, някои разкази от руския класик, и части от пиесите „Кокошка, „Мърлин Мърло“ и „Родилно петно“ на Н. Коляда, наричан „уралския Лопе де Вега“ и „Чехов на нашето време“.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Автор на музиката е Стефан Здравески – музикант и композитор, който също се присъедини към екипа на ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово през есента на 2019 г. „Кокошка“ на режисьорката Ана Батева е носител на наградите за най-добър режисьор и най-добро представление от Международния театрален фестивал в Прищина, Косово през 2018 г.

Постановката печели наградата за режисура от XII-то издание на Международния фестивал „Лица без маски“ в Скопие, Република Северна Македония.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

В представлението участват актьорите Василена Винченцо и Васил Дуев. Василена Винченцо получи номинации за театралните награди АСКЕЕР през 2019 в категорията „водеща женска роля“, както и за всичките ѝ роли в „Кокошка“.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Васил Дуев е популярно лице от софийската театрална сцена, многократно номиниран за наградите АСКЕЕР и Икар като режисьор и актьор. Той е щатен режисьор към Габровския театър от сезон 2018/2019 и зрителите го познават от спектаклите му „Истината или се осмеляваш“, който ще се играе на 14 януари от 19.00 часа в камерна зала „Ружа Николова“ в Дома на културата, както и от комедийното представление „Начало на спектакъла“.

Съвсем скоро предстои да видим най-новата му постановка с габровската трупа, която е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ от Флорентина Бадаланова.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Очаква се премиерата да бъде на 14 февруари 2020 г. на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“. Спектакълът „Кокошка“ е проект на театрално сдружение SPAM studios и тяхно първо представление, което осъществяват в партньорство с Театрална работилница „Сфумато“.

В него се засяга темата за свободния дух на човека, която е една от водещите теми в творчеството на Чехов. Персонажите Нина Заречная и Александър Тимофеевич заминават за столицата, влюбвайки се един в друг и намирайки свободата в изкуството. Там те попадат във водовъртежа на „изкуствените“ среди и фалшивите приятелства. Изкушават се от желанието за шумна слава, поддават се на кича и пошлото поведение, предават се на света на материалното, постигнато на всяка цена.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Съвременният руски драматург, режисьор и актьор Николай Коляда често говори в своите пиеси за интригите в театралните среди, липсата на „култура“ в културата и представленията „еднодневки“, за нуждата от критика. Дали това е така ще разберем в спектакъла „Кокошка“ на режисьорката Ана Батева.

Билети може да купите от касата на ДТ „Рачо Стоянов“ или онлайн на http://bit.ly/2MdbEqk, както и всички каси на ИзиПей/EasyPay в страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гербът на Габрово стана на 85 години

Published

on

На 28 септември преди 85 години Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който след различни превратности се запазва до днес. През 1934 г., по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града.

Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната.

Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България.

Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с.г. авторитетна комисия, с председател кмета Илия Кожухаров, се събира на заседание и преглежда представените проекти.

Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София.

Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев.

Пълният текст на материала, подготвен от Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нова придобивка за РБ „Априлов – Палаузов”

Published

on

Нова придобивка за читателите и служителите получи Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”. Институцията вече разполага с модерна машина за ултравиолетово обезпрашаване, дезинфекция и стерилизация на библиотечни материали, за да могат читателите на библиотеката да се чувстват спокойни, когато ползват фондовете и колекциите.

Стерилизаторът „UV sterilizer Book Self Klean SK-8000” действа чрез ултравиолетова стерилизация – един от новите и модерни начини за дезинфекция. Едновременно могат да бъдат дезинфекцирани 6 книги.

Книгите се почистват, обезпрашават и дезинфекцират в рамките на 30 секунди, неутрализират се микроби, вируси, бактерии и др., като в същото време не се уврежда книжното тяло.

Ултравиолетовата стерилизация е не само един от най-ефективните методи за стерилизация в момента, но също така е безвредна за човешкото тяло и околната среда.

Машината е лесна за използване и ще бъде полезна за всички, които искат да дезинфекцират книгата, преди да я вземат вкъщи.

Екипът на библиотеката се старае да отговаря на нуждите на читателите и вярва, че стерилизаторът ще помогне на потребителите на библиотеката да се чувстват по-сигурни и спокойни в условията на противоепидемична обстановка.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

снимка на Илия Илиев, б. д.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.

Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Директорът Цвятко Ковачив и зам. директорът Илия Илиев наблюдават работата в електролаборатория в Априловска гимназия, 1954 г.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

Част от писмо от д-р Петър Цончев до Илия Илиев, 1927 г.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица