Свържи се с нас

Култура

РИМ – Габрово показва златен медальон, връчван от Радка Пенчосемова

Published

on

Най-прилежната ученичка от стопанско училище „Хаджи Радка Пенчосемова” получава златен медальон. Връчването става на специална церемония, лично от съпругата на големия габровски индустриалец. Засега е известно, че е запазен само един такъв медальон, дарен наскоро от Таня Семова, внучка на Пенчо Семов, на Регионален исторически музей – Габрово. Хаджи Радка Пенчосемова връчва медальона от средата на 30-те години на ХХ век до 1945 година. Само момиче с успех пълен отличен може да стане носител на това отличие, казва директорът на музея Красимира Чолакова, която е изследовател на Пенчо Семов и автор на най-популярната книга за него.

Красимира Чолакова разказва, че през 1939 година, по повод тържественото честване на 50 години от създаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Пенчо Семов дарява 100 000 лева за създаване на благотворителен фонд, предназначен за подпомагане на прилежни ученички. Медальонът също е изработен с негови средства.

снимка: РИМ – Габрово

Финансовите успехи на Пенчо Семов дават възможност за разгръщане на сериозна благотворителна и образователна дейност. По думите на Красимира Чолакова Пенчо Семов е един от българските индустриалци, който още 20-те години на ХХ век разбира нуждата от професионално образование на жената.

Това е причина да подкрепи Женско благотворително дружество „Майчина грижа” за собствена сграда. На 4 декември 1930 година е закупено зданието на казино „Бузлуджа” в центъра на Габрово, заложено от собственика в банка „Съединение” в София. Сградата става дом на дружеството и в знак на уважение към най-големия дарител то е наречено на името на родителите му – Иван и Бона Семови.

Със средства на Пенчо Семов – над 800 000 лева, по проект на арх. Никола Гръблев се надстрояват два етажа в дружествения дом, които са предназначени за девическо професионално училище. В знак на благодарност на 3 октомври 1933 година Радка Пенчосемова и провъзгласена за почетна членка. С дарение от 80 000 лева от Пенчо Семов за обзавеждане на училището са закупени готварска машина, мивка, фанфарна музика. За построения дружествен салон благодетелят дарява 200 кв. м. паркет и завеса от кадифе.

снимка: РИМ – Габрово

През 1934 година на заседание на дружество „Майчина грижа” се решава училището да носи името на Радка Пенчосемова. При голяма тържественост училище „Хаджи Радка Пенчосемова” се освещава на 21 ноември 1935 година. Приема се и дарението й – знаме от кадифе, златна сърма и коприна. Сега това знаме се съхранява в Националния музей на образованието в Габрово.

През 1937 година семейство Семови даряват 200 000 лева за закупуване на киноапарат и оборудване на кинозала на дружествения салон в сградата на дружеството. Същата година във връзка с дейността на създадения театрален и танцов състав към училището, Пенчо Семов дарява шест национални женски костюма в комплект с шест златни наниза и шест златни гривни. За издръжката на детското лятно игрище и трапезарията, дарява 5 000 лева. Дареният от внучката на Пенчо Семов златен медальон, който е единствен известен до момента, ще стане част от новата експозиция на Регионален исторически музей – Габрово, където посетителите ще могат да го видят.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица