Свържи се с нас

Култура

Днес се открива изложбата „Оръжието на Освобождението“

Днес, 22 август, от 17.30 часа в Регионалния исторически музей в Габрово ще бъде открита изложбата „Оръжието на Освобождението“, по повод отбелязването на 142 години от Шипченската епопея и 85 години от откриването на Паметника на Свободата на връх Свети Никола.

В експозицията са представени 35 културни ценности – част от съхраненото в РИМ – Габрово оръжие от периода на войната. Великолепните образци на инженерно-техническата мисъл и декоративно-приложното изкуство пренасят спомена за героичните дела на нашите деди в името на Свободата. Акценти на експозицията са гладкоцевното и нарезно кремъчно-искрово и капсулно оръжие и ятаганите местно производство, както и някои интересни марки вносни револвери, които са били на въоръжение в създадената още на 25 юни доброволна милиция в Габрово.

снимка: Областна администрация – Габрово

Експонирани са основните оръжия на руската армия на европейския театър на бойните действия – „Бердана“ № 1 и № 2, „Крнка“, „Смит и Уесън“, различни типове саби, палаши и шашки. Представено е първото оръжие на Българското опълчение – пушката „Шаспо“.

Интерес представляват и оръжията на османската армия – „Пибоди/Хенри-Мартини“, „Снайдер“, „Ремингтън“, различни типове саби и ятагани. Очакваме Ви тази вечер, 17:30 часа в Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габровският театър гостува на българската общност в Атина

Габровският театър чества Деня на народните будители с българската общност в Атина

Габровският театър ще отбележи Деня на народните будители с българската общност в Атина. Визитата е по покана на Клуба на дейците на културата „Нов живец“ и е с подкрепата на българското посолство в гръцката столица. Пътуването ще се осъществи от 26 до 28 октомври, когато започват честванията на българския празник сред сънародниците ни. ДТ „Рачо Стоянов“ ще представи един от любимите на публиката спектакли – „Михал Мишкоед“, на режисьорката Невена Митева.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Представлението на Габровския театър заема централно място в програмата по отбелязването на Деня на народните будители. По думите на организаторите, то ще допринесе за поддържането на българския дух сред нашите емигранти и за популяризирането на нашата култура зад граница. Клубът на дейците на културата „Нов живец“ е ключов партньор в работата с ученици от българските неделни училища, техните родители и българската общност като цяло.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Изборът на постановка не е случаен. Автор на пиесата е възрожденецът Сава Доброплодни, а по нея е играно първото театрално представление у нас през 1856 г. Режисьорката Невена Митева и габровската трупа избират да следват театрални похвати от миналото, когато всички женски роли са били играни от мъже. В този спектакъл актьорският състав е изцяло мъжки, но това не е пародия, а умела игра с предизвикателството да се преобразиш като някой друг.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Участват актьорите Димо Димов, Любомир Кръстев, Светослав Славчев, Петко Петков, Ангел Калев, Живко Гущеров, Васил Грънчаров, Валери Радев, Даниел Тотов, Стоян Руменин. В постановъчния екип влизат: Румелия Алексиева – музика, Лъчезар Захариев – хореография, Велизар Велчев – текст на песните.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

В спектакъла зрителите ще се потопят в атмосферата на онова време, пълно с тънки надхитрявания, комични ситуации, любовни грешки и забежки, за да открият, че нашето съвремие не се е променило много. Публиката отново ще се срещне с човешката алчност и глупост, измамната заблуда за хубостта, любовните мъки на героите. Двете паралелни истории, които се развиват в постановката са поразително актуални и днес. Зрителите ще чуят архаичен български език от времето на възрожденците, което не само подсилва комичното в спектакъла, но ги прави непосредствени свидетели на случващото се на сцената. Автентичното звучене на българската реч помага на актьорите да се заиграят с публиката, да я включат в кроежите на персонажите, които пресъздават.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

С тази постановка Габровският театър ще представи пред българската общност класическа комедия от времето на зараждането на театралното изкуство у нас. Текстът на пиесата, режисьорските решения в спектакъла, подбора на актьорите, сценографията и костюмите ще възродят и обогатят представата на зрителите за българското Възраждане. Ще ги потопят в смисъла на празника, който честваме в Деня на народните будители.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Пикльото“ от Калин Илиев на габровска сцена

В два последователни вторника, на 29 октомври и 5 ноември на камерната сцена на Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, ще се състоят премиерните представления за Габрово на пиесата на Калин Илиев „Пикльото“.

Началният час и на двете постановки е 19.00 часа, а билети за тях могат да бъдат намерени на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.

„Пикльото“ е моноспектакъл на Кирил Михов, а режисьор е Бойко Илиев. Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги „Морфо“ и „Пролетта на емигрантите“ станаха изключително популярни. Може би защото историята проследява завръщане на емигрантите в измислената страна Нулия /безспорна метафора за България, но не само/.

Там те влизат в сблъсък с властта на одиозни фигури, носещи прозвищата Вълка, Плъха и много други, в които може да бъде разпознат не само конкретния ни политически елит, но нещо много по-важно: душевни типажи, които са напуснали човешкия си облик.

Пикльото е нощен пазач, който охранява склад за самочувствие. За да не заспи, е поканил тайнствена любовница. Появява се и Крадеца, приема фантастични, одиозни превъплъщения. Битките между Пазача и Крадеца са една от друга по-ожесточени и невероятни. Всъщност – има ли Пазач, Крадец, Любовница, склад за самочувствие? Или един самотник живее измислен живот, в който единствената „реалност“ до него е самият Бог?

Драматургът Калин Илиев може да бъде разпознат чрез пиесите „Ключът“, „Пикльото“, „Границата“, „Как се гони страх“, „Голямата мама“, Приказка за обърканото царство“, „Приказка за края“, „Максимално“. Текстовете му са преведени на английски, гръцки, китайски, немски, румънски, руски, словашки, сръбски, украински, френски, чешки…

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Поредицата „ФамилииТЕ“ продължава със Солакови

„Солакови“ – изложба с произведения на Митьо, Недко и Димитър Солакови – Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово – 25 октомври, 17.30ч.
„Пестеливи драсканици“ на Недко Солаков – Музей „Дом на хумора и сатирата“, Габрово – 25 октомври, 19.30ч

Поредицата „ФамилииТЕ“ на Община Габрово продължава с фамилия Солакови, информираха от администрацията на кмета. Поредицата представя творчеството на известни фамилии, свързани с Габрово, които имат принос за културния, икономически и обществен живот.

Във „ФамилииТЕ“ досега гостуваха семейство Москови – Рада, Теди и Иван Москови, семейство Пенчеви – Чаракчиеви и семейство Минчеви – цигуларите Минчо Минчев и синът му Николай Минчев.

„Солакови“ – изложба с произведения на Митьо, Недко и Димитър Солакови и „Пестеливи драсканици“ на Недко Солаков, ще бъде открита на 25 октомври (петък) в Габрово. Те ще продължат до 19 януари 2020 г.

Изложбата „Солакови“ говори за художници, свързани, макар и по различен начин, с едно конкретно място – Габрово и със съвремието ни в неговото безспирно течение и промяна. В пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев“ тя се покрива с представата за активно енергийно, подобно на радиовълните, излъчване на творчески възможности с изходна точка този град.

Ако Митьо Солаков с точните си портрети и изразителни монументални композиции се намира близо до самия източник поради почти постоянното си присъствие в града, то „вълните“ от изложби и колекции при сина му Недко и внука му Димитър са в постоянното разширение на това хипотетично излъчване, обикалят света от Ню Орлиънс до Сидни.

Династиите в изкуството са изключително органична традиция. Освен познания в занаята те съумяват да предадат целеустремеността, енергията и страстта, вярата в смисъла на изкуството и убедеността в свободата на изразяването.

Изложбата „Солакови“ се базира върху такава връзка, често неочевидна за външния поглед, но вградена в съзнанието, моженето и стремежите на участниците й. Творбите на Митьо Солаков, напуснал ни през 2010 г., представят изкуството на страната от трудния период на изолация от света през втората половина на 20 в. Тръгвайки от изобразителния реализъм в ателието на проф. Иван Фунев в Художествената академия в София, по-късно чрез обобщени форми и лаконични монументални композиции, той се стреми да отрази обречената утопия на онова, което днес неуважително наричаме „соц“.

Портретите му от габровските колекции на сякаш обикновени, но винаги любими хора, или на публични личности с точно уловените им характеристики, остават едновременно особени и разпознаваеми.

Паметниците и паметните знаци в града и около него, реализирани от скулптора, вече живеят извън времето си – онзи период в изкуството, чиято естетика постепенно, с отдалечаването на историческата травма, се асоциира с монументалност на пластиката, формите и посланията.

Увлекателно е да се проследява еволюцията при художника Митьо Солаков – изчистването на езика, стремежът към типизация, освобождаването от подробности при изграждане на формата по пътя към знаковостта от една страна, а от друга – експерименталните стъпки в посока не-идеалност, контактност, комуникативност.

Недко Солаков е българският художник на света. Достатъчно е да се надникне в неговата биография, за да се прозре географията и мащаба на представянията му из цяла Европа и на почти всички континенти. Участник е в множество световни изложби – 2 пъти на Документа в Касел, 6 пъти на Венецианското биенале, 3 пъти на Биеналето в Истанбул, 2 пъти на Биеналето в Гуангджу, както и в Лион, Тирана, Москва, Сидни, Катманду, Рига… без да се споменават около 150 самостоятелни изложби.

За откриването в Габрово той идва седмица след вернисажа си във Виена, където в един от най-важните й музеи – Албертина, е изпълнил рисунки и коментари по стените в изложбата „Страст за рисуване. Дарение на Колекция Флоранс и Даниел Герлен за Центъра Помпиду“.

снимка: Община Габрово

В момента експозиция от нови негови работи може да бъде видяна в Пловдив в Галерия Сариев, а следващият му проект е в Париж – в „Космополис #2“ на Центъра Помпиду, където ще се представи и най-младият Солаков – Димитър.

Много от историите на Недко, а той е всепризнат майстор на визуални разкази и коментари с рисунки и текст, имат за отправна точка ако не точно родния му град, то топоса България, за чиято история и култура Габрово има изключителен принос.

В много от авторските си повествования – лекции, публикации, интервюта, художникът нееднократно подчертава връзката със страната чрез любовта си към природата и най-вече към пейзажа около Габрово, към самия град, към онова, което с леко неудобство от сантименталността обобщаваме като „роден край“.

Галериите в Габрово са имали шанса да придобият навреме ранни живописни произведения на художника и днес, в контекста на широкото му представяне в изложби, музейни и частни колекции по света, е изключително интересно да се анализира началото на мащабния му път. Тогава, през 1980-те, той е и успешен характерен портретист, и майстор на алегории, и последовател на класиците в областта на жанровите и дори батални композиции, и създател на необичайни за времето си метафорични, почти абстрактни платна.

В тази обширна, макар и далеч не изчерпателна експозиция на някогашния Недко Солаков, се вижда смелостта му да премине от почти прозрачното вальорно изграждане на повърхности към наситени с цвят и пастьозни мазки слоеве, от обобщенията към множеството детайли.

Изглежда, че именно вниманието както към композиционните, така и към смисловите подробности, е онази част от ранния му период, позволила на автора да се развие до блестящ и обстоятелен, пълен с нюанси разказвач, какъвто го виждаме днес. Верността към живописното изкуство, към изразителността на цвета и „ръчното пипане“ през зрелите си години, Недко Солаков подчертава чрез „Историята на жълтото петно“ (от 1997 до днес) – прясно оцветена повърхност на стена и текст върху нея, иронизиращ тегобите на успешния творец, поставил задачи на асистентите си, но забравил точно с каква цел…

При Недко четенето едновременно с гледането е характерният метод, който уникално „работи“ и в подробните му инсталации, и в представителни музейни експозиции, и в празните зали. Как става това може да се види в „Пестеливи драсканици“ в Дома на хумора и сатирата едновременно с изложбата в Художествената галерия „Христо Цокев“.

Творбата е направена специално за мястото и авторът обещава съвсем локални и лични коментари, като габровските зрители ще се окажат в ситуацията, в която вече са били посетителите на такива музеи като Музея за модерно изкуство, Франкфурт; Haus Konstruktive, Цюрих; Музея Франс Халс, Харлем; Кунстмузеум, Сент Гален; P.S. 1 MoMA, Ню Йорк; Фондация Сералвеш, Порто; Центъра за съвременно изкуство De Appel, Амстердам; Музея Кралица София, Мадрид…

Голямата инсталация „История на изкуството – кратка версия“ (2014) на третия участник – Димитър Солаков, метафорично обхваща цялата изложба. В нея младият автор за кратко нахлузва обувките на предците си и стъпва в академичната им подготовка.

Запазвайки дистанция и с голяма доза ирония спрямо каноните, той на практика сякаш се обучава от образците на миналото – пробва се в пещерната живопис, проучва византийската мозайка, копира романска миниатюра, поема роли от религиозната иконография, изучава революционната архитектура на Ренесанса, отдава дължимото на културното, формалното и тематично многообразие на генезиса на изкуството днес – от „античността до наши дни“, както често бива обозначен огромният компендиум от творчески постижения.

Фотографското му образование в Нов български университет, както и семейната традиция на умело композиране на разнообразни арт и нон-арт средства, са му дали бърз и точен поглед, позволяващ да извади от „учебника“ (в този случай „История на изкуството“ на Ернст Гомбрих) подходящи визуални фрагменти и да ги превърне в поучителна и увлекателна „жива“ инсталация.

Представител на поколение, за което границите са условни, а светът е синтез на множество множества от наглед разнообразни елементи, Димитър Солаков се интересува от „неописаното“, в това число и от историята на изкуството – от праисторическото минало, вселената, съвместното съществуване на животи на планетата, от всичко, което не отблизо и индиректно, но постоянно влияе върху човечеството, въображението му, изкуството, което то създава. Един от библейските завети „Обичай ближния като себе си“ е визуализиран като пряка връзка между него, човека, и галактиката Андромеда.

Димитър е известен със сериозната си загриженост за състоянието на околната среда. Седмица преди експозицията в Габрово в галерията Heerz Tooya във Велико Търново се откри изложбата му „Знаци“, в която, работейки с неон, той създава остра метафора за лицемерието нa обществото по отношение на обхваналата ни екологична криза.

Става дума не само за актуалния протест срещу политическото отношение към проблема – искането на художника е да прогледнем. В Габрово той показва „Връщане във форма“ (2017) – днешните т. нар. изкопаеми горива във вида, от който са се преобразували в такива – oт планктона, скулптиран от 3D принтер по проект на автора.

Изложбата „Солакови“ представя в края, където са израснали, местни художници, един вид „нашенци“, чието творчество търси отговори на все същите вечни за изкуството въпроси, зададени още от Пол Гоген в края на 19 в. – откъде сме? кои сме? накъде отиваме? Митьо – вкоренен в мястото и времето си, Недко – в международния си водовъртеж, и Димитър – преодоляващ и историческата конкретика, и топоса с неговия реален пространствен контекст.

Кратки биографии:
Митьо Солаков е роден през 1931 г. в село Ряховците, Севлиевско. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“ в София през 1955 г. при проф. Иван Фунев. В продължение на седем години е директор на Техникума по каменоделие във врачанското село Кунино. През 1962 г. се завръща в Габрово и работи като уредник в Художествена галерия „Христо Цокев“. До 1989 г. е председател на художествения съвет към Съюза на българските художници в Габрово. Като скулптор постига успехи в портретния жанр и монументалната скулптура. Творбите му са свързани с исторически и политически събития – Паметник на априлци, Паметник на Тодор Асенов, „Пиета”, „Жетварки”, „Бригадири”, „Майка с дете”. Заедно с колегите си – Никола Николов и проф. Кънчо Цанев, възстановяват Габровския карнавал, прераснал във Фестивал на хумора и сатирата, превърнал се в емблема на града. Автор е на статуетката „Гаскар” (1995) – наградата на град Габрово, която се връчва на отличен от журито творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г. Умира на 4 февруари 2010 г.

От началото на 1990-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен Бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); като Националното представяне на България на 48-то, както и на 46-то, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетинье; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени Арабски Емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду и 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска Художествена Галерия, София; Galleria Borghese, Рим; Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София и La Panacee, Монпелие. През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey“ бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма до сега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж. Провъзгласен е за почетен гражданин на Габрово през 2015 г. Димитър Солаков (роден 1987 г.) завършва Нов български университет, София, през 2011. Участвал е в редица международни изложби, част от които са: “SUPERPOSITION: Art of Equilibrium and Engagement”, 21 Биенале в Сидни (Австралия), “What is Left”, (Виена), “The Pleasures of Love” (Белград), “The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България), Sofia Contemporary (София), “All I Can Do Is Art” (Прага), 56th October Salon (Белград), “What Is Left?” (Виена). Представял е самостоятелни изложби на места като Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), Институт за съвременно изкуство – София, Credo Bonum (София), 0gms (София).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица