На християнския празник Петровден младите и амбициозни младежи от Интеракт клуб Севлиево откриха поетичен кът на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” към Народно читалище „Развитие-1870“ в парк „Черничките“.

Идеята на младежите беше приета присърце от община Севлиево, Ротари клуб Севлиево и разбира се, от членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” и Народно читалище „Развитие-1870”.

Сумата, събрана за каузата на Интеракт клуб Севлиево е прецедент – 1 200лева. Парите са набавени на традиционния мартенски базар, организиран от членовете на Интеракт. А това е доказателство, че гражданите на Севлиево имат много добро отношение към поезията. На откриването на поетичния кът Президентът на Интеракт клуб – Калоян Тодоров дефинира накратко поезията – „Когато животът стане монотонен и разпилян, в него се намесва поезията, за да го подреди.

Поезията е всичко онова, което чувстваме и не можем да обясним, защото поезията може да говори вместо нас. Тя изказва скритите ни чувства.” А водещият Борислав Маринов даде думата на председателя на литературен кабинет „Пеньо Пенев”- Димитър Васин, защото той най-красноречиво може да говори за поезията -„Поезията е жажда. Няма нищо по-хубаво от това, че идеята на членовете на Интеракт клуб Севлиево е намерила толкова хубава форма.

Такава алея на поезията няма. Нека няма в сърцата ви и лоша дума. Ако мога да ви пожелая нещо, то е да вървите само напред и нагоре. Много хубави думи да чувате занапред – обич, обич и пак обич! Ние от Литературния кабинет няма да ви забравим! Подали сме ръка на пишещите – заповядайте при нас! Дарихте ни с много обич!”

Президентът на Ротари клуб Севлиево за следващата ротарианска година – Марияна Петрова също адмирира идеята на Интеракт клуб – Севлиево – „Развълнувана съм. Много е вдъхновяваща идеята, която осъществиха нашите приятели от Интеракт клуб Севлиево.

Уникална инициатива, която показва, че младите хора са дълбоко вдъхновени от изкуството и успяват да докоснат поетите. Гордост е да видим чувствата на поетите върху поставените постери. Поздравявам ви сърдечно.”

А секретарят на Народно читалище „Развитие-1870” – Нели Тотева – Георгиева поздрави гостите и прочете благодарствен адрес – „Скъпи приятели, от името на Народно читалище „Развитие-1870” и от Литературен кабинет „Пеньо Пенев” ви благодарим за реализирането на идеята, с която популяризирахте литературните творби на членовете на Литературен кабинет „Пеньо Пенев” в парк „Черничките”.

„Пожелаваме любовта към изкуството във всички негови форми да присъства в живота Ви, защото както казва Хелвеций – „Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.” Бъдете благословени!”, Нели Тотева – Георгиева – секретар на Народно читалище „Развитие-1870“.

Всички гости на събитието си тръгнаха с обич и вдъхновение от вечерта, в която бяха „посадени” в парк „Черничките” думите, които извират от най-дълбокото на душите на севлиевските и утвърдени поети…

*Снимки: Минчо Тодоров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Габровският драматичен театър ще представи пред публика най-новия спектакъл от репертоара си – „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. Премиерата ще се състои на 7 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена в театъра.

Спектакълът е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър. Участват актьорите Димо Димов, Таня Йоргова и Петко Петков, със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Художник и сценограф на постановката е Гергана Лазарова – Рънкъл. Преводът на текста е от Мария Змийчарова.

Първоначално замислен като моноспектакъл от режисьора, впоследствие „Салиери“ е разработен като спектакъл, заради богатото идейно съдържание на текста и възможностите за синкретични експерименти на сцената. Освен актьорското превъплъщение, което зрителите очакват да видят във всяка една театрална постановка, тук ще има живо изпълнение на автентични класичски музикални произведения. Представление, в което музиката има главна действаща роля. Представление за съперничество и борба, за разкъсващото отчаяние да живееш в сянката на гениалността и въпреки това да твориш и оставиш следа след себе си. Представление, което ще Ви разходи из историята на музиката като в интерактивен музей, в което ще се изкачите по стълбицата на музикалната хармония, за да откриете колко самотно е на върха.

Режисьорът Петринел Гочев и габровската трупа създават постановката специално за честването на Международния ден на театъра на 27 март тази година в украинския град Николаев по покана на Николаевския академичен художествен руски драматичен театър. Възникналата пандемична обстановка, предизвикана от Ковид-19, осуети изявата на ДТ „Рачо Стоянов“. Това даде възможност за ново режисьорско преосмисляне и прочит на пиесата от Питър Шафър, което публиката ще види на 7 юли на габровска сцена.

В ролята на Антонио Салиери ще влезе Димо Димов, който от години работи с Петринел Гочев. Зрителите познават майсторски изиграните му роли от четири постановки на режисьора: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г. Последната изява на Димо Димов е в спектакъла „Орото ламя е“, 2020 г. на режисьора Васил Дуев.

Интересно за зрителите ще бъде участието на пианистката Инес Симеонова, която е корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Тя ще изпълни на две пиана подбрани откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен.

Инес Симеонова е завършила пиано и магистратура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има многобройни участия в наши и международни музикални проекти, отличия и награди от български и чуждестранни конкурси. Сред тях са: II награда и специална награда за българско произведение от VII Академичен конкурс по камерна музика, 2017 г., II награда от XI Международен клавирен конкурс „Албер Русел“, 2016 г., I награда от VI Академичен конкурс по камерна музика, 2016 г., III награда и участие в Lancaster Piano Festival, в Пенсилвания, САЩ, 2015 г., II награда от Международния клавирен конкурс „Шуман-Брамс“, 2014 г., II награда от IX Международен конкурс „Франц Шуберт“ за камерна музика, 2013 г., майторски клас в Академия Тадини, Ловере, Италия, 2012 г. и наградата на професорите от VII Международен пиано фестивал-конкурс, Сан Даниеле, Италия през 2011 г. Инес Симеонова е участвала също в Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, 2017 г., в 48-я Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, 2017 г. и във фестивала „Tansen Samaroh“ Гвалиор, Индия, 2014 г.

В спектакъла „Салиери“ живото изпълнение на потпури от Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен, е привилегия, с която режисьорът Петринел Гочев смело експериментира!

Билети могат да бъдат закупени от касата на театъра, всички каси ИзиПей/EasyPay и онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.

Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.

Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.

След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.

За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.

Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.

Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/