Култура
Лятно кино в парка на хумора
В края на август предстои третото издание на „Лятно кино в парка на хумора“, организирано от Музея на хумора и сатирата. По традиция екранът ще е на фасадата на музея до скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса.
Този път партньори на филмовата програма са Руският културно-информационен център и Чешкият център. Габровци и гостите на града ще се насладят на четири изпълнени с много смях и добро настроение комедийни вечери, всяка от които ще започва в 20:15, с някой от незабравимите филми с великия комик Чарли Чаплин, а от 20:30 могат да гледат:
22 август – На въдицата
23 август – Иван Василиевич сменя професията си
29 август – Шегата
30 август – Аз, печалният бог.
Входът отново е свободен, място има за всички, но и всеки може да гледа филма и в любимия си сгъваем стол, ако си го донесе! При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите. Всички филми са със субтитри.

22 август, 20:30
На въдицата
Режисьор: Наталия Углицких; музика: Глеб Матвейчук, Андрей Комисаров, Михаил Смирнов; в ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев; Русия, 2011, 86 мин.
Руската комедия „На въдицата” ни пренася на екзотични места точно в разгара на курортния сезон. Защото главната героиня Рита, треньор на деца по фигурно пързаляне, си е поставила амбициозна задача. Оказва се, че нейният годеник е предпочел сестрата на супербогаташа Власов. Всички знаят, че въпросният Власов е на 13-о място в страната по богатство. Знаят, че се увлича по подводни спортове и посвещава много време на хобито си някъде в Тайланд, при това ходи там инкогнито. Само че никой не знае как изглежда този човек. Това не е пречка за Рита: тя е решена да го накара да се влюби в нея. И тръгва да го издирва на мистичния остров Тао. В търсенето ще й помага журналистът Костя.
Какво се случва на острова? Сред екзотика, екшън, любов, увлечения, откровения и…
Краят е за тези, които дойдат на 22 август от 20.30 ч в Лятното кино на Дома на хумора и сатирата.

23 август, 20:30
Иван Василиевич сменя професията си
Режисьор: Леонид Гайдай; сценаристи: Владлен Бахнов, Леонид Гайдай, по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков „Иван Василиевич”; композитор: Александър Зацепин; в ролите: Юрий Яковлев, Леонид Куравльов, Александър Демяненко, Наталия Селезньова и др.; Русия, световната премиера е в САЩ през 1973, 88 мин. Комедия, приключения, фантастика, царски персони и джебчии на едно място. Всичко това в руската комедия „Иван Василиевич сменя професията си”. Инженерът изобретател Александър Тимофеев – Шурик, създава в дома си машина на времето, която неочаквано свързва жилището му с палатите на цар Иван Грозни през XVI век. Там се озовават съседът на инженера – пенсионерът домоуправител Иван Василиевич Бунша и крадецът Жорж Милославски. В същото време царят попада в новото време. Повредата на машината довежда до най-различни неочаквани, любопитни и забавни събития.

29 август, 20:30
Шегата
Режисьор: Яромир Иреш; сценарий: Милан Кундера, Яромир Иреш; в ролите: Йозеф Сомър, Яна Дитетова, Лудек Мунзар, Евалд Шорм и др.; Чехословакия, 1968 , 79 мин. Един от последните филми на Чехословашката нова вълна, забранен за показване в течение на 20 години, разказва за проваления заради младежка шега живот на героя Лудвик Ян и гротескно завършилия му опит да си отмъсти. Екранизацията на едноименния роман от Милан Кундера майсторски пресъздава основните му теми за белязаните от комунистическите репресии човешки съдби, за унищожаването на селото и неговите традиции, за духовната и материалната нищета и разрушените междучовешки отношения. Проникновената картина на епохата е пронизана от вечния въпрос за правото на човека сам да въздава справедливост.

30 август, 20:30
Аз, печалният бог
Режисьор: Антонин Кахлик; сценарий: Милан Кундера, Антонин Кахлик; в ролите: Милош Копецки, Павел Ландовски, Хана Лелитова, Иржина Ираскова и др.; Чехословакия, 1969, 83 мин. Тъжно-смешната история за опита на застаряващия прелъстител Адолф да си отмъсти на отхвърлилата го млада жена е заснета по първия публикуван разказ на Милан Кундера. Eкранизацията на Антонин Кахлик не предизвиква възторг у критиците, а писателят изключва „Аз, печалният бог“ от окончателната версия на сборника „Смешни любови“, за зрителите обаче остава възможността да се насладят на великолепния актьорски дует Милош Копецки и Павел Ландовски.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Култура
Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.
Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.
За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.
Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.
Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

-
Новинипреди 5 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 6 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 6 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Културапреди 6 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Новинипреди 6 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 6 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Любопитнопреди 6 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 5 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение








