

Култура
Сдружение на руските художници в България гостува на галерия „Видима”

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението на руските художници в България гостува на галерия „Видима” – Севлиево.
Гостите на събитието ще могат да се запознаят с три прекрасни дами, отдадени на живописното изкуство.
Изложбата, озаглавена „От цялото сърце” или „От всего сердца”, ще ни потопи в дълбоката руска душевност. В платната на руските художнички ще открием носталгичен поглед назад към родината и впечатляващи пейзажи, вдъхновени от прекрасната българска природа.

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението на руските художници в България е създадено от Татяна Пачгина, Олга и Владимир Рибакови през 2017 г. През изминалата година те успешно представят изложби в София, Велико Търново, Русе и Бургас.
В сдружението има художници, които сега започват да се учат и такива, които рисуват от години. Възрастовият диапазон също е широк – от младежи на 18-годишна възраст до 70-годишни. Творят в различни стилове, но намират едно общо вдъхновение – България.
Началото на сдружението започва от обща изложба на основателките Татяна, Олга и Владимир. С помощта на социалните мрежи то се разраства бързо и към него се присъединяват много други творци, които носят Русия и руската култура в душата и корена си. За изминалата година с голям успех бяха показани изложби във Велико Търново, Бургас, Русе, Поморие, Ямбол.
Тази година започна с голяма изложба в Руски Културно Информационен Център София, последва изложба в Орешака, а след изявата в Севлиево, предстоят още изложби във Велико Търново, Бургас, Русе и други градове.

снимка: Галерия „Видима“
Сдружението вече наброява повече от 30 художника от цялата страна. По думите на председателя Олга Рибакова тази цифра не е окончателна, и отбелязва, че България и природата предразполагат към творчество.
Сдружението обединява както професионални художници, получили академично образование, така и любители, които обаче показват голямо желание и развитие. Всеки може да научи нещо от другите.
Дейността на сдружението не се ограничава само с провеждането на изложби, подчертава Олга. Това е платформа за културен обмен между България и Русия.
Изложбите на руските художници показват както вдъхновението, което получават от красотата на българската природа, така и носталгични спомени от Русия. Брезовите гори, необятните полета, руското село и величествените православни храмове.
С изложбата „От цялото сърце“ в галерия „Видима“ ще се запознаете с едни от главните фигури и основатели на сдружението – Олга Рибакова, Татяна Пачгина, Татяна О’Махони, както и с техните прекрасни впечатления от България и красивите спомени от Русия!
Откриване е насрочено за днес, 14 май, от 17.30 ч. в галерия „Видима“.

снимка: Галерия „Видима“
Художничката Оля Рибакова е родом от Сибир – суров край, където и през май може да падне сняг, а зимата продължава повече от 6 месеца.
„Когато пристигнах в България за първи път си помислих, че очите ми са промити с изворна вода – толкова прекрасна, живописна и разнообразна ми се стори българската природа. Колкото повече опознавах България: героичната и история, дълбоката и уникална култура, добрите и отзивчиви хора, толкова по-силно укрепваше желанието ми да се заселя именно тук . Ние избрахме да живеем в малкото село Мусина близо до старта столица В. Търново. Сега нашият дом е тук, както са тук и нашите приятели и живота ни. Тук черпя идеите за моето творчество, моето вдъхновение, от тук са изворите и за моите картини.“
Оля Рибакова е родена в Екатеринбург. Живяла е, учила е и е работила в град Томск. Тя е психолог и журналист, започва да рисува преди 10 години.
„Оттогава аз се уча неуморно, овладявайки все нови и нови похвати и умения. Последната ми любов е – живописта на старите майстори. Завладяха ме удивителните платна “ Малките холандци“, одухотвореността в простите неща, в обикновените радости на живота. Аз също виждам одухотворено простичките неща и обикновените радости на живота. Опитвам се да намирам универсалните ключове на творчеството, отключващи сърцата на хората. “
В кметството на своето село Оля е създала постоянно действаща експозиция от картини, които тя е подарила. Тя е един от учредителите на „Сдружението на руските художници в България“ и нейните картини са обиколили много градове в страната, а също и в Русия: в Томск и Москва. Картините и са част от чатни колекции в САЩ, Холандия, Белгия, България и Русия.

снимка: Галерия „Видима“
Животът на Татяна/О’Махони/ е посветен на семейството и изкуството. Тя е родом от Севастопол. Рисува, откакто се помни. Родителите й са инженери. “Сестра ми също е инженер, мечтаеха и аз да работя нещо такова. Но аз се оказах бялата врана в семейството“, разказва Татяна. Още на 16 години направила стенопис в училището, в което учи. После завършила и точно това в Университета по изкуствата в Москва.
Съдбата отвела Татяна във Великобритания, след като се омъжила за ирландец. Там семейството живяло 17 години. На Острова Татяна завършила и живопис в един от местните университети. Участвала в редица изложби с други художници.
Няколко са темите, които вълнуват авторката. “Обичам историята и за това в картините ми присъстват различни мотиви, свързани с нея“, споделя художничката. Чаровната рускиня признава, че е пристигнала със семейството си в България, за да може синът й да опознае славянските си корени. Младежът изкарал две години тук, но сега живее близо до Лондон. Татяна с усмивка разказва, че той продължил семейната традиция – завършил технически университет. Тя и съпругът й почти 4 г. живеят в България и нямат намерение да я напускат. Посетили много места в страната, преди да се установят в Царева ливада. Били в Стара Загора, Казанлък, Елхово, Бургас, Варна, Добрич, Плевен и Русе. “Когато дойдохме във В. Търново, това беше любов от пръв поглед. Но се оказа, че северно от В. Търново релефът е много равен, а аз съм свикнала с планините, затова избрахме полите на Балкана. Там се чувствам като у дома си, защото около Севастопол също е хълмисто”, пояснява тя.
Татяна обича да рисува и социални теми. Миналата година направила изложба против изсичането на горите в България. Третата тема, която претворява като автор, е свързана с Втората световна война. Рисува, когато нещо я развълнува дълбоко.

снимка: Галерия „Видима“
Татяна/Пачгина/ е млада и красива рускиня, влюбена в България и Велико Търново. Обиколила е цяла Европа, но виждайки старата българска столица на снимка, решава, че това е мястото, където иска да живее и да роди децата си. Така и става. Вече 7 години е търновски жител, а в града намира вдъхновение и сбъдва мечтата си да стане художник. Татяна Пачгина е родена в Ижевск. Градът се намира в централна Русия, в близост до планината Урал, а в него живеят около 700 000 души. Мястото е известно с това, че в района е роден най-известният руски композитор Пьотр Илич Чайковски, там се произвеждат и автоматите “Калашников”.
Още като дете Таня била влюбена в рисуването и три пъти в седмицата за по 2-3 часа посещавала школа по изобразително изкуство. Чаровната дама завършва реклама и връзки с обществеността в родния си град, където e живяла първите 22 години от живота си. Още в първи курс в университета започнала да работи в рекламата. Когато завършила, се преместила в Москва, където работела като директор на рекламния отдел в голяма компания за производство на млечни продукти и сладоледи от Сибир.
Но това не ѝ било достатъчно. Така, в търсене на един по-различен свят, Татяна решава да тръгне за Европа. А и искала да осъществи детската си мечта – да стане художник. Обиколила Стария континент на длъж и шир, била в Кипър, в Чехия, в Швеция и цяла Скандинавия. Дошла във Велико Търново, когато мъжът ѝ Юри и показал снимка на Велико Търново.
“Архитектурата, къщите накацали по склона, зеленината ме привлякоха толкова много, че реших да ги видя. Дойдохме тук и като зърнах Царевец заявих, че искам да живея тук. Красивите пейзажи ме заслепяват и до днес. Усещам неспирно вдъхновение да рисувам, а и българите са много гостоприемни и топли като хора”, разказва с усмивка на симпатичен български рускинята. Татяна допълва, че в Швеция и Русия няма толкова цветове, колкото в България. Тук тя се занимава най-вече с рисуване и реализира мечтите си. Създава предимно пейзажи, но експериментира с портрети и икони. Вярва, че ако рисува всеки ден, ще стане майстор. Привърженик е на максимата 5 % талант и 95 % труд.
Таня живее на Варуша, където има много художници. Рускинята казва, че атмосферата за рисуване там е идеална. “Щастие е да виждаш такава красота всеки ден. Живея в старата част на града и се чувствам като герой на приказка”, усмихва се тя. След къщата до църквата “Св. Никола” във В. Търново семейството си взело и имот в Полски Сеновец, което е близо до Полски Тръмбеш. Селото я впечатлило, защото много от къщите там са направени с каменна зидария, както е в Арбанаси.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 7 дни
Силно представяне на габровци на републиканското по билярд
-
Икономикапреди 6 дни
Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Откриват хеликоптерната площадка на болницата в Габрово
-
Културапреди 6 дни
Честит празник, архивисти!
-
Новинипреди 6 дни
В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“
-
Кримипреди 6 дни
Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана
-
Новинипреди 3 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 3 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово