Свържи се с нас

Култура

Премиера на „Години любов“ и прожекция на филма „Невена Коканова. Пътуване“

Премиера на книгата „Години любов“ и прожекция на филма „Невена Коканова. Пътуване“

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

На 7 март в Музея на хумора и сатирата е премиера на книгата „Години любов“ и прожекция на новия документален филм „Невена Коканова. Пътуване“. Представянето ще се състои от 18.00 часа в Залата на жирафите и е част от националното турне „Години любов“.

На 3 декември 2018 година, по случай 80-годишнината от рождението на първата дама на българското кино, „Книгомания” издаде биографичната книга „Години любов. Невена Коканова” – автор е журналистът Георги Тошев.

„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана.

Жена и актриса.

Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите.

В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя.

Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си.
Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.” – Георги Тошев

Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.

„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“ – споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.

Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., „Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта ú.

„Откривам, че животът е прекрасен, а аз съм частичка от всемирнината хармония. Аз съм артистка, животът е моето хоби.”

„Години любов” припомня „Лицата на Невена” от дебюта й в „Две победи” (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов”), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн”, „Дами канят” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената й изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Л. Шарланджиев „Трите смъртни гряха” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия ú път.

Първият стрес в киното за бъдещата звезда, разказва Г. Тошев, идва от факта, че тя не умее да свири на пиано. По сценарий героинята ú Ема трябва да може. Взимат аксесоарите от ръцете й и ги слагат на друго момиче, професионална пианистка. След време „босоногата Жулиета”, както я наричат, споделя: „Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама. Важното е умело да лъжеш”.

На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – френският писател Андре Мороа целува ръката на Коканова с думите: „Вие ме развълнувахте!“.

Много от фотографиите в „Години живот” се публикуват за пръв път – те са от личния архив на Невена Коканова и Теодора Шарланджиева. Ще видим първата дама на българското кино като дете, а после и като начинаеща артистка в Ямболския театър; сполетяна рано от успеха, току-що омъжена, щастливо усмихната съпруга и майка. Включените в книгата портрети от 50-те години са запечатали първите моменти от осъзнаването на силата на своята женственост пред влюбеното око на камерата. Георги Тошев е подбрал и снимки от бенефиса за 60-ия й рожден ден, скромно отбелязан с „Важното е да си желана“ в театър „Възраждане“. В края на изданието е поместена пълната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с кадри от Българската национална филмотека.

„Част от това една жена да бъде красива, е да използва красотата си. Трябва да вярва, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността често се оказва в конфликт с фантазията, но не и при Невена. У нея има съблазън. Еротична естетика, която привлича силните и отблъсква слабите, чуждите.” – Георги Тошев

Ако потърсим връзката на Невена Коканова с Габрово – тя започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. След това играе в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Именно в Габрово се състои и сватбата и с режисьора Любомир Шарланджиев, а обядът с гостите – в Соколовския манастир. Години по-късно в края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в Балкана – в с. Иглика, Габровско. На представянето Георги Тошев ще разкаже и други любопитни факти от времето, в което великата актриса е свързана с града.

На място гостите на събитието ще могат да закупят и екземпляр от биографията „Години любов“ и да вземат автограф от автора й.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“

Published

on

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“ е културната ценност на месец юли в Регионален исторически музей – Габрово. Тя е с форма на додекаедър от бял порцелан върху ниско столче с кръгла форма.

Чинията е среднодълбока с косо отворени навън стени. Украсена е по устието с хоризонтална линия в тъмносин цвят, а вътре по стените с рисувана в кафяво линия и 3 растителни орнамента от цвят, фланкиран с клончета.

На дъното отвътре е нанесено допоясно изображение на индустриалеца Пенчо Семов, кафяво тонирано, с неговия подпис отгоре. На гърба на дъното има производствена марка: буква „М“, вписана в триъгълник.

Чинията е произведена в периода 1943 – 1945 г. в порцеланова фабрика „Георги Младенов и Сие“ АД – Видин. Тя е част от изработените пълни комплекти сервизи за хранене, кафе, чай, десерт и кани за вода с образа на благодетеля Пенчо Семов или с неговия монограм, за всички благотворителни заведения на фондацията – старопиталище и църква, девически пансион, детска колония, санаториум, мъжки пансион, индустриално-кооперативно предприятие.

Големият български индустриалец, символ на промишлената мощ, стопанския напредък и просперитета на Габрово, завършва достойно живота си със своето завещание от 1943 г., с което отделя над 200 мл. лева за благотворителни цели.

Венец на неговия творчески път е създадената ефория, като построените за целта сгради още съществуват в Габрово и са част от емблематичния му образ. Умира преди 75 години, на 10 юли и е изпратен от хиляди свои съграждани.

Раздаваните за „Бог да прости“ на присъстващите на неговото погребение сервизи и днес са запазени в не малко габровци и напомнят за делото на Пенчо Семов.

*Снимка: РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

снимка: Община Габрово

Аз съм – Христо Стоянов.

Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…

Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.

Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.

Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…

Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…

Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…

Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…

Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…

Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…

Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…

Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…

Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…

Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…

Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…

Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…

Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…

На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Съучениците“ – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева, Христо Явашев – Кристо

Published

on

Творба на Дора Бонева

Тази година отбелязваме 160 години от обявяването на Габрово за град. Това се оказа чудесна възможност за екипа на Художествена галерия „Христо Цокев“, да представи пред габровска публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

Творба на Ива Хаджиева

„Габровската колония“ – така Борис Попов нарича своите ученици Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев. Четири талантливи деца, свързани преди повече от 7 десетилетия от детските игри на трапери и индианци и страстта да рисуват в едно искрено и безкористно приятелство. Заедно са в Априловската гимназия, в кръжока воден от Борис Попов, в Художествената академия.

Творба на Драган Немцов

Заедно са и сега в Изложба „СъученициТЕ“, организирана от Художествена галерия „Христо Цокев“. Да събереш в една зала четири огромни личности, всички с впечатляваща биография, с изключително разнообразно и мащабно творчество и с ясно изразен индивидуализъм се превърна в истинско предизвикателство.

Четири вселени, четири различни измерения, четири съдби, обединени от една мащабна експозиция.

Творба на Христо Явашев – Кристо

Изложбата е своеобразна разходка във времето, проследявайки развитието в творчеството на Дора Бонева, Драган Немцов и Ива Хаджиева, а Христо Явашев – Кристо е представен чрез постери и видеофилм, посветен на опаковането на Райхстага.

Изложбата ще бъде открита на 3 юли, петък, от 17.30 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки Художествена галерия „Христо Цокев“ , ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №10, ет.1 зала „Проф. Кънчо Цанев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица