Книжните пари са пари без собствена стойност. Те получават стойност по силата на гаранция, която дава, издаващата ги държава. Колкото по-надеждна е държавата, толкова по-силни са книжните и пари. За разлика от при златото, където 1 златен български лев си е равен на 1 златен френски франк, защото и двете представляват еднакви монети с едно и също съдържание.
Но при книжните пари не е така. Те имат стойност по волята на държавата, която казва: „Аз съм държавата, имам армия, полиция, огромен бюджет, активи, земи, петрол, злато, сребро, мед и т.н., и като такава казвам, че това ще са парите, и гарантирам за тях. Гарантирам, че срещу тях ще можете винаги да си купите каквото искате.“Цялата конструкция на книжните пари се крепи на доверието, че срещу тях можеш да купиш нещо, по силата на държавната воля за това. Така всеки е готов да приеме книжни пари, защото знае, че винаги може да ги обърне в каквото си поиска.

Когато обаче започне да се губи доверието в държавата, или в самите книжни пари, те губят стойност. Например доларът десетилетия наред имаше стойност, защото беше гарантиран от САЩ. Но валутата на Зимбабве почти нямаше стойност, защото я гарантира Зимбабве. Ето – две еднакви пари – все книжни, върху хартия и с мастило, а каква разлика. Това е разликата в доверието.Златото не губи стойност, защото е материален актив, който струва нещо сам по себе си. Но книжните пари губят стойност. Те са изключително зависими от фактора „доверие“.

Добри Божилов

Книжните пари всъщност са нищо друго, освен доверие. Държавата, която стои зад еврото е ЕС – съюз от няколко държави. Всички те губят доверие във финансовата си устойчивост. Дори Германия има дефицит и огромен държавен дълг. Но дори да допуснем, че Германия има поне години, в които може да издържи на произволен натиск, то няма друга такава страна. А еврото не е марка. Еврото е 30-40% марка, другото е доверие в останалите страни. А те почти всички са на ръба на фалита, вкл. втората по големина – Франция. Държави, които са на ръба на фалита не могат да бъдат основа за силна валута, крепяща се именно на държавни гаранции.Именно поради тази причина, твърдя че еврото е обречено. Зад него не стои никой с достатъчно доверие. Зад него стоят предимно дългове, съмнителни държавници като Саркози, очевидни тарикати като гърците и цялата палитра от възможности между тези две точки. Тръгнат ли фалитите в ЕС, еврото ще се изпари. Ако не се изпари, ще означава огромни финансови трансфери от тия дето работят към тия дето само консумират. И то трансфери постоянно, а не еднократно. Такива трансфери не са възможни нито политически, нито финансово – няма ги парите. Така логичният край е разпад на евро-зоната и връщане на старите валути. Които ще струват точно толкова, колкото струва доверието в съответната държава.

автор: Добри Божилов

в.Търговски вестник