Свържи се с нас

Крими

Конкурентоспособност

Не стреляйте по пианиста, той толкова си може … Браво на Центърът за изследване на демокрацията, който ни показа къде се намираме в класацията по конкурентоспособност …

Published

on

Георги Чернев

„Средноафриканското“ ни ниво на конкурентоспособност се запази и през 2011 г. Пак ни класираха на дъното. От 59 държави, ние сме си на опашката на 55 място. Тази картина със сигурност няма да се промени и през 2012 г. Може и залагания да направим. Става дума за кошница от стотина критерия. По някой критерии ни оценяват по данни от статистиката, по други субективно – на базата на анкети.

Конкурентоспособност е другата дума за качество на живот. Конкурентоспособност е в началото на хранителната верига. След нея е пазара. Ако нашата икономика и фирми са конкурентоспособни ще имаме пазар, ако не – пазарът ще се свива. Последното е свързано с финансовото ни състояние. Ако нямаме пазари, няма да сме в добро финансово състояние. Трудно ще обслужваме кредитите си. Ако финансово сме зле , зле ще е заплащането т.е. потреблението ще куца. Безработицата ще расте и т.н.

По тази верига всеки може да се упражнява и да предлага решения. Нужен е системен подход. Всеки критерий от кошницата трябва да бъде следен ежемесечно. Ние не просто трябва да подобряваме състоянието по отделните критерии. Да не забравяме, че другите страни също работят. Ние трябва да се мобилизираме за да постигнем напредък т.е. да се изкачим в класацията за конкурентоспособност означава да подобрим качеството на живот у нас, означава да спрем емиграцията на младите хора, на лекарите. През последните години всички правителства отчитат успехи, а се оказва, че все сме си на дъното на класацията т.е. нямаме успехи !

Най-интересното е, че напредъкът по много от стотината критерии не изисква финанси, а организационни умения и мениджмънт. В момента не се работи системно по тези критерии. Убеден съм, че отделните министри дори не ги знаят. Медиите не ги знаят, гражданите не ги знаят, бизнес организациите не ги знаят. Вместо това нас ни занимават злободневни теми – убийства, вече по няколко на ден, изнасилванията в Ню Йорк, отсвирването на 13 чиновника, Шенген и т.н. Заливат ни блудкави телевизионни шоу програми. Всичко това гледаме като щрауси със заровена в пясъка глава и мислим, че качеството на живот ще се подобри от само себе си или само с корпоративния данък от 10%. Много е важно правителството да започне системна работа по всички критерии обуславящи конкурентоспособността ни. Да анализира ежемесечно нивото и да взема мерки. Има две прости мерки, които може да помогнат в подобряването на конкурентоспособността ни. Едната е правителството да преброи т.н. работодателски организации, които са представителни. Да елиминира отечественофронтовските т.е. ненужните, паразитиращите, които само смучат от еврофондовете. Европейският модел изисква да имаме една, най-много две национално признати работодателски организации. Някои от тях, които претендират, че имат 51 000 члена , откровено лъжат. Техните членове с право на глас са една кошница т.е. не повече от 200. Те не бива да бъдат закривани. Нека си останат като паметници, срещу които някои събират подписки за премахване. Тези организацийки са от времето след 09.09. 1952 г и са достойни да останат в аналите на стопанската история на България с истинското си лице, а не с маската, която си слагат и си присвояват чужда история. Елиминирането на тези организацийки е без алтернатива.

Бизнесът трябва да остане с една , най -много две национални организации на работодателите, които да защитават истински неговите реални интереси. Това ще е само от полза и за диалога със синдикатите. Трябва да има и една национална търговско-индустриална асоциация от камари и закон за тях. Така правителството и бизнесът ще имат нормален истински диалог за критериите за конкурентоспособност, за взаимна оценка, за проблемите и за решенията. Кога да се направи тази реформа, ако не сега? Отлагането на реформата само ще влошава ситуацията, ще замъглява истинската картина с конкурентоспособността и с качеството на живот.

автор: Георги Чернев

в.Търговски вестник

Крими

Белезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана

Published

on

34-годишен габровец беше задържан при специализирана полицейски операция по линия на „наркотици“. Арестът му бил извършен вчера, 23 октомври.

Служители от сектор „Криминална полиция“ предприели претърсване в жилището, обитавано от мъжа, където намерили и иззели над 88 грама суха зелена листна маса грама, която при направения полеви наркотест реагирала на марихуана.

Намерени и конфискувани били още и три електронни устройства, съдържащи наркотичното вещество ТHC.

Спрямо мъжа е наложена полицейска мярка задържане за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Крими

Моторист загина при катастрофа в Царева ливада

Published

on

64-годишен мъж загуби живота си при катастрофа между мотор и бус. Пътният инцидент е станал вчера, 23 октомври, около 15.00 часа, в дряновското село Царева ливада, информираха днес от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Загиналият е управлявал мотоциклет БМВ, който се е сблъскал с товарен автомобил „Рено“.

Причините за инцидента са в процес на изясняване. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Крими

„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“

Published

on

Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.

Интервю за Actualno.com.

Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.

Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.

Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.

18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?

От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.

От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.

От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.

Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.

За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.

Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.

До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.

Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.

Няма ли ги вече добродетелите?

Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи.  Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.

Какви да новите добродетели?

Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.         

Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.

Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?

Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.

Медиите  също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.

Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?

Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес. 

Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена  отговорност и работим именно в тази посока.

От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.

През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ –  четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.

 В момента работим по поредния ни проект  нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.

От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.

Зов за помощ на младото поколение ли е това?

Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.

Как да им се помогне?


Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.

Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?

Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез  култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица