Георги Чернев

„Средноафриканското“ ни ниво на конкурентоспособност се запази и през 2011 г. Пак ни класираха на дъното. От 59 държави, ние сме си на опашката на 55 място. Тази картина със сигурност няма да се промени и през 2012 г. Може и залагания да направим. Става дума за кошница от стотина критерия. По някой критерии ни оценяват по данни от статистиката, по други субективно – на базата на анкети.

Конкурентоспособност е другата дума за качество на живот. Конкурентоспособност е в началото на хранителната верига. След нея е пазара. Ако нашата икономика и фирми са конкурентоспособни ще имаме пазар, ако не – пазарът ще се свива. Последното е свързано с финансовото ни състояние. Ако нямаме пазари, няма да сме в добро финансово състояние. Трудно ще обслужваме кредитите си. Ако финансово сме зле , зле ще е заплащането т.е. потреблението ще куца. Безработицата ще расте и т.н.

По тази верига всеки може да се упражнява и да предлага решения. Нужен е системен подход. Всеки критерий от кошницата трябва да бъде следен ежемесечно. Ние не просто трябва да подобряваме състоянието по отделните критерии. Да не забравяме, че другите страни също работят. Ние трябва да се мобилизираме за да постигнем напредък т.е. да се изкачим в класацията за конкурентоспособност означава да подобрим качеството на живот у нас, означава да спрем емиграцията на младите хора, на лекарите. През последните години всички правителства отчитат успехи, а се оказва, че все сме си на дъното на класацията т.е. нямаме успехи !

Най-интересното е, че напредъкът по много от стотината критерии не изисква финанси, а организационни умения и мениджмънт. В момента не се работи системно по тези критерии. Убеден съм, че отделните министри дори не ги знаят. Медиите не ги знаят, гражданите не ги знаят, бизнес организациите не ги знаят. Вместо това нас ни занимават злободневни теми – убийства, вече по няколко на ден, изнасилванията в Ню Йорк, отсвирването на 13 чиновника, Шенген и т.н. Заливат ни блудкави телевизионни шоу програми. Всичко това гледаме като щрауси със заровена в пясъка глава и мислим, че качеството на живот ще се подобри от само себе си или само с корпоративния данък от 10%. Много е важно правителството да започне системна работа по всички критерии обуславящи конкурентоспособността ни. Да анализира ежемесечно нивото и да взема мерки. Има две прости мерки, които може да помогнат в подобряването на конкурентоспособността ни. Едната е правителството да преброи т.н. работодателски организации, които са представителни. Да елиминира отечественофронтовските т.е. ненужните, паразитиращите, които само смучат от еврофондовете. Европейският модел изисква да имаме една, най-много две национално признати работодателски организации. Някои от тях, които претендират, че имат 51 000 члена , откровено лъжат. Техните членове с право на глас са една кошница т.е. не повече от 200. Те не бива да бъдат закривани. Нека си останат като паметници, срещу които някои събират подписки за премахване. Тези организацийки са от времето след 09.09. 1952 г и са достойни да останат в аналите на стопанската история на България с истинското си лице, а не с маската, която си слагат и си присвояват чужда история. Елиминирането на тези организацийки е без алтернатива.

Бизнесът трябва да остане с една , най -много две национални организации на работодателите, които да защитават истински неговите реални интереси. Това ще е само от полза и за диалога със синдикатите. Трябва да има и една национална търговско-индустриална асоциация от камари и закон за тях. Така правителството и бизнесът ще имат нормален истински диалог за критериите за конкурентоспособност, за взаимна оценка, за проблемите и за решенията. Кога да се направи тази реформа, ако не сега? Отлагането на реформата само ще влошава ситуацията, ще замъглява истинската картина с конкурентоспособността и с качеството на живот.

автор: Георги Чернев

в.Търговски вестник