*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.

Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.

Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.

Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.

В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.

Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.

Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.

Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.

Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.

Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ организира благотворителен кулинарен базар, който ще се проведе днес, 15 май, от 11.00 часа. Събитието ще се състои в района до църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово.

Инициативата има за цел да събере средства за отпускане на еднократни парични награди на петима зрелостници с отличен успех, които се намират в затруднено финансово положение.

Подкрепените ученици са от пет учебни заведения: ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, Национална Априловска гимназия, ПГТ „Пенчо Семов“, ПТГ „Д-р Никола Василиади“ и СУ „Отец Паисий“.

Посетителите на базара ще могат да избират от богато разнообразие от домашно приготвени храни: баници, питки, кексове, агнешки специалитети, щрудели, сладки и солени мъфини, курабии, шоколадови изделия и още много кулинарни изкушения.

Организаторите отправят покана към всички жители и гости на града не само да посетят събитието, но и да се включат активно, като дарят свои кулинарни продукти за базара. С инициативата си от „Майчина грижа“ призовават обществеността да подкрепи младите хора, които предстои да поемат по своя нов житейски път.

Италианецът Антонио Галенга първи пише в „Ню Йорк Таймс“ за зверствата и жестокостите на османлиите по време на Априлското въстание. Това твърдение аргументирано и с факти изрази журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“, който представи резултатите от свое проучване, плод на над десетилетен труд.

Домакин на събитието бе Исторически музей – Дряново, в чиято зала на 12 май присъстващите имаха възможността в детайли да узнаят непозната досега страница, касаеща отразяването на Дряновската епопея в световния печат. Вечерта бе белязана и от официалната премиера на книгата „История на деветте дни в Дряновския манастир 1876 г.“ от автора Христо Марков. Изданието излиза точно 114 години след оригинала, допълнено и разширено от ИМ-Дряново. В рамките на събитието бе открита и изложбата Регионален исторически музей – Велико Търново „По стъпките на Отче Матея и неговите сподвижници“, след което бе предоставена думата на Владимир Дворецки, за да сподели повече за случилото се в Първи революционен окръг по време на Априлското въстание.

По думите му събитията в Дряновско през април-май 1876 г. са важен епизод от Априлското въстание, но незаслужено остават в сянката на случилото се в Четвърти революционен окръг. „Тук не само се води една от най-продължителните и успешни битки в рамките на това въстание – деветдневният героичен отпор при обсадата на Дряновския манастир и пробивът ѝ от няколко десетки въстаници, но освен това тази епопея е единствената, която е била описана от чуждестранен журналист-очевидец. Това за съжаление не е известно на широката общественост, а дори и на много експерти, а освен това не дава същия ефект като репортажите на Джанюариъс Макгахан, поместени в английския в. „Дейли нюз“ няколко месеца след разгрома на въстанието в Пазарджишко“, заяви Дворецки.

През 2013 г. той попаднал на архивна публикация в сайта на в. „Ню Йорк таймс“. Заглавието на статията, публикувана на три колони на първа страница на авторитетния вестник в броя му от 2 юли 1876 г., но с дата на изпращане 5 юни, е доста дълго: „Сред османлиите; от Белград до Константинопол. Пейзажът по течението на Дунава. Инцидент, който сполетя австрийски параход. Кореспондентът на „Таймс“ търси битка. Става очевидец на ужасяващи гледки в Дравно. Обсадени българи с бой си проправят пътя към свободата. Отиване към центъра на военните действия. Отчаянието на обсаденото население. Фестивал в Константинопол“. След като изследователят се зачел в статията, осъзнал, че това е важен извор за историята на Априлското въстание, и я описал подробно в свой материал, публикуван във в. „Телеграф“, където работил допреди пенсионирането му през 2022 г.

Владимир Дворецки разказа как анонимният автор на публикацията в „Ню Йорк таймс“ попада на мястото на тези драматични събития. Видно от публикувания текст, той е бил пратен да отрази въстаническите действия в Западните Балкани, в навечерието на поредната сръбско-турска война. След това журналистът се прибира към Константинопол, като първо се качва от Белград на австрийски параход, пътуващ надолу по река Дунав. По пътя му разказват, че малко преди това друг плавателен съд е бил завладян от български въстаници и капитанът е бил принуден да ги стовари на брега. „В текста на статията не се споменаваше названието „Радецки“, но очевидно ставаше въпрос за него и за подвига на Ботевата чета“, вметна Дворецки и продължи – „Източникът на журналиста му споделил нещо много интересно – въстаниците прекъснали една от телеграфните линии близо до мястото на дебаркирането си, но не знаели, че край нея имало още една. Именно телеграфната комуникация позволила на османските власти бързо да пратят потеря с две планински оръдия по следите на четата.“

Инцидентът с „Радецки“ блокирал пътя на репортера, тъй като турците се усъмнили, че капитанът е съзаклятничил с въстаниците, и затова спрели всякакво движение на австрийски кораби по контролираната от Османската империя част от Дунава. Така кореспондентът на „Ню Йорк таймс“ заседнал в Русчук. Той посетил местния паша и разбрал от него, че все още се водят бойни действия срещу въстаниците в района на „Дравно“. Журналистът получил разрешение да отрази събитията и така съумял да напише най-драматичната част от репортажа си, който е препечатан от няколко други американски вестника в рамките на два месеца. Те използват доста по-брутални заглавия от това на „Ню Йорк таймс“. Вестник „Сън“ например озаглавява материала „Пробиват си пътя с хладно оръжие. Българи в ужасяваща битка с турците“. „Чикаго трибюн“ се спира на „Ужасяващи жестокости практикувани от турските войски в Дравно“. „Старк каунти демократ“ пък, под заглавието с главни букви „ТУРСКО ВАРВАРСТВО“ добавя „Ужасът на Източната война – ужасяващите гледки, които един кореспондент видя в Дравно“. „Уичита сити ийгъл“ се спира на недотам оригиналното „УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА“, а „Елк каунти адвокат“ предпочита „НАПАДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ“, допълнено с „Дивашкото естество на голямата война, започваща в Европа“.

Анонимния репортер сам изтъква, че няма да му повярват, ако разкаже за всичките ужаси, на които се нагледал само за 24-те часа, които прекарал в района на „Дравно“: „Трупове на мъже, жени и деца лежаха по улиците на селата, през които бяха минали тези диваци (става въпрос за башибозуците и черкезите – б. а.). Говори се, че в Каракилиси цяло училище от петдесет деца е било изклано. Видях български поп да виси обесен от гредите на полуизгоряла къща, а на около десетина метра лежеше обезглавеното тяло на един селянин, чийто колан показваше, че е бил заловен, докато е бил въоръжен“.

Авторът отделя специално внимание на обсадата на Дряновския манастир, където въстаниците – според него около 400 мъже, смело се противопоставяли на около 3 000 турци. Османските войски разполагали и с две оръдия. Турският командир Хюсеин бей разположил оръдията на един хълм и оттам обстрелвал манастира, но шестчасовата канонада не дала ефект. Репортерът изтъква, че оръдията стреляли по старата сграда, но гюллетата се оказали безсилни срещу солидните гранитни зидове, оцелели от векове. Много от снарядите падали, преди да достигнат целта си, макар батареята да била разположена едва на 2 000 метра от манастира. Все пак оръдията вдигали много шум и след всеки изстрел имало викове на задоволство от страна на турските войници, примесени с псувни срещу „кучетата-неверници“, които дръзнали да оспорят властта на мюсюлманите.

Беят казал на журналиста, че „разбойниците“ атакували и избили няколко малки отряда по пътя си от реката, и че той се натъкнал на тях в манастира, където те се отбили да починат и похапнат. Бедните хорица изминали 50 мили (около 80 км – б. а.), без да срещнат подкрепленията, за които ги подвели, че уж щели да се присъединят към тях във вътрешността на страната. Башибозуците ги нападали в гръб в продължение на няколко часа, но били отблъснати, и затова се отказали да играят ролята на „хрътки“. Въстаниците се укрепили в стария манастир, където смятали да продадат живота си колкото се може по-скъпо. След неуспеха на първия щурм, Хюсеин бей решил, че е по-безопасно да разчита на глада и на бомбардировката от дистанция.

Тъй като авторът се уморил от монотонното чакане, той се върнал в града с около 4 000 жители, който навремето процъфтявал от търговията с копринени пашкули. По кръстовищата се гушели жени с деца и стенели от страх пред това, което очаквали да им се случи. Край тях се навъртали много черкези с високи кожени шапки и дълги връхни дрехи, с кръстосани патрондаши, търсещи плячка.

От време на време се разнасял писък, който показвал, че се извършва изнасилване или убийство, но, както изтъква журналистът, дори и придружаващите го заптиета не биха могли да го спасят, ако се приближал до тези демони, които били бесни заради загубата на техни другари при атаката, която предприели по-рано същия ден.

Обсадените по правило пазели тишина, като само писъкът на куршум подсказвал, че все още оказват съпротива откъм църквата. Около 20.00 часа вниманието на репортера било привлечено от ярко зарево, дошло откъм южната част на града. Раздал се силен вик „Юган вар!“ (в превод: Има конфронтация!), и войници, башибозуци и черкези хукнали натам. Артилерията спряла да стреля, но последвали остри звуци от пушечни изстрели. Това продължило не повече от 15 минути, а след това настъпила мъртва тишина. Църквата и манастирът били в пламъци, и на сутринта останали само обгорели стени и овъглени греди.

Веднага след избухването на пожара репортерът яхнал коня си и потеглил в галоп към щаба, а след това – към бойното поле. Станало това, което бил предположил – като видели, че е безнадеждно да очакват помощ отвън, обсадените, останали без храна и вода, се опитали да си пробият път и да избягат в планината. Те запалили старите сгради и под прикритието на пламъците се втурнали към позициите на турските войници, които се струпали безразборно, за да зяпат как изгарят „гяурите“. Захапали ятаганите си и с револвери в ръка, въстаниците успели да пробият обсадата на десетократно по-многобройния противник.

Журналистът твърди, че успял да преброи телата на 130 мъртви българи, но не видял нито един пленник. Според турците, ранените се самоубивали, вместо да се предадат. Репортерът видял трупа на силен българин, чиято бедрена кост била строшена от гюле. Той лежал край църквата сред телата на петима турци. В ръката си стискал празен револвер, а в главата му имало дупка от куршум 0 изглеждало, че си е пръснал главата.

Авторът подчертава, че не е възможно да се изчислят загубите на турците, тъй като те винаги прикривали истината. Той обаче смята, че броят на убитите и ранените е между 500 и 600. Внезапната атака изненадала турците и боят бил от толкова близка дистанция, че те не могли да използват пушките си и въстаниците стигнали почти до последната линия на обсадата, нейният трети кръг. Журналистът забелязал, че имало много невъоръжени войници, заети активно с разчистването на бойното поле. Освен това обитателите на най-хубавите къщи в Дряново били изгонени, за да може сградите да бъдат използвани като лазарети.

В заключение, авторът изтъква, че си тръгнал оттам, яздейки коня си, веднага след края на битката, тъй като нямал желание да става свидетел на жестокости, които бил безсилен да предотврати. От писъците и виковете, които чувал от горящите предградия, той обаче разбрал, че навсякъде царяло безредие. Освен това ужасяващата гледка на български глави, разнасяни на върховете на арабските пики и байонети, не му позволявала да удължи престоя си.

Той резюмира, че пътешествието му го научило, че османлиите, въпреки уверенията на привържениците им, все още били брутални и кръвожадни, и че българите биха се били, ако бъдат поставени натясно, и вероятно ако имат добро ръководство. Към тогавашния момент обаче те не можело да се надяват на нищо, освен ако Сърбия не им дойдела на помощ, както била обещала.

Според Дворецки кореспондентът на „Ню Йорк таймс“ допълва, че докато влакът минавал през гарите на Пазарджик и Пловдив, видял няколко тела да висят обесени в посока към градовете. Според него турците обесвали по един-двама пленени въстаници във всяко селище, за да сплашат местното население.

„Надявам се, че този подробен преразказ на репортажа на очевидеца на Дряновската епопея ви е описателен. Все още е загадка кой точно е авторът, но направих доста проучвания, които хвърлят светлина върху неговата самоличност. По всяка вероятност става въпрос за западен журналист със седалище в Цариград“, коментира Дворецки. По онова време те са били не повече от десетима.

„Най-известното име за нас, безспорно, е това на специалния пратеник на „Дейли нюз“ Макгахан, чийто репортаж от Батак потриса световната общественост и допринася в най-голяма степен за свикването на Цариградската конференция и последвалата Руско-турска освободителна война. Но Макгахан е американец, а авторът на статията за Дряновската епопея споменава, че страната му е участвала в Кримската война, т.е. това изключва САЩ“, допуска изследователят.

Следващият „заподозрян“ по думите му е кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ Антонио Галенга. Той е натурализиран британец от италиански произход, а родината му Кралство Сардиния, също участва в Кримската война. Заедно с постоянния кореспондент на „Дейли нюз“ в Цариград – британският адвокат сър Едуин Пиърс, Галенга получил от ръководителите на Роберт Колеж д-р Уошбърн и д-р Лонг информация за зверствата при потушаването на Априлското въстание. Двамата пуснали едновременно дописки до своите редакции на 16 юни 1876 г.

Както обаче отбелязва сър Едуин Пиърс в мемоарите си, неговият материал бил публикуван от „Дейли нюз“ на 23 юни, а „поради неизвестни причини“ „Таймс“ не пуснал статията на своя кореспондент. „Всъщност причината е ясна – официозът следвал плътно протурската позиция на правителството на Дизраели. В мемоарите си Галенга твърди, че пръв разбрал за турските зверства при разгрома на Априлското въстание и редовно изпращал дописки за това до редакцията, които обаче въобще не били публикувани“, добави Владимир Дворецки.

Той отбеляза, че за да изчисти името си, журналистът помества в книгата текста на своите непоместени кореспонденции. Сред тях обаче няма нищо за Дряново! Възможно е разочарованият от политиката на лондонския „Таймс“ Галенга да е пратил тайно репортажа за пътуването си от Белград до Константинопол на американския вестник „Ню Йорк таймс“, с уговорката да не разкриват самоличността му, за да не бъде уволнен от редакцията си.

Според Дворецки тази хипотеза има и други основания – италианецът е работил в САЩ като преподавател през 60-те години на 19-и век, и е имал контакти в тамошните медии. Сър Едуин Пиърс споменава и други имена на кореспонденти на западни вестници в Цариград по време на Априлското въстание, които също би трябвало да бъдат проучени като възможни автори на въпросния репортаж. Приятелят на Галенга – Джордж Огъстъс Сала (също от италиански произход), представлявал в. „Дейли телеграф“. Заедно с него работел бъдещият сър Кембъл Кларк от същата редакция. Кореспондент на „Илюстрейтид Лондон нюз“ бил Мелтън Прайър. „Пал Мал газет“ се представлявал от французина Барер, неговият сънародник Шевалие работел за парижкия в. „Тан“, а немецът Карл Шнайдер – за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Последният не се брои, тъй като Германия не участва в Кримската война.

В края на срещата Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, покани журналиста и независим изследовател Владимир Дворецки да вземе участие в ежегодната научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се провежда в началото на октомври, за да представи и защити пред научната общност в България своето проучване.