Д-р Т.Танева

Заекването е познато от дълбока древност и е едно от най-тежките езиково-говорни смущения. Заекването при децата се появява най-често във възрастта от две до пет години, проявява се като нарушение на темпото, ритъма и плавността на речта. Такива деца трудно се адаптират в колектива и се затрудняват в общуването с връстниците си, затова трябва да се положат всички усилия, за да се помогне на детето да се справи с проблема. Симптоматика при деца със заекване е следната:наличие на запъване,бързоречие,съпродоводено с вегетативна симптоматика от своя страна изпотяване,зачервяване, раздразителност,подпомагане с ръце и крака с цел правилно звукопроизношение и др.

Ето основните фактори предизвикващи заекването:

• Вродена слабост на говорния апарат.

• Заболявания на носоглътката, гръкляна.

• Увреждания на главния мозък, черепно-мозъчни травми (вътреу робни, родови, асфиксия, сътресение на главния мозък).

• Психични травми (уплаха, неправилно възпитание, постоянни конфликти в семейството и т.н.).

• Нервни и инфекциозни заболявания, енуреза.

• Едновременното обучение на различни езици в ранна възраст.

• Излишна строгост, суровост на възпитанието от родителите или • Едновременното обучение на различни езици в ранна възраст.

•Едновременното обучение на различни езици в ранна възраст.

• Излишна строгост, суровост на възпитанието от родителите или учителитезлишна строгост, суровост на възпитанието от родителите или учителите. Ето и методите за отстраняване на заекването-Слабото място на заекващите деца е нервната система. Помнете, че дори детето ви да не заеква, но попада в рисковата група по три или повече показателя, обърнете внимание на това. Някои от тях можете да отстраните самостоятелно. Децата с отслабена нервна система се нуждаят особено много от индивидуален подход, спокойна обстановка в семейството, правилен общ и говорен режим.

• Не четете на детето книги, които не съответстват на възрастта му. Въздържайте се също така от четенето на страшни приказки преди сън – това може да изплаши детето, то постоянно ще се страхува да не види Баба Яга, Торбалан и т.н.

• Не разрешавайте на детето да гледа често и продължително телевизия, особено преди сън. Вредата от предавания, несъответстващи на възрастта му, е също много опасно.

• Не глезете детето прекалено много, изпълнявайки всичките му прищявки. В противен случай всеки ваш отказ ще бъде посрещан “на нож”, което ще стане психична травма за него.

• Изискванията, предявявани към детето, също трябва да бъдат съобразени с възрастта му. Освен това желателно е те да бъдат винаги еднакви, постоянни – както в семейството, така и в детската градина, и в училище.

• Не претоварвайте малчугана с впечатления (кино, четене) по време на боледуване и в периода на оздравяване.

• Не плашете детето, оставяйки го само в тъмна стая за наказание. Нека да поседи спокойно на стола, лишено от участие в любима игра.

• Говорете с детето ясно, плавно, без да бързате, но в никакъв случай на срички или напевно. Децата възприемат по-добре грамотно поднесената реч и с по-голяма охота слушат възрастните, които разговарят с тях по този начин.

• Старайте се детето ви да общува с уравновесени, добре говорещи деца, за да им подражава и да се научи да говори изразително и плавно.

• Не въвличайте заекващото дете в игри, които възбуждат и изискват от участниците индивидуални говорни изпълнения. Но много добре ще му се отразят колективните игри, изискващи хорови отговори.

• Поговорете с учителите да не изпитват детето ви първо. Нека то да отговори след ученика, който е отговорил правилно. Ако детето не може да започне да говори или постоянно се запъва, учителят трябва да му помогне да каже думата (фразата) или да отвлече вниманието му с друг въпрос – целта е да не му даде възможност да говори със запъване.

Детето ще се отърве най-лесно от заекването, ако се акцентира върху заниманията с музика и танци. Те помагат за развиването на чувство за ритъм, темп, помагат за формирането на правилно говорно дишане. Затова вместо школата за карате по-подходящи за него са музикалната или танцовата школа.

КОМПЛЕКСНИЯТ ПОДХОД

За да престане детето да заеква, говорете с него немного високо, спокойно и главното – без да бързате. Непременно го изслушвайте внимателно и търпеливо, не го пришпорвайте да говори по-бързо, не го прекъсвайте на половин дума (дори ужасно много да бързате). Отнасяйте се с чедото си ласкаво, старайте се да общувате с него без резки думи и критики. Поощрявайте малките му успехи. Здравословният начин на живот, спазването на режим (не забравяйте за дневния сън), пълноценното хранене, разходките начиствъздух постепенно ще ви помогнат да победите заекването.

Разбира се, заекващите деца имат нужда от помощта на невропатолог, психолог и логопед.

• Детето има нужда от укрепване на нервната система и създаване на благоприятен фон за психотерапия и логопедични занимания, затова лекарят ще му назначи някакви успокоителни препарати.

• Психологът ще убеди детето, че то може да говори правилно, без заекване. Непременно хвалете детето за малките му победи. Особено важно е това да се прави в присъствието на някое дете, възпитател или роднина.

• Работата с логопеда трябва да бъде редовна и да продължава не по-малко от 10 месеца. По време на занятията детето се учи да говори плавно, без да бърза. Много важно е то да се научи да диша правилно. За целта се използват специални дихателни упражнения.

Съществува система от разнообразни музикални игри (логопедична ритмика), която позволява на детето усвояването на плавното говорене да бъде по-леко и по-весело. Децата се движат и разговарят под музикален съпровод и това за тях е много полезно упражнение. То помага на малчугана да развива дребната и говорната моторика, учи го да се ориентира в пространството, възпитава чувството за ритъм, помага за сваляне на напрежението и сковаността.

АВТОР: Д-р Т.Танева

в.Търговски вестник