Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

За абсурдите в здравната система, препятствията през които трябва да премине човек, за да спаси свой близък и кога бюрокрацията е по – силна от човешкия живот, ни разказа наша читателка. Публикуваме следващите редове без редакторска намеса, за да се види къде е нашето здравеопазване в 21 век.

„На 8 април съпругът ми получи инсулт. Беше приет по спешност в нервно отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово. Подложен бе на лечение. Състоянието му бе стабилизирано и на 19 април той бе изписан в задоволително състояние и поради изтичане срока на „пътеката”.

На 21 април вечерта състоянието му започна да се влошава. От сутринта на 22 започнах цяла одисея, за адекватно внимание от страна на здравната система.

Сутринта се обадих на 112, откъдето ми обясниха ,че личният лекар трябва да даде направление. Личният лекар бе втора смяна. Каза ми,че той (пациента)30 дни след изписването от болницата е в „пътеката” на съответно отделение.

Обадих се в отделението, откъдето медицинският секретар ми каза, че не могат да го приемат просто така и ще пита главния лекар, а за резултата да се обадя след 10 минути. След 10 минути телефонният оператор ми каза ,че абоната (тел. Централа 800 243) няма връзка по технически причини.

Отидох в отделението. Разговарях с дежурния лекар, който склони да го приеме по друга „пътека”, тъй като нямал право да ползва същата (дори заболяването да е същото). Посъветва ме да се обадя на 112, да се позова на този разговор. Със спешна помощ да го закараме и ще го приемат в отделението за „рехабилитация”.

Обадих се на 112. От там ми отговориха,че дежурният лекар трябва да ми даде направление. Предложих заплащане. Отказаха – нямали право.

След кратка консултация с личния лекар го транспортирахме с колата на сина ми, като до нея го занесоха седнал на кухненски стол. Накрая след няколко часа, който не работиха в негова полза ,го приеха в болницата. Останах с впечатление, че все пак по документи го е „докарала линейка”. През цялото време пред приемно отделение стояха 5-6 линейки, които не напуснаха болницата в следващите 2-3 часа.

В болницата го вкараха в интензивното на нервно отделение. Беше оказано медицинско съдействие. Вярвам,че медицинският персонал е постъпи професионално.

На следващия ден по обяд съпруга ми почина. Вероятно след втория инсулт положението е било неспасяемо, но когато загубиш близък по този начин остава съмнението, ако го бяха приели в болницата и му бяха оказали помощ веднага…

Освен мъката ни остава и унижението да молиш медицинската бюрокрация да ти обърне внимание, да получи болният полагащото му се по конституция! Съпругът ми е работил повече от 40 години за държавата. Той имаше право да се отнесат към него с внимание и уважение.

Много хора се оплакват от подобно отношение. Ромите налитат на бой… А нима тази джунгла от клинични пътеки внушава сигурност и доверие в здравната система, че принужда всеки гражданин ще получи необходимата му помощ?!

Най-добре никому да не се случва да опира до т.н. спешна помощ. А на мъртвите – светла им памет!“