Петър Мурджев от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово завоюва златен медал в националния кръг на международното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics (KGL), организирано от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Със своите знания и умения той се открои сред над 1000 участници и заслужено зае почетното първо място в ниво B1. Сред останалите победители в престижната образователна надпревара са млади и амбициозни таланти от Перник, Търговище и София.

„Успехите на учениците са свидетелство за високото ниво на езиковото обучение в България и за отдадената работа на учителите, които подкрепят и мотивират младите таланти. Резултатите тази година показват, че интересът към състезанието расте, а децата стават все по-подготвени и уверени в знанията си. Това е ясен знак, че с усилия, постоянство и любов към английския език те могат да се наредят сред най-добрите“, каза Владимир Колев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България.

Международното състезание по английски език се провежда в три етапа – вътрешноучилищен, национален и международен. Тази година в първия етап се включиха рекорден брой участници – над 8000 ученици от 175 училища и езикови центрове в страната на възраст от 8 до 18 години. Най-добрите 1000 от тях продължиха към националния кръг, който се проведе в София, и тестваха своите знания на 14 март в 43. ОУ „Христо Смирненски“ и ПГВТ „А. С. Попов“.

Победителите в него ще участват в следващия кръг и ще представят страната ни на международната сцена. KGL продължава да дава сцена на млади таланти да показват своите знания и умения по английски език. Традиционно България е сред държавите, които изпращат най-много участници на финалния етап.

От 2018 година насам в международните кръгове са взели участие 28 родни таланти, като 5 от тях са заели почетните първи места в образователната надпревара. Нейният формат е изцяло съобразен с международните изпитни стандарти и продължава да стимулира българските деца да разгръщат своя потенциал.

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.