На 12 май, вторник, от 17.30 часа, Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на събитие с национално значение. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание пред широката публика ще бъде представено дългогодишно проучване, което разкрива непозната досега страница от отразяването в световния печат на Дряновската епопея, част от Априлското въстание.

Журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“ ще представи резултатите от свое проучване, започнато преди повече от десетилетие. Централно място в него заема статия, публикувана в авторитетния американски вестник „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г. от анонимен западен кореспондент – очевидец на обсадата на Дряновския манастир и погрома в Дряновско. Изпратена от Константинопол на 5 юни същата година, тя изпреварва с близо два месеца прочутите репортажи на Джанюариъс Макгахан, считани досега за отправна точка на международното внимание към събитията от Априлското въстание, удавено в кръв и жестокост.

Кореспонденциите на анонимния журналист от „Ню Йорк таймс“ са препечатани от редица американски вестници, но не са дали ефекта, който са имали статиите на Макгахан в Европа, а и по онова време, САЩ не са имали голям интерес и влияние в международната политика.

Владимир Дворецки ще представи обосновани аргументи в посока, че анонимният кореспондент зад тази статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г., е Антонио Галенга – италиански революционер, съратник на Мацини, депутат в сардинския парламент и един от първите военни кореспонденти в световната история, преподавал италиански на Чарлз Дикенс.

През 70-те години на 19-и век Галенга е кореспондент на лондонския вестни „Таймс“ в Цариград. Той изпраща първите дописки за Априлското въстание до редакцията на британския официоз. Неговите шефове обаче изобщо не публикуват тези кореспонденции, тъй като те са в противоречие с политиката на правителството на Дизраели, което е за подкрепа на Османската империя. По-късно Макгахан издава свои мемоари, в които публикува текста на своите непубликувани в „Таймс“ дописки. Достоверността им е потвърдена от спомените на негови колеги – британски журналисти. Ако хипотезата на Дворецки се потвърди, това е първата публикация в чуждестранния печат за Априлското въстание.

Вечерта на 12 май ще бъде белязана и от официалната премиера на книгата „История на деветте дни в Дряновския манастир 1876 г.“ от автора Христо Марков. Изданието излиза точно 114 години след оригинала и е допълнено и разширено от Исторически музей – Дряново. Съставител е Дянко Колев, уредник в музея. Двете събития са част от по-мащабната програма, с която ще бъде почетена 150-годишнината от Априлското въстание, чиято годишнина се навършва през 2026 г.

Същият ден, в залата за временни гостувания в експозиция Колю Фичето, Регионален исторически музей – Велико Търново ще покаже изложбата „По стъпките на Отче Матея и неговите сподвижници”.

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.