Новини
Промениха девиза на Габрово!
Вграденият в герба на Габрово девиз да бъде „Любов, труд и постоянство“ реши габровският общински съвет. Така в настоящия девиз на Габрово – „Труд и постоянство“ ще бъде добавена думата „любов“.
Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев.
Идеята за добавяне на думата „любов“ в герба на града не е нова. Едва сега обаче, инициативата има толкова широка публичност и реален шанс да бъде реализирана, считат вносителите.
През годините след 1989 г. тази идея се споделя от все повече габровци. Такава инициатива е предприета и от сдружение “Нашето по-голямо Габрово” и подкрепена от тогавашния кмет на града Иван Ненов.
През месец май 2019 г., по повод празника на града, в своето обръщение към габровци кметът Таня Христова предложи: „Тук си позволявам да предложа на габровци, нека в девиза на града, наред с труда и постоянството да добавим любовта, така както с думи и дела направиха габровските индустриалци. Защото този град е, и ще бъде, единство от труд и постоянство, вдъхновени от любовта ни към Габрово!“
През март 2020 г. Ивелина Елмазова внесе предложение до Председателя на общински съвет Габрово за промяна на девиза на община Габрово, в който да се добави думата „любов” преди думите „труд и постоянство“, изхождайки от девиза на големия габровски индустриалец Пенчо Семов. Тогава идеята беше подкрепена с подписка от почти 300 габровци. Предложението беше мотивирано и подкрепено от отец Руслан Личев – архиерейски наместник на Габровска духовна околия , Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етъра“, Христо Женилов – председател на Фондация „Габрово преди и сега”, Дружеството на писателите – Габрово и подписите на стотици граждани. Това предложение обаче стига само до Постоянна комисия „Образование, култура и вероизповедания” и не влезе за разглеждане в местния парламент.
През август 2023 г. беше сформиран инициативен комитет, който започна подобна местна гражданска инициатива. В състава му бяха проф. д. н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател и експерт в областта на културата; Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етъра“, историк, член на женско благотворително дружество “Майчина грижа“, Николай Косев – общественик, ангажиран с различни социални каузи. Входирана беше молба в Община Габрово за събиране на подписка за промяна на девиза, като „ …досегашният девиз “Труд и постоянство”, да бъде допълнен и да стане “Любов, труд и постоянство” – думи, завещани от Пенчо Семов, създателят на модерната индустрия в България“.
Инициативата от 2023 г. събра 784 подписа, но съвпадна с местните избори и не бяха предприети следващи действия за внасяне на проект за решение в общинския съвет.
С днешна дата тримата вносители считат, че събраните подписи и подкрепата на много хора, които споделят и желаят промяната, дават основание тя да бъде внесена за разглеждане и гласуване от общинския съвет, още повече, че през октомври миналата година се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Семов. „Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия просперитет на града. Но Пенчо Семов, който пряко или косвено е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, дори преди тях, поставя думата „любов”. Едва ли добавянето на една дума в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да се замислим за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество. Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще. Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. В герба на град Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: любов, труд и постоянство.“, се казва още в мотивите на предложението до Общински съвет, което днес беше подкрепено единодушно.
Местният парламент възложи на кмета Таня Христова да проведе конкурс за изработване на проект на графично изображение на герб на общината, в който да бъде включен одобреният девиз – „Любов, труд и постоянство“.
Историята на герба на Габрово
През 1934 г, по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града. Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната. Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България. Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с. г. авторитетна комисия с председател кмета Илия Кожухаров се събира на заседание и преглежда представените проекти. Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София. Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев. Изискването е гербът да символизира същността на града – един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябвало да се включи мотото „Труд и постоянство“. На 28 септември 1935 година Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който се запазва до днес.
*Източник: Община Габрово.
32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.
Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.
Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.
При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.
По случая е образувано бързо производство.
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.
Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.
-
Кримипреди един денДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди един денУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 7 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 6 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди 14 часа32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 2 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди един денТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди 2 дниОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата