Свържи се с нас

Новини

Промениха девиза на Габрово!

Published

on

Вграденият в герба на Габрово девиз да бъде „Любов, труд и постоянство“ реши габровският общински съвет. Така в настоящия девиз на Габрово – „Труд и постоянство“ ще бъде добавена думата „любов“.

Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев.

Идеята за добавяне на думата „любов“ в герба на града не е нова. Едва сега обаче, инициативата има толкова широка публичност и реален шанс да бъде реализирана, считат вносителите.

През годините след 1989 г. тази идея се споделя от все повече габровци. Такава инициатива е предприета и от сдружение “Нашето по-голямо Габрово” и подкрепена от тогавашния кмет на града Иван Ненов.

През месец май 2019 г., по повод празника на града, в своето обръщение към габровци кметът Таня Христова предложи: „Тук си позволявам да предложа на габровци, нека в девиза на града, наред с труда и постоянството да добавим любовта, така както с думи и дела направиха габровските индустриалци. Защото този град е, и ще бъде, единство от труд и постоянство, вдъхновени от любовта ни към Габрово!“

През март 2020 г. Ивелина Елмазова внесе предложение до Председателя на общински съвет Габрово за промяна на девиза на община Габрово, в който да се добави думата „любов” преди думите „труд и постоянство“, изхождайки от девиза на големия габровски индустриалец Пенчо Семов. Тогава идеята беше подкрепена с подписка от почти 300 габровци. Предложението беше мотивирано и подкрепено от отец Руслан Личев – архиерейски наместник на Габровска духовна околия , Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етъра“, Христо Женилов – председател на Фондация „Габрово преди и сега”, Дружеството на писателите – Габрово и подписите на стотици граждани. Това предложение обаче стига само до Постоянна комисия „Образование, култура и вероизповедания” и не влезе за разглеждане в местния парламент.

През август 2023 г. беше сформиран инициативен комитет, който започна подобна местна гражданска инициатива. В състава му бяха проф. д. н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател и експерт в областта на културата; Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етъра“, историк, член на женско благотворително дружество “Майчина грижа“, Николай Косев – общественик, ангажиран с различни социални каузи. Входирана беше молба в Община Габрово за събиране на подписка за промяна на девиза, като „ …досегашният девиз “Труд и постоянство”, да бъде допълнен и да стане “Любов, труд и постоянство” – думи, завещани от Пенчо Семов, създателят на модерната индустрия в България“.

Инициативата от 2023 г. събра 784 подписа, но съвпадна с местните избори и не бяха предприети следващи действия за внасяне на проект за решение в общинския съвет.

С днешна дата тримата вносители считат, че събраните подписи и подкрепата на много хора, които споделят и желаят промяната, дават основание тя да бъде внесена за разглеждане и гласуване от общинския съвет, още повече, че през октомври миналата година се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Семов. „Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия просперитет на града. Но Пенчо Семов, който пряко или косвено е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, дори преди тях, поставя думата „любов”. Едва ли добавянето на една дума в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да се замислим за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество. Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще. Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. В герба на град Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: любов, труд и постоянство.“, се казва още в мотивите на предложението до Общински съвет, което днес беше подкрепено единодушно.

Местният парламент възложи на кмета Таня Христова да проведе конкурс за изработване на проект на графично изображение на герб на общината, в който да бъде включен одобреният девиз – „Любов, труд и постоянство“.

Историята на герба на Габрово
През 1934 г, по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града. Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната. Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България. Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с. г. авторитетна комисия с председател кмета Илия Кожухаров се събира на заседание и преглежда представените проекти. Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София. Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев. Изискването е гербът да символизира същността на града – един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябвало да се включи мотото „Труд и постоянство“. На 28 септември 1935 година Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който се запазва до днес.

*Източник: Община Габрово.

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица