Свържи се с нас

Новини

Промениха девиза на Габрово!

Published

on

Вграденият в герба на Габрово девиз да бъде „Любов, труд и постоянство“ реши габровският общински съвет. Така в настоящия девиз на Габрово – „Труд и постоянство“ ще бъде добавена думата „любов“.

Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев.

Идеята за добавяне на думата „любов“ в герба на града не е нова. Едва сега обаче, инициативата има толкова широка публичност и реален шанс да бъде реализирана, считат вносителите.

През годините след 1989 г. тази идея се споделя от все повече габровци. Такава инициатива е предприета и от сдружение “Нашето по-голямо Габрово” и подкрепена от тогавашния кмет на града Иван Ненов.

През месец май 2019 г., по повод празника на града, в своето обръщение към габровци кметът Таня Христова предложи: „Тук си позволявам да предложа на габровци, нека в девиза на града, наред с труда и постоянството да добавим любовта, така както с думи и дела направиха габровските индустриалци. Защото този град е, и ще бъде, единство от труд и постоянство, вдъхновени от любовта ни към Габрово!“

През март 2020 г. Ивелина Елмазова внесе предложение до Председателя на общински съвет Габрово за промяна на девиза на община Габрово, в който да се добави думата „любов” преди думите „труд и постоянство“, изхождайки от девиза на големия габровски индустриалец Пенчо Семов. Тогава идеята беше подкрепена с подписка от почти 300 габровци. Предложението беше мотивирано и подкрепено от отец Руслан Личев – архиерейски наместник на Габровска духовна околия , Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етъра“, Христо Женилов – председател на Фондация „Габрово преди и сега”, Дружеството на писателите – Габрово и подписите на стотици граждани. Това предложение обаче стига само до Постоянна комисия „Образование, култура и вероизповедания” и не влезе за разглеждане в местния парламент.

През август 2023 г. беше сформиран инициативен комитет, който започна подобна местна гражданска инициатива. В състава му бяха проф. д. н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател и експерт в областта на културата; Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етъра“, историк, член на женско благотворително дружество “Майчина грижа“, Николай Косев – общественик, ангажиран с различни социални каузи. Входирана беше молба в Община Габрово за събиране на подписка за промяна на девиза, като „ …досегашният девиз “Труд и постоянство”, да бъде допълнен и да стане “Любов, труд и постоянство” – думи, завещани от Пенчо Семов, създателят на модерната индустрия в България“.

Инициативата от 2023 г. събра 784 подписа, но съвпадна с местните избори и не бяха предприети следващи действия за внасяне на проект за решение в общинския съвет.

С днешна дата тримата вносители считат, че събраните подписи и подкрепата на много хора, които споделят и желаят промяната, дават основание тя да бъде внесена за разглеждане и гласуване от общинския съвет, още повече, че през октомври миналата година се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Семов. „Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия просперитет на града. Но Пенчо Семов, който пряко или косвено е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, дори преди тях, поставя думата „любов”. Едва ли добавянето на една дума в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да се замислим за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество. Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще. Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. В герба на град Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: любов, труд и постоянство.“, се казва още в мотивите на предложението до Общински съвет, което днес беше подкрепено единодушно.

Местният парламент възложи на кмета Таня Христова да проведе конкурс за изработване на проект на графично изображение на герб на общината, в който да бъде включен одобреният девиз – „Любов, труд и постоянство“.

Историята на герба на Габрово
През 1934 г, по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града. Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната. Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България. Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с. г. авторитетна комисия с председател кмета Илия Кожухаров се събира на заседание и преглежда представените проекти. Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София. Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев. Изискването е гербът да символизира същността на града – един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябвало да се включи мотото „Труд и постоянство“. На 28 септември 1935 година Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който се запазва до днес.

*Източник: Община Габрово.

Крими

Спипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово

Published

on

За по-малко от седмица, трета фалшива шофьорска книжка хвана полицията в Габрово. Нарушението било разкрито вчера, 16 февруари, сутринта около 08.30 часа, в района на пл.“Капитан Дядо Никола“ в областния град.

Тогава екип на „Пътна полиция“ спрял за проверка „Фолксваген Голф“, собственост и управляван от 25-годишна габровка. Жената представила свидетелство за управление на МПС – белгийски образец, чиито елементи видимо се различавали от оригинален документ.

При извършената справка било установено, че документ с посочения номер не съществува.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 от Наказателния кодекс.

Припомняме, че на 11 февруари, само в рамките на час, полицейските служители в Габрово засякоха други двама водачи, шофирали с неистински свидетелства.

След проверката се оказа, че 56-годишен габровец кара с книжка, издадена на хърватски гражданин, а 43-годишен мъж от Разград шофира с „немска“, чийто номер е като „числата от последния тираж на тотото“.

Зареди още

Култура

Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Published

on

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Зареди още

Любопитно

Михаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево

Published

on

Навръх 15 февруари най-старото българско хумористично издание, което излиза без прекъсване от 1946 г. насам – вестник „Стършел“, отбеляза своята 80-годишнина. Юбилеят обаче не беше отбелязан с формална церемония в столицата, а по необичаен и изключително личен начин – със среща с читатели в Севлиево.

Главният редактор на изданието Михаил Вешим гостува в града по покана на фестивала „Арт Будилник“ – събитие, превърнало се в културен акцент по време на Седмицата на любовта и виното. В голямата зала на Народно читалище „Развитие 1870“ десетки почитатели на сатиричната журналистика се събраха, за да чуят истории за силата на хумора, за ролята му в различните обществени епохи и за хората, превърнали „Стършел“ в институция.

Вешим припомни знакови моменти от историята на легендарния седмичник и имената на големите български автори, публикували на страниците му. Особен интерес сред местната публика предизвика фактът, че най-дългогодишният главен редактор на „Стършел“ – писателят Христо Пелитев – е родом от севлиевския край.

Пелитев ръководи изданието повече от две десетилетия (1965–1988) и остава в историята като ярък сатирик и публицист, допринесъл за утвърждаването на вестника като водещо хумористично издание в България.

„Стършел“ е преживял различни политически и обществени времена, но винаги е запазвал мисията си – да критикува абсурда чрез смях и ирония, подчерта Михаил Вешим. Самият той работи във вестника от 1982 г., а от 2003 г. е негов главен редактор, като паралелно развива успешна литературна кариера с хумористични романи.

Срещата с писателя-сатирик беше само един от акцентите в богатата програма на „Арт Будилник“, който тази година предложи 14 събития със свободен вход за жителите и гостите на Севлиево. Фестивалът, организиран под егидата и с подкрепата на Община Севлиево, съчета театър, музика, кино, литература, визуални изкуства и инициативи за деца, превръщайки града в сцена за културни срещи.

Официалното откриване на 9 февруари започна с концерт-спектакъла „Безнадежден случай“ и прожекция на филма „Париж на Богдана“ с участието на легендите на българската музика Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

Ден по-късно публиката аплодира театралната комедия „Семейството“ на „Creativa“ от афиша на театър „Сълза и смях“ с Христо Гърбов, Васил Драганов, Христо Николов и Деси Бакърджиева. Сред силните акценти беше изложбата „Три поколения четки, три поколения любов“, представяща творби на Любен Бояджиев, Венелин Анев и Ева Кирова.

Експозицията проследява приемствеността в българското изобразително изкуство от 60-те години на XX век до днес. Фактът, че Любен Бояджиев е ученик на Владимир Димитров-Майстора и представител на Кюстендилската живописна школа, придаде допълнителна художествена стойност на събитието.

На 12 февруари журналистът Георги Тошев представи биографични книги и филм за иконите на българското кино Невена Коканова и Цветана Манева. Особено емоционална се оказа вечерта на 13 февруари, когато вокалната формация Upstream Voices отбеляза своята 25-годишнина с концерт под ръководството на вокалния педагог Ценка Горалова.

Празничната атмосфера продължи със сценичното присъствие на звездите от „Гласът на България“ Дани Павлова и Цена Коев, които впечатлиха не само с вокалите си, но и с жест към града – снимки с тениски „I love Sevlievo“ и непосредствен контакт с публиката. Програмата на 14 февруари включи детска арт работилница „Любовта е…“, спектакъла „Снежанка и седемте джуджета“ на Бургаския куклен театър, моноспектакъла „Боже мой“ на Народния театър „Иван Вазов“ с Христо Мутафчиев и вечерния маскен бал „Срещни любовта с чаша вино“.

Финалният ден съчета кукления спектакъл „Нероден Петко“, срещата с Михаил Вешим и прожекцията на българския филм „Рожден ден“. По време на фестивала беше разпространяван и специален фестивален вестник, популяризиращ културните и историческите обекти на Севлиево – още един жест към паметта и идентичността на града.

„Арт Будилник“ се организира от едноименното сдружение, създадено през 2022 г. от телевизионната водеща Елизабет Методиева, режисьора Мартин Геновски и актрисата София Бобчева. Мисията им е да децентрализират културния живот и да осигурят свободен достъп до качествени събития извън големите градове. От екипа отправиха специални благодарности към Община Севлиево, кмета д-р Иван Иванов и неговия екип за подкрепата и партньорството, направили фестивала възможен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица