Свържи се с нас

Новини

Промениха девиза на Габрово!

Published

on

Вграденият в герба на Габрово девиз да бъде „Любов, труд и постоянство“ реши габровският общински съвет. Така в настоящия девиз на Габрово – „Труд и постоянство“ ще бъде добавена думата „любов“.

Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев.

Идеята за добавяне на думата „любов“ в герба на града не е нова. Едва сега обаче, инициативата има толкова широка публичност и реален шанс да бъде реализирана, считат вносителите.

През годините след 1989 г. тази идея се споделя от все повече габровци. Такава инициатива е предприета и от сдружение “Нашето по-голямо Габрово” и подкрепена от тогавашния кмет на града Иван Ненов.

През месец май 2019 г., по повод празника на града, в своето обръщение към габровци кметът Таня Христова предложи: „Тук си позволявам да предложа на габровци, нека в девиза на града, наред с труда и постоянството да добавим любовта, така както с думи и дела направиха габровските индустриалци. Защото този град е, и ще бъде, единство от труд и постоянство, вдъхновени от любовта ни към Габрово!“

През март 2020 г. Ивелина Елмазова внесе предложение до Председателя на общински съвет Габрово за промяна на девиза на община Габрово, в който да се добави думата „любов” преди думите „труд и постоянство“, изхождайки от девиза на големия габровски индустриалец Пенчо Семов. Тогава идеята беше подкрепена с подписка от почти 300 габровци. Предложението беше мотивирано и подкрепено от отец Руслан Личев – архиерейски наместник на Габровска духовна околия , Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етъра“, Христо Женилов – председател на Фондация „Габрово преди и сега”, Дружеството на писателите – Габрово и подписите на стотици граждани. Това предложение обаче стига само до Постоянна комисия „Образование, култура и вероизповедания” и не влезе за разглеждане в местния парламент.

През август 2023 г. беше сформиран инициативен комитет, който започна подобна местна гражданска инициатива. В състава му бяха проф. д. н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател и експерт в областта на културата; Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етъра“, историк, член на женско благотворително дружество “Майчина грижа“, Николай Косев – общественик, ангажиран с различни социални каузи. Входирана беше молба в Община Габрово за събиране на подписка за промяна на девиза, като „ …досегашният девиз “Труд и постоянство”, да бъде допълнен и да стане “Любов, труд и постоянство” – думи, завещани от Пенчо Семов, създателят на модерната индустрия в България“.

Инициативата от 2023 г. събра 784 подписа, но съвпадна с местните избори и не бяха предприети следващи действия за внасяне на проект за решение в общинския съвет.

С днешна дата тримата вносители считат, че събраните подписи и подкрепата на много хора, които споделят и желаят промяната, дават основание тя да бъде внесена за разглеждане и гласуване от общинския съвет, още повече, че през октомври миналата година се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Семов. „Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия просперитет на града. Но Пенчо Семов, който пряко или косвено е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, дори преди тях, поставя думата „любов”. Едва ли добавянето на една дума в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да се замислим за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество. Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще. Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. В герба на град Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: любов, труд и постоянство.“, се казва още в мотивите на предложението до Общински съвет, което днес беше подкрепено единодушно.

Местният парламент възложи на кмета Таня Христова да проведе конкурс за изработване на проект на графично изображение на герб на общината, в който да бъде включен одобреният девиз – „Любов, труд и постоянство“.

Историята на герба на Габрово
През 1934 г, по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града. Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната. Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България. Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с. г. авторитетна комисия с председател кмета Илия Кожухаров се събира на заседание и преглежда представените проекти. Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София. Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев. Изискването е гербът да символизира същността на града – един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябвало да се включи мотото „Труд и постоянство“. На 28 септември 1935 година Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който се запазва до днес.

*Източник: Община Габрово.

Новини

Отбелязваме Стефановден!

Published

on

Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество — 27 декември.

Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини

На този ден празнуват всички с имената: Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Теки, Теко, Течо, Венко, Венче, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стамен, Стан, Станко,Стайко,Стамена, Стана, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Зареди още

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица