Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).