Свържи се с нас

Новини

Ученици от Хага, Габрово и Попица проведоха онлайн конференция за Васил Левски

Published

on

В навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, ученици от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага, Националната Априловска гимназия в Габрово и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Попица, община Бяла Слатина, проведоха онлайн конференция „150 думи в памет на Апостола“.

Участниците в инициативата, подкрепена от ръководствата на трите училища, бяха поздравени от посланика на България в Нидерландия Константин Димитров и директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.

Приветствия към учениците отправиха Елвира Христова – директор на Националната Априловска гимназия, и Радостина Шаренкова – директор на училището в Хага.

„Идеята за онлайн конференцията тръгна от клуб „Млади възрожденци“ към Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ – разказва Пенка Петрова, учител по история в училището. – Обсъдих я със Силвия Стоянова, с която бяхме колеги в Националната Априловска гимназия, и тя прие. Директорите Радостина Шаренкова и Елвира Христова ни подкрепиха. С учениците обсъдихме какво да проучим и подготвим. Включи се и Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, която разказа на учениците малко известни факти за създаването на габровския революционен комитет. Седмици преди конференцията публикувахме нейния регламент на страницата на училището и се включиха ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ от с. Попица. Те подготвиха презентация за Апостола. След конференцията участниците споделиха, че са научили интересни неща за Левски. Впечатлени бяха от класната стая в Националната Априловска гимназия, откъде габровските ученици се включиха. На учениците в Хага много им хареса начинът, по който говорят техните връстници в България, свободата на изказа, стила на изложение на мислите. Конференцията даде възможност за установяване на лични контакти между учениците.“

Андрея Димитрова от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага споделя, че е развълнувана от събитието: „Беше ми интересно и приятно да се запозная със съученици от България. Научих много нови неща за Васил Левски, за създаването на революционния комитет в Габрово, обогатих знанията си, видях нови лица, усмивки. Чух лични творби, посветени на Апостола. Хареса ми обстановката в Априловската гимназия, класната стая, в която бяха участниците“.

„В конференцията като слушатели участваха учениците от 7 до 11 клас, но основната тежест за подготовката на материалите изнесоха 10 и 11 клас – допълва Пенка Петрова. – Андрея Василева и Христо Генчев от 10 клас имаха задача да прочетат писмата на Васил Левски до Любен Каравелов, Панайот Хитов и Филип Тотю, дописките му до вестник „Свобода“ и да намерят мисли на Левски, които са останали в българското съзнание до днес. Андрея чете откъс от автобиографичното стихотворение на Левски и мисли от Апостола. Христо Генчев също чете крилати фрази на Левски. Филип Мъсев проучи неговата биография, написа съобщение и направи презентация.“

От Националната Априловска гимназия участие вземат 12 ученици: Теодора Станчева и Поля Денева от 9 „а“ клас; Златко Събев и Мариета Дачева от 9 „в“; Валентин Антиков, Камелия Таукова, Камелия Тодорова, Мария Данева, Никоела Атанасова, Пламена Коларова и Теодора Томова от 10 „а“ клас; Стела Танчева и Иванжелина Миланова от 10 „в“ клас.

„Идеята беше да почетем най-великия българин, да обърнем внимание на неговите идеи и идеали, да си спомним за Апостола и да покажем, че ние – българите, не сме го забравили, и да се ръководим от неговата максима „Дела трябват, а не думи“ – разказва за габровското участие Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации в НАГ. – Първо се включихме с поетичен рецитал, но решихме да не четем какво са писали класиците за Васил Левски, а да представим лично творчество. Мариета Дачева и Мария Данева прочетоха свои стихотворения, посветени на Левски. Това показва, че 14 – 15-годишни ученици се вълнуват от идеята за Свободата. Също с такова родолюбиво чувство участниците от Хага говореха за Левски. Те бяха подбрали мисли на Апостола, които звучат актуално и днес, като: „Днешният век е век на свободата“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя за народната воля“. Конференцията не пропусна да включи и новите факти от последните проучвания за живота на Левски. Например, че е роден през 1840, а не през 1837 година. Обърнахме внимание, че посещава 5 пъти Габрово (тук се включи Даниела Цонева), че създава тук революционен комитет „Перун“. Говорихме какви лични негови вещи се пазят в Регионалния исторически музей. Четохме и „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, в която Левски говори, че трябва да се освободим от деспотско-тиранската система и да създадем демократска република. Той е един от първите българи, поне според мен, който говори за демокрация. Докато вървеше конференцията, двама ученици – по един от гимназията и от Хага, в ролята на журналисти имаха задача да запишат 150 думи, които се споменават най-често. От наша страна журналистът беше Златко Събев от 9 „в“ клас. От Хага ни изпратиха техните 150 думи, ние – също.“

Ето и текстовете „150 думи в памет на Апостола“, които създадоха участниците в конференцията. Учениците от БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Хага, Нидерландия:

„Васил Левски е българска национална светиня. Той е нашият връх, към който се стремим и нашата основа, върху която стоим здраво на земята и градим нашето бъдеще. Той ни завещава мечтата си за утре. Споменаването на неговото име предизвиква сред нас – българите, заслужена гордост. Независимо къде се намираме –в България или чужбина, той е нашата жива връзка с Родината.

Смел, самоотвержен, честен, той поема тежката отговорност да пробуди българите, да ги подготви за борба в името на свободата. Оптимист и патриот, Апостола безрезервно вярва в силите на народа си сам да унищожи османското владичество. Мечтател и реалист, той начертава бъдещето пред своите сънародници, а то е свобода, държавност, закони, справедливост, „чиста и свята демократска република“. Тези идеи са актуални и днес. Те могат да бъдат в основата на изграждането на едно по-справедливо и хуманно общество и да послужат за възпитаването на поколенията в общочовешки ценности.

Левски е Вселена. Неговият живот, идеите му и примерът, който дава на българите със саможертвата си, го обезсмъртяват и той живее в мислите на всеки един от нас. Той е наше национално достояние, наша съвест и заслужена гордост.“

„150 думи в памет на Апостола“ на участниците от Национална Априловска гимназия: „Васил Левски живее във Времето и преминава през него с идеала и саможертвата, които век и половина след неговата гибел ни връщат към Подвига.

Апостолът ни завеща най-високия идеал – Свободата. Показа ни, че силата на хората е в тяхното обединение.

С вяра, плам и енергия Левски създава мрежа от революционни комитети, наречена Вътрешна революционна организация. В нея се включват хора „разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”.

Целта му е записана в Устава на създадената от него организация, наречен „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“ – коренно преобразувание на държавната деспотско-тиранска система и замяната и с демократично, народно управление. Пътят към свобода, демокрация, законност и управление чрез вишегласие минава през обща революция.

Ако днес се заслушаме в думите на Апостола, ако усетим тяхната сила, ще разберем и смисъла на саможертвата му: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Левски е „връх“, Левски е „ярка звезда“, която огрява бъдещето ни и ни дава надежда, че българският народ е бил, такъв е и ще остане силен и несломим, само ако е единен, действащ и ценящ свободата си.

В нашата Родина всеки ден е свързан с паметта за Апостола – паметници, морени, мемориални знаци, училища, улици, спортни тимове… носещи името „Васил Левски“. Но денят, в който почитаме неговата саможертва, е по-особен – той ни напомня, че Свободата не е дошла даром, а сме си я извоювали и ние имаме отговорност да я пазим – заради него и заради бъдещите поколения.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица