Свържи се с нас

Новини

Ученици от Хага, Габрово и Попица проведоха онлайн конференция за Васил Левски

Published

on

В навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, ученици от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага, Националната Априловска гимназия в Габрово и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Попица, община Бяла Слатина, проведоха онлайн конференция „150 думи в памет на Апостола“.

Участниците в инициативата, подкрепена от ръководствата на трите училища, бяха поздравени от посланика на България в Нидерландия Константин Димитров и директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.

Приветствия към учениците отправиха Елвира Христова – директор на Националната Априловска гимназия, и Радостина Шаренкова – директор на училището в Хага.

„Идеята за онлайн конференцията тръгна от клуб „Млади възрожденци“ към Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ – разказва Пенка Петрова, учител по история в училището. – Обсъдих я със Силвия Стоянова, с която бяхме колеги в Националната Априловска гимназия, и тя прие. Директорите Радостина Шаренкова и Елвира Христова ни подкрепиха. С учениците обсъдихме какво да проучим и подготвим. Включи се и Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, която разказа на учениците малко известни факти за създаването на габровския революционен комитет. Седмици преди конференцията публикувахме нейния регламент на страницата на училището и се включиха ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ от с. Попица. Те подготвиха презентация за Апостола. След конференцията участниците споделиха, че са научили интересни неща за Левски. Впечатлени бяха от класната стая в Националната Априловска гимназия, откъде габровските ученици се включиха. На учениците в Хага много им хареса начинът, по който говорят техните връстници в България, свободата на изказа, стила на изложение на мислите. Конференцията даде възможност за установяване на лични контакти между учениците.“

Андрея Димитрова от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага споделя, че е развълнувана от събитието: „Беше ми интересно и приятно да се запозная със съученици от България. Научих много нови неща за Васил Левски, за създаването на революционния комитет в Габрово, обогатих знанията си, видях нови лица, усмивки. Чух лични творби, посветени на Апостола. Хареса ми обстановката в Априловската гимназия, класната стая, в която бяха участниците“.

„В конференцията като слушатели участваха учениците от 7 до 11 клас, но основната тежест за подготовката на материалите изнесоха 10 и 11 клас – допълва Пенка Петрова. – Андрея Василева и Христо Генчев от 10 клас имаха задача да прочетат писмата на Васил Левски до Любен Каравелов, Панайот Хитов и Филип Тотю, дописките му до вестник „Свобода“ и да намерят мисли на Левски, които са останали в българското съзнание до днес. Андрея чете откъс от автобиографичното стихотворение на Левски и мисли от Апостола. Христо Генчев също чете крилати фрази на Левски. Филип Мъсев проучи неговата биография, написа съобщение и направи презентация.“

От Националната Априловска гимназия участие вземат 12 ученици: Теодора Станчева и Поля Денева от 9 „а“ клас; Златко Събев и Мариета Дачева от 9 „в“; Валентин Антиков, Камелия Таукова, Камелия Тодорова, Мария Данева, Никоела Атанасова, Пламена Коларова и Теодора Томова от 10 „а“ клас; Стела Танчева и Иванжелина Миланова от 10 „в“ клас.

„Идеята беше да почетем най-великия българин, да обърнем внимание на неговите идеи и идеали, да си спомним за Апостола и да покажем, че ние – българите, не сме го забравили, и да се ръководим от неговата максима „Дела трябват, а не думи“ – разказва за габровското участие Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации в НАГ. – Първо се включихме с поетичен рецитал, но решихме да не четем какво са писали класиците за Васил Левски, а да представим лично творчество. Мариета Дачева и Мария Данева прочетоха свои стихотворения, посветени на Левски. Това показва, че 14 – 15-годишни ученици се вълнуват от идеята за Свободата. Също с такова родолюбиво чувство участниците от Хага говореха за Левски. Те бяха подбрали мисли на Апостола, които звучат актуално и днес, като: „Днешният век е век на свободата“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя за народната воля“. Конференцията не пропусна да включи и новите факти от последните проучвания за живота на Левски. Например, че е роден през 1840, а не през 1837 година. Обърнахме внимание, че посещава 5 пъти Габрово (тук се включи Даниела Цонева), че създава тук революционен комитет „Перун“. Говорихме какви лични негови вещи се пазят в Регионалния исторически музей. Четохме и „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, в която Левски говори, че трябва да се освободим от деспотско-тиранската система и да създадем демократска република. Той е един от първите българи, поне според мен, който говори за демокрация. Докато вървеше конференцията, двама ученици – по един от гимназията и от Хага, в ролята на журналисти имаха задача да запишат 150 думи, които се споменават най-често. От наша страна журналистът беше Златко Събев от 9 „в“ клас. От Хага ни изпратиха техните 150 думи, ние – също.“

Ето и текстовете „150 думи в памет на Апостола“, които създадоха участниците в конференцията. Учениците от БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Хага, Нидерландия:

„Васил Левски е българска национална светиня. Той е нашият връх, към който се стремим и нашата основа, върху която стоим здраво на земята и градим нашето бъдеще. Той ни завещава мечтата си за утре. Споменаването на неговото име предизвиква сред нас – българите, заслужена гордост. Независимо къде се намираме –в България или чужбина, той е нашата жива връзка с Родината.

Смел, самоотвержен, честен, той поема тежката отговорност да пробуди българите, да ги подготви за борба в името на свободата. Оптимист и патриот, Апостола безрезервно вярва в силите на народа си сам да унищожи османското владичество. Мечтател и реалист, той начертава бъдещето пред своите сънародници, а то е свобода, държавност, закони, справедливост, „чиста и свята демократска република“. Тези идеи са актуални и днес. Те могат да бъдат в основата на изграждането на едно по-справедливо и хуманно общество и да послужат за възпитаването на поколенията в общочовешки ценности.

Левски е Вселена. Неговият живот, идеите му и примерът, който дава на българите със саможертвата си, го обезсмъртяват и той живее в мислите на всеки един от нас. Той е наше национално достояние, наша съвест и заслужена гордост.“

„150 думи в памет на Апостола“ на участниците от Национална Априловска гимназия: „Васил Левски живее във Времето и преминава през него с идеала и саможертвата, които век и половина след неговата гибел ни връщат към Подвига.

Апостолът ни завеща най-високия идеал – Свободата. Показа ни, че силата на хората е в тяхното обединение.

С вяра, плам и енергия Левски създава мрежа от революционни комитети, наречена Вътрешна революционна организация. В нея се включват хора „разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”.

Целта му е записана в Устава на създадената от него организация, наречен „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“ – коренно преобразувание на държавната деспотско-тиранска система и замяната и с демократично, народно управление. Пътят към свобода, демокрация, законност и управление чрез вишегласие минава през обща революция.

Ако днес се заслушаме в думите на Апостола, ако усетим тяхната сила, ще разберем и смисъла на саможертвата му: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Левски е „връх“, Левски е „ярка звезда“, която огрява бъдещето ни и ни дава надежда, че българският народ е бил, такъв е и ще остане силен и несломим, само ако е единен, действащ и ценящ свободата си.

В нашата Родина всеки ден е свързан с паметта за Апостола – паметници, морени, мемориални знаци, училища, улици, спортни тимове… носещи името „Васил Левски“. Но денят, в който почитаме неговата саможертва, е по-особен – той ни напомня, че Свободата не е дошла даром, а сме си я извоювали и ние имаме отговорност да я пазим – заради него и заради бъдещите поколения.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица