Свържи се с нас

Новини

Ученици от Хага, Габрово и Попица проведоха онлайн конференция за Васил Левски

Published

on

В навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, ученици от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага, Националната Априловска гимназия в Габрово и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Попица, община Бяла Слатина, проведоха онлайн конференция „150 думи в памет на Апостола“.

Участниците в инициативата, подкрепена от ръководствата на трите училища, бяха поздравени от посланика на България в Нидерландия Константин Димитров и директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.

Приветствия към учениците отправиха Елвира Христова – директор на Националната Априловска гимназия, и Радостина Шаренкова – директор на училището в Хага.

„Идеята за онлайн конференцията тръгна от клуб „Млади възрожденци“ към Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ – разказва Пенка Петрова, учител по история в училището. – Обсъдих я със Силвия Стоянова, с която бяхме колеги в Националната Априловска гимназия, и тя прие. Директорите Радостина Шаренкова и Елвира Христова ни подкрепиха. С учениците обсъдихме какво да проучим и подготвим. Включи се и Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, която разказа на учениците малко известни факти за създаването на габровския революционен комитет. Седмици преди конференцията публикувахме нейния регламент на страницата на училището и се включиха ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ от с. Попица. Те подготвиха презентация за Апостола. След конференцията участниците споделиха, че са научили интересни неща за Левски. Впечатлени бяха от класната стая в Националната Априловска гимназия, откъде габровските ученици се включиха. На учениците в Хага много им хареса начинът, по който говорят техните връстници в България, свободата на изказа, стила на изложение на мислите. Конференцията даде възможност за установяване на лични контакти между учениците.“

Андрея Димитрова от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага споделя, че е развълнувана от събитието: „Беше ми интересно и приятно да се запозная със съученици от България. Научих много нови неща за Васил Левски, за създаването на революционния комитет в Габрово, обогатих знанията си, видях нови лица, усмивки. Чух лични творби, посветени на Апостола. Хареса ми обстановката в Априловската гимназия, класната стая, в която бяха участниците“.

„В конференцията като слушатели участваха учениците от 7 до 11 клас, но основната тежест за подготовката на материалите изнесоха 10 и 11 клас – допълва Пенка Петрова. – Андрея Василева и Христо Генчев от 10 клас имаха задача да прочетат писмата на Васил Левски до Любен Каравелов, Панайот Хитов и Филип Тотю, дописките му до вестник „Свобода“ и да намерят мисли на Левски, които са останали в българското съзнание до днес. Андрея чете откъс от автобиографичното стихотворение на Левски и мисли от Апостола. Христо Генчев също чете крилати фрази на Левски. Филип Мъсев проучи неговата биография, написа съобщение и направи презентация.“

От Националната Априловска гимназия участие вземат 12 ученици: Теодора Станчева и Поля Денева от 9 „а“ клас; Златко Събев и Мариета Дачева от 9 „в“; Валентин Антиков, Камелия Таукова, Камелия Тодорова, Мария Данева, Никоела Атанасова, Пламена Коларова и Теодора Томова от 10 „а“ клас; Стела Танчева и Иванжелина Миланова от 10 „в“ клас.

„Идеята беше да почетем най-великия българин, да обърнем внимание на неговите идеи и идеали, да си спомним за Апостола и да покажем, че ние – българите, не сме го забравили, и да се ръководим от неговата максима „Дела трябват, а не думи“ – разказва за габровското участие Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации в НАГ. – Първо се включихме с поетичен рецитал, но решихме да не четем какво са писали класиците за Васил Левски, а да представим лично творчество. Мариета Дачева и Мария Данева прочетоха свои стихотворения, посветени на Левски. Това показва, че 14 – 15-годишни ученици се вълнуват от идеята за Свободата. Също с такова родолюбиво чувство участниците от Хага говореха за Левски. Те бяха подбрали мисли на Апостола, които звучат актуално и днес, като: „Днешният век е век на свободата“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя за народната воля“. Конференцията не пропусна да включи и новите факти от последните проучвания за живота на Левски. Например, че е роден през 1840, а не през 1837 година. Обърнахме внимание, че посещава 5 пъти Габрово (тук се включи Даниела Цонева), че създава тук революционен комитет „Перун“. Говорихме какви лични негови вещи се пазят в Регионалния исторически музей. Четохме и „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, в която Левски говори, че трябва да се освободим от деспотско-тиранската система и да създадем демократска република. Той е един от първите българи, поне според мен, който говори за демокрация. Докато вървеше конференцията, двама ученици – по един от гимназията и от Хага, в ролята на журналисти имаха задача да запишат 150 думи, които се споменават най-често. От наша страна журналистът беше Златко Събев от 9 „в“ клас. От Хага ни изпратиха техните 150 думи, ние – също.“

Ето и текстовете „150 думи в памет на Апостола“, които създадоха участниците в конференцията. Учениците от БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Хага, Нидерландия:

„Васил Левски е българска национална светиня. Той е нашият връх, към който се стремим и нашата основа, върху която стоим здраво на земята и градим нашето бъдеще. Той ни завещава мечтата си за утре. Споменаването на неговото име предизвиква сред нас – българите, заслужена гордост. Независимо къде се намираме –в България или чужбина, той е нашата жива връзка с Родината.

Смел, самоотвержен, честен, той поема тежката отговорност да пробуди българите, да ги подготви за борба в името на свободата. Оптимист и патриот, Апостола безрезервно вярва в силите на народа си сам да унищожи османското владичество. Мечтател и реалист, той начертава бъдещето пред своите сънародници, а то е свобода, държавност, закони, справедливост, „чиста и свята демократска република“. Тези идеи са актуални и днес. Те могат да бъдат в основата на изграждането на едно по-справедливо и хуманно общество и да послужат за възпитаването на поколенията в общочовешки ценности.

Левски е Вселена. Неговият живот, идеите му и примерът, който дава на българите със саможертвата си, го обезсмъртяват и той живее в мислите на всеки един от нас. Той е наше национално достояние, наша съвест и заслужена гордост.“

„150 думи в памет на Апостола“ на участниците от Национална Априловска гимназия: „Васил Левски живее във Времето и преминава през него с идеала и саможертвата, които век и половина след неговата гибел ни връщат към Подвига.

Апостолът ни завеща най-високия идеал – Свободата. Показа ни, че силата на хората е в тяхното обединение.

С вяра, плам и енергия Левски създава мрежа от революционни комитети, наречена Вътрешна революционна организация. В нея се включват хора „разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”.

Целта му е записана в Устава на създадената от него организация, наречен „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“ – коренно преобразувание на държавната деспотско-тиранска система и замяната и с демократично, народно управление. Пътят към свобода, демокрация, законност и управление чрез вишегласие минава през обща революция.

Ако днес се заслушаме в думите на Апостола, ако усетим тяхната сила, ще разберем и смисъла на саможертвата му: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Левски е „връх“, Левски е „ярка звезда“, която огрява бъдещето ни и ни дава надежда, че българският народ е бил, такъв е и ще остане силен и несломим, само ако е единен, действащ и ценящ свободата си.

В нашата Родина всеки ден е свързан с паметта за Апостола – паметници, морени, мемориални знаци, училища, улици, спортни тимове… носещи името „Васил Левски“. Но денят, в който почитаме неговата саможертва, е по-особен – той ни напомня, че Свободата не е дошла даром, а сме си я извоювали и ние имаме отговорност да я пазим – заради него и заради бъдещите поколения.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Стефановден!

Published

on

Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество — 27 декември.

Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини

На този ден празнуват всички с имената: Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Теки, Теко, Течо, Венко, Венче, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стамен, Стан, Станко,Стайко,Стамена, Стана, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Зареди още

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица