Свържи се с нас

Новини

Ученици от Хага, Габрово и Попица проведоха онлайн конференция за Васил Левски

Published

on

В навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, ученици от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага, Националната Априловска гимназия в Габрово и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Попица, община Бяла Слатина, проведоха онлайн конференция „150 думи в памет на Апостола“.

Участниците в инициативата, подкрепена от ръководствата на трите училища, бяха поздравени от посланика на България в Нидерландия Константин Димитров и директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.

Приветствия към учениците отправиха Елвира Христова – директор на Националната Априловска гимназия, и Радостина Шаренкова – директор на училището в Хага.

„Идеята за онлайн конференцията тръгна от клуб „Млади възрожденци“ към Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ – разказва Пенка Петрова, учител по история в училището. – Обсъдих я със Силвия Стоянова, с която бяхме колеги в Националната Априловска гимназия, и тя прие. Директорите Радостина Шаренкова и Елвира Христова ни подкрепиха. С учениците обсъдихме какво да проучим и подготвим. Включи се и Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, която разказа на учениците малко известни факти за създаването на габровския революционен комитет. Седмици преди конференцията публикувахме нейния регламент на страницата на училището и се включиха ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ от с. Попица. Те подготвиха презентация за Апостола. След конференцията участниците споделиха, че са научили интересни неща за Левски. Впечатлени бяха от класната стая в Националната Априловска гимназия, откъде габровските ученици се включиха. На учениците в Хага много им хареса начинът, по който говорят техните връстници в България, свободата на изказа, стила на изложение на мислите. Конференцията даде възможност за установяване на лични контакти между учениците.“

Андрея Димитрова от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага споделя, че е развълнувана от събитието: „Беше ми интересно и приятно да се запозная със съученици от България. Научих много нови неща за Васил Левски, за създаването на революционния комитет в Габрово, обогатих знанията си, видях нови лица, усмивки. Чух лични творби, посветени на Апостола. Хареса ми обстановката в Априловската гимназия, класната стая, в която бяха участниците“.

„В конференцията като слушатели участваха учениците от 7 до 11 клас, но основната тежест за подготовката на материалите изнесоха 10 и 11 клас – допълва Пенка Петрова. – Андрея Василева и Христо Генчев от 10 клас имаха задача да прочетат писмата на Васил Левски до Любен Каравелов, Панайот Хитов и Филип Тотю, дописките му до вестник „Свобода“ и да намерят мисли на Левски, които са останали в българското съзнание до днес. Андрея чете откъс от автобиографичното стихотворение на Левски и мисли от Апостола. Христо Генчев също чете крилати фрази на Левски. Филип Мъсев проучи неговата биография, написа съобщение и направи презентация.“

От Националната Априловска гимназия участие вземат 12 ученици: Теодора Станчева и Поля Денева от 9 „а“ клас; Златко Събев и Мариета Дачева от 9 „в“; Валентин Антиков, Камелия Таукова, Камелия Тодорова, Мария Данева, Никоела Атанасова, Пламена Коларова и Теодора Томова от 10 „а“ клас; Стела Танчева и Иванжелина Миланова от 10 „в“ клас.

„Идеята беше да почетем най-великия българин, да обърнем внимание на неговите идеи и идеали, да си спомним за Апостола и да покажем, че ние – българите, не сме го забравили, и да се ръководим от неговата максима „Дела трябват, а не думи“ – разказва за габровското участие Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации в НАГ. – Първо се включихме с поетичен рецитал, но решихме да не четем какво са писали класиците за Васил Левски, а да представим лично творчество. Мариета Дачева и Мария Данева прочетоха свои стихотворения, посветени на Левски. Това показва, че 14 – 15-годишни ученици се вълнуват от идеята за Свободата. Също с такова родолюбиво чувство участниците от Хага говореха за Левски. Те бяха подбрали мисли на Апостола, които звучат актуално и днес, като: „Днешният век е век на свободата“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя за народната воля“. Конференцията не пропусна да включи и новите факти от последните проучвания за живота на Левски. Например, че е роден през 1840, а не през 1837 година. Обърнахме внимание, че посещава 5 пъти Габрово (тук се включи Даниела Цонева), че създава тук революционен комитет „Перун“. Говорихме какви лични негови вещи се пазят в Регионалния исторически музей. Четохме и „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, в която Левски говори, че трябва да се освободим от деспотско-тиранската система и да създадем демократска република. Той е един от първите българи, поне според мен, който говори за демокрация. Докато вървеше конференцията, двама ученици – по един от гимназията и от Хага, в ролята на журналисти имаха задача да запишат 150 думи, които се споменават най-често. От наша страна журналистът беше Златко Събев от 9 „в“ клас. От Хага ни изпратиха техните 150 думи, ние – също.“

Ето и текстовете „150 думи в памет на Апостола“, които създадоха участниците в конференцията. Учениците от БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Хага, Нидерландия:

„Васил Левски е българска национална светиня. Той е нашият връх, към който се стремим и нашата основа, върху която стоим здраво на земята и градим нашето бъдеще. Той ни завещава мечтата си за утре. Споменаването на неговото име предизвиква сред нас – българите, заслужена гордост. Независимо къде се намираме –в България или чужбина, той е нашата жива връзка с Родината.

Смел, самоотвержен, честен, той поема тежката отговорност да пробуди българите, да ги подготви за борба в името на свободата. Оптимист и патриот, Апостола безрезервно вярва в силите на народа си сам да унищожи османското владичество. Мечтател и реалист, той начертава бъдещето пред своите сънародници, а то е свобода, държавност, закони, справедливост, „чиста и свята демократска република“. Тези идеи са актуални и днес. Те могат да бъдат в основата на изграждането на едно по-справедливо и хуманно общество и да послужат за възпитаването на поколенията в общочовешки ценности.

Левски е Вселена. Неговият живот, идеите му и примерът, който дава на българите със саможертвата си, го обезсмъртяват и той живее в мислите на всеки един от нас. Той е наше национално достояние, наша съвест и заслужена гордост.“

„150 думи в памет на Апостола“ на участниците от Национална Априловска гимназия: „Васил Левски живее във Времето и преминава през него с идеала и саможертвата, които век и половина след неговата гибел ни връщат към Подвига.

Апостолът ни завеща най-високия идеал – Свободата. Показа ни, че силата на хората е в тяхното обединение.

С вяра, плам и енергия Левски създава мрежа от революционни комитети, наречена Вътрешна революционна организация. В нея се включват хора „разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”.

Целта му е записана в Устава на създадената от него организация, наречен „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“ – коренно преобразувание на държавната деспотско-тиранска система и замяната и с демократично, народно управление. Пътят към свобода, демокрация, законност и управление чрез вишегласие минава през обща революция.

Ако днес се заслушаме в думите на Апостола, ако усетим тяхната сила, ще разберем и смисъла на саможертвата му: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Левски е „връх“, Левски е „ярка звезда“, която огрява бъдещето ни и ни дава надежда, че българският народ е бил, такъв е и ще остане силен и несломим, само ако е единен, действащ и ценящ свободата си.

В нашата Родина всеки ден е свързан с паметта за Апостола – паметници, морени, мемориални знаци, училища, улици, спортни тимове… носещи името „Васил Левски“. Но денят, в който почитаме неговата саможертва, е по-особен – той ни напомня, че Свободата не е дошла даром, а сме си я извоювали и ние имаме отговорност да я пазим – заради него и заради бъдещите поколения.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица