Свържи се с нас

Новини

Ученици от Хага, Габрово и Попица проведоха онлайн конференция за Васил Левски

Published

on

В навечерието на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, ученици от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага, Националната Априловска гимназия в Габрово и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Попица, община Бяла Слатина, проведоха онлайн конференция „150 думи в памет на Апостола“.

Участниците в инициативата, подкрепена от ръководствата на трите училища, бяха поздравени от посланика на България в Нидерландия Константин Димитров и директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.

Приветствия към учениците отправиха Елвира Христова – директор на Националната Априловска гимназия, и Радостина Шаренкова – директор на училището в Хага.

„Идеята за онлайн конференцията тръгна от клуб „Млади възрожденци“ към Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ – разказва Пенка Петрова, учител по история в училището. – Обсъдих я със Силвия Стоянова, с която бяхме колеги в Националната Априловска гимназия, и тя прие. Директорите Радостина Шаренкова и Елвира Христова ни подкрепиха. С учениците обсъдихме какво да проучим и подготвим. Включи се и Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, която разказа на учениците малко известни факти за създаването на габровския революционен комитет. Седмици преди конференцията публикувахме нейния регламент на страницата на училището и се включиха ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ от с. Попица. Те подготвиха презентация за Апостола. След конференцията участниците споделиха, че са научили интересни неща за Левски. Впечатлени бяха от класната стая в Националната Априловска гимназия, откъде габровските ученици се включиха. На учениците в Хага много им хареса начинът, по който говорят техните връстници в България, свободата на изказа, стила на изложение на мислите. Конференцията даде възможност за установяване на лични контакти между учениците.“

Андрея Димитрова от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага споделя, че е развълнувана от събитието: „Беше ми интересно и приятно да се запозная със съученици от България. Научих много нови неща за Васил Левски, за създаването на революционния комитет в Габрово, обогатих знанията си, видях нови лица, усмивки. Чух лични творби, посветени на Апостола. Хареса ми обстановката в Априловската гимназия, класната стая, в която бяха участниците“.

„В конференцията като слушатели участваха учениците от 7 до 11 клас, но основната тежест за подготовката на материалите изнесоха 10 и 11 клас – допълва Пенка Петрова. – Андрея Василева и Христо Генчев от 10 клас имаха задача да прочетат писмата на Васил Левски до Любен Каравелов, Панайот Хитов и Филип Тотю, дописките му до вестник „Свобода“ и да намерят мисли на Левски, които са останали в българското съзнание до днес. Андрея чете откъс от автобиографичното стихотворение на Левски и мисли от Апостола. Христо Генчев също чете крилати фрази на Левски. Филип Мъсев проучи неговата биография, написа съобщение и направи презентация.“

От Националната Априловска гимназия участие вземат 12 ученици: Теодора Станчева и Поля Денева от 9 „а“ клас; Златко Събев и Мариета Дачева от 9 „в“; Валентин Антиков, Камелия Таукова, Камелия Тодорова, Мария Данева, Никоела Атанасова, Пламена Коларова и Теодора Томова от 10 „а“ клас; Стела Танчева и Иванжелина Миланова от 10 „в“ клас.

„Идеята беше да почетем най-великия българин, да обърнем внимание на неговите идеи и идеали, да си спомним за Апостола и да покажем, че ние – българите, не сме го забравили, и да се ръководим от неговата максима „Дела трябват, а не думи“ – разказва за габровското участие Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации в НАГ. – Първо се включихме с поетичен рецитал, но решихме да не четем какво са писали класиците за Васил Левски, а да представим лично творчество. Мариета Дачева и Мария Данева прочетоха свои стихотворения, посветени на Левски. Това показва, че 14 – 15-годишни ученици се вълнуват от идеята за Свободата. Също с такова родолюбиво чувство участниците от Хага говореха за Левски. Те бяха подбрали мисли на Апостола, които звучат актуално и днес, като: „Днешният век е век на свободата“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя за народната воля“. Конференцията не пропусна да включи и новите факти от последните проучвания за живота на Левски. Например, че е роден през 1840, а не през 1837 година. Обърнахме внимание, че посещава 5 пъти Габрово (тук се включи Даниела Цонева), че създава тук революционен комитет „Перун“. Говорихме какви лични негови вещи се пазят в Регионалния исторически музей. Четохме и „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, в която Левски говори, че трябва да се освободим от деспотско-тиранската система и да създадем демократска република. Той е един от първите българи, поне според мен, който говори за демокрация. Докато вървеше конференцията, двама ученици – по един от гимназията и от Хага, в ролята на журналисти имаха задача да запишат 150 думи, които се споменават най-често. От наша страна журналистът беше Златко Събев от 9 „в“ клас. От Хага ни изпратиха техните 150 думи, ние – също.“

Ето и текстовете „150 думи в памет на Апостола“, които създадоха участниците в конференцията. Учениците от БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Хага, Нидерландия:

„Васил Левски е българска национална светиня. Той е нашият връх, към който се стремим и нашата основа, върху която стоим здраво на земята и градим нашето бъдеще. Той ни завещава мечтата си за утре. Споменаването на неговото име предизвиква сред нас – българите, заслужена гордост. Независимо къде се намираме –в България или чужбина, той е нашата жива връзка с Родината.

Смел, самоотвержен, честен, той поема тежката отговорност да пробуди българите, да ги подготви за борба в името на свободата. Оптимист и патриот, Апостола безрезервно вярва в силите на народа си сам да унищожи османското владичество. Мечтател и реалист, той начертава бъдещето пред своите сънародници, а то е свобода, държавност, закони, справедливост, „чиста и свята демократска република“. Тези идеи са актуални и днес. Те могат да бъдат в основата на изграждането на едно по-справедливо и хуманно общество и да послужат за възпитаването на поколенията в общочовешки ценности.

Левски е Вселена. Неговият живот, идеите му и примерът, който дава на българите със саможертвата си, го обезсмъртяват и той живее в мислите на всеки един от нас. Той е наше национално достояние, наша съвест и заслужена гордост.“

„150 думи в памет на Апостола“ на участниците от Национална Априловска гимназия: „Васил Левски живее във Времето и преминава през него с идеала и саможертвата, които век и половина след неговата гибел ни връщат към Подвига.

Апостолът ни завеща най-високия идеал – Свободата. Показа ни, че силата на хората е в тяхното обединение.

С вяра, плам и енергия Левски създава мрежа от революционни комитети, наречена Вътрешна революционна организация. В нея се включват хора „разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”.

Целта му е записана в Устава на създадената от него организация, наречен „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“ – коренно преобразувание на държавната деспотско-тиранска система и замяната и с демократично, народно управление. Пътят към свобода, демокрация, законност и управление чрез вишегласие минава през обща революция.

Ако днес се заслушаме в думите на Апостола, ако усетим тяхната сила, ще разберем и смисъла на саможертвата му: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Левски е „връх“, Левски е „ярка звезда“, която огрява бъдещето ни и ни дава надежда, че българският народ е бил, такъв е и ще остане силен и несломим, само ако е единен, действащ и ценящ свободата си.

В нашата Родина всеки ден е свързан с паметта за Апостола – паметници, морени, мемориални знаци, училища, улици, спортни тимове… носещи името „Васил Левски“. Но денят, в който почитаме неговата саможертва, е по-особен – той ни напомня, че Свободата не е дошла даром, а сме си я извоювали и ние имаме отговорност да я пазим – заради него и заради бъдещите поколения.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица