Свържи се с нас

Новини

Честит Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден.

Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница).

По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Тя обикновено е общоселска.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни.

На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Крими

Делото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва

Published

on

Окръжната прокуратура в Габрово предаде на съд 62–годишен румънски гражданин и 23-годишен мъж от Севлиево за причинено, при условията на независимо съпричинителство, тежко пътнотранспортно произшествие, между ТИР и микробус, в резултат на което настъпи смъртта на шестима и бяха причинени телесни повреди на други три лица, всички пътуващи в микробуса.          

Окръжна прокуратура – Габрово внесе обвинителен акт в Окръжен съд–Габрово срещу мъж, с инициали А.К., гражданин на Република Румъния за това, че около 17.00 часа на 12.10.2023 г. в кръстовището между главен път I-5 и началото на северен околовръстен път III – 5004, на територията на община Габрово, при управление на товарна автокомпозиция, състояща се от влекач „Волво“ и прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по пътищата.

Движейки се със скорост от 63 км./ч., той навлязъл в насрещната за него пътна лента и към момента на реагиране за ефективно спиране в нея, осъществил доотклоняване на автокомпозицията наляво по посока на движението ѝ, при което навлязъл изцяло косо в насрещната пътна лента и при условията на независимо съпричинителство с водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“, причинил пътнотранспортно произшествие.

При катастрофата А.К. по непредпазливост причинил смъртта на шест лица, пътуващи в микробуса  (Х. Д, на 31 години, К. К., на 34 години, М. Т., на 64 години, Ф. К., на 52 години, М.К., на 49 години и Е. И., на 26 години), както и телесни повреди на други три лица  (А. Ж. от гр.  Севлиево, К. К. от с. Крушуна обл. Ловеч и Р.К. от с. Яворец, общ. Габрово).          Деянието на А. К. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“ от НК.

В хода на досъдебното производство по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, в рамките на предвидените от закона срокове.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и А.Ж. за това, че по същото време и място, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ в посока Севлиево, нарушил правилата за движение по пътищата. При навлизане в кръстовището и отклоняване надясно със скорост около 79 км./ч. и при техническа възможност да възприеме навлязлата товарна автокомпозиция в полагащата му се пътна лента и да реагира за ефективно спиране в началото на предприетата от него маневра за отклоняване надясно, не предприел такова спиране, като можел да спре автомобила преди достигане зоната на удара в полагащата му се пътна лента, където причинил пътнотранспортно произшествие при условията на независимо съпричинителство с А.К., управляващ товарна автокомпозиция.

При катастрофата той по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в буса Х. Д, К. К., М. Т., Ф. К., М.К., и Е. И.,  както и телесни повреди на К.К и Р.К.      

Деянието на А. Ж. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“  от НК.      Предстои Окръжен съд-Габрово да насрочи открито разпоредително заседание по делото.

Зареди още

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица